„Никой още не е забогатял по честен път.“

Адам Смит е бил прав, неговата „догма“ е съответствала на закона на Кирхоф. За да може финансовата система представена на „схемата на продуктообмена“ (СП) да е работоспособна, тя трябва да бъде снабдена с определена „технологична среда“, която в нашия случай се явява „средствата на платежа“ (парите). А в затворените системи (към които се отнася нашата „схема на продуктообмена“) безусловно се изпълнява закона за съхранение на „технологичната среда“. Тоест, отново ще повторим: количеството пари трябва строго да съответства на количеството стоки и услуги.

Оттук е очевиден извода във вид на формула:

Пояснение: „Емисия на СП“ – това е когато в паричната маса, която съпровожда „кръговрата“ на стоки и услуги в „схемата на продуктообмена“, се „хвърля“ (добавят се) някакво количество пари, което увеличава „въртящата се“ в „схемата на продуктообмена“ парична маса с определена големина.

„Спад на СП“ – това е на обратно, когато от паричната маса, която съпровожда кръговрата на стоки и услуги в „схемата на продуктообмена“, се изземва някакво количество пари. Това може да става като естествен спад (износване на банкнотите, и т.н.), така и като целенасочено изземане.

От приведената по-горе формула и „схема на продуктообмена“ следва, че всяка частна „печалба“ (в смисъл не само на едно „физическо“ лице в „схемата“, но и на някаква група лица, корпорации и т.н., тоест някаква част на „схемата“, някакъв отрасъл) – това винаги и задължително е нечий „спад“ (загуба) плюс някаква част на емисия (ако тя е била).

От това също следват важни изводи:

1. Печалбата на всеки отрасъл:

а) Това е „частна“ печалба на този отрасъл.

б) Тези щети на някакви други отрасли (обезателно!)

2. Щетите на другите отрасли могат да доведат до пълна загуба на платежоспособност на този отрасъл, което на свой ред привежда:

а) до изпадане на този отрасъл от общественото обединение на труда в „схемата на продукто обмена“, което на свой ред може да доведе;

б) до развала на цялото народно стопанство, защото продукцията на банкрутиралия отрасъл все пак е необходима на другите отрасли.

Освен това, стачка в някакъв отрасъл може да доведе именно до такава ситуация. Затова „световното задкулисие“ за решение на своите задачи в някоя страна създава условия за възникване на стачки и ръководи хода на провеждането им. За това „задкулисието“ умело използва „патриотите“, които не разбират дълбоката политика и самоотвержено „работят“ за своите поробители. Спомнете си стачното движение на миньорите в началото на 90-те години, което положи началото на разрухата на народното стопанство на страната. Запомнете, уважаеми читатели, че всички стачки и всички профсъюзи – това са инструменти на „задкулисето“ за решение на своите задачи. Управлението им се осъществява основно чрез без структурния способ.

А от всичко това напълно очевидно следва, че:

3. Държавата е задължена пред народа със своята директивно-адресна политика, тоест по пътя на целенасочено управление (данъци, дотации, субсидии, кредити):

а) да обезпечава ефективното използване мощностите във всички отрасли на народното стопанство;

б) да обезпечава заетостта на населението;

в) да отстранява взаимно отрасловата конкуренция (конкуренцията между отраслите) за парична печалба (а именно и затова се нарушават изискванията, изложени в предишните пунктове а) и б).

Ако държавата не направи това, то тя е или антинародна, или богоотстъпна. Това е така, тъй като:

1. Даже от здравия смисъл следва, че е неизбежно НЯКОЙ да е длъжен да взема решение по поставяне на задачите на общодържавно ниво на значимост на някакъв отделен отрасъл и по координация усилията на всички отрасли между себе си при решение на тези задачи.

2. Човек без работа се оказва без пари, тоест без средства за съществуване. Затова тезиса на демократизаторите е, че безработицата е нужна, тъй като тя се явявала „стимул“ за все по- висок и по-висок качествен труд на хората – този тезис е античовешки. Ще напомним, че „стимул“ – това е тояга със заострен край, с който пастира ръчка отзад бивола, за да се движи по-бързо. Кой от днешните демократизатори е „бивола“, а кой – „пастира“, коментари не са нужни. Но най-удивителното за управниците ни ще бъде това, че тезиса на нашите демократизатори за необходимостта на безработицата напълно съвпада с теорията на така любимия им идеолог К. Маркс, който е твърдял, че „парите – това е отчуждение от същността на труда и битието“. Но това не е така! К. Маркс в тази своя словесна формула в думата „пари“ е смесил разно качествени понятия.

„Парите“ (в смисъл средства на платежа) при покупкопродажбата на нещо имат същност, породена от обществото, а не взета от природата. И в разглеждания случай:

а) наличието на пари (особено големи) може да взаимоотчуждава: – човека от труда и битието в обществото, а труда и битието от човека.

б) отсъствието на пари поставя човека извън обществото (извън труда при безработица), извън битието (самоубийства и престъпност).

3. И, накрая, не могат да се конкурират един с друг за равнище на живот: – хората, заети в селското стопанство и хората, заети в транспорта (или космическия отрасъл и в други отрасли).

Всеки отрасъл произвежда продукция, която е предназначена за различни потребности.

Конкуренцията на отраслите, това е конкуренция на техния персонал за качеството на ниво на живота. А това не е нищо друго, освен антагонизация на обществото извътре, настървяване на групи хора едни срещу други отвътре (и пак – „Разделяй и владей!“).

Конкуренцията на производството е търпима (но не необходима) само вътре в отрасла, произвеждащ сходна продукция (в някаква пекарна баничките се пекат по-вкусни и са по-евтини?).

Взаимно отрасловата конкуренция вътре в държавата в условията на глобализация неизбежно преминава в глобална вътрешно отраслова конкуренция между държавите. Оттук би трябвало да е очевидно, например, за да процъфтяват фермерите в САЩ и ЕС, нашите селяни трябва да са в нищета и мизерия. (И те са!!!).

Какво да правим? Да отстраним взаимно отрасловата конкуренция е невъзможно в условията на тълпо–“елитаризма“. Отстраняването е възможно в условията на антитълпо елитарното общество, обществото, където господства справедливостта и човешкия тип психика, тоест в условията на тържествуване на правилната и справедлива концепция на жизнеустройство.