„Без труд няма награда.“

Обосноваването на хребета Гакел като подводен хребет въз основа на всички налични геоложки, геофизични и батиметрични данни е поверено на съизпълнителя на работата ВНИИ Океанология.

По време на подготвителния и полевия периоди, ФДБУ „ВНИИ Океанология“
са извършени следните работи:

1. Подробно е проучена практиката на работа с приложенията на други държави относно обосновката на ВГКШ (външна граница на континенталния шелф) в структури, морфологично и геоложки подобни на хребета Гакел.

2. Определен е геоложки подход при обосноваване на хребета Гакел като подводен хребет.

3. Извършено е обосноваване на морфологичната връзка на хребета Гакел с континенталния край на Евразия.

В резултат на проучването по т. 1 се установи, че основните критерии за класифициране на билото като подводен хребет са: наличието на „естествено продължение на земната територия и континенталната маса” и непрекъснатостта на билото през цялата му хребетна дължина, тоест морфологични критерии. Като доказателствена база за този елемент основна роля играят подробните батиметрични данни, според които зоната на основата на континенталния склон около билото е контурирана, за да се демонстрира единична обвивка на зоната на хребета и континенталната граница.

Въз основа на данните за дълбочината, с които разполагат, специалистите от Федералната държавна бюджетна институция „ВНИИ Океанология“ изградиха цифров модел на топографията на дъното и неговите производни, които демонстрират непрекъснатата морфологична връзка на билото с континентален склон на плиткия шелф на море Лаптеви. На картата на градиента на склоновете на морското дъно на югоизток от така наречената калдера, разположена на 81° с.ш. към страната на плиткия шелф се проследяват двете страни на рифтовата долина на хребета Гакел (фиг. 4).

Фиг. 4. Карта на наклоните на морското дъно в югоизточната част на Евразийския басейн

На следващия етап от работата бяха изчислени двуизмерни батиметрични профили по линиите на галсовете с многолъчев ехолот, а в зоната на липса на директни наблюдения се използва нов цифров модел и анализ на позицията на точките от ПКС (фиг. 5).

Фиг. 5. Оформление на двуизмерни батиметрични профили, изчислени по промерните галсове с многолъчев ехолот (точките от ПКС са обозначени в розово) и изчислени от цифрови модели на релефа на дъното (жълтите точки от ПКС са разположени върху профили, изчислени с помощта на нов цифров модел на интерфейсната зона, а сините точки от ПКС – от цифрови модели УНиО МО)

Точките от ПКС в зоната на спрягане на хребета Гакел с плиткия шелф на море Лаптеви образуват две обвивни линии: първата следва по границата на Баренцово-Караската окрайнина и се свързва с точките от ПКС в басейна Нансен, втората очертава южния ръб на хребета Ломоносов и се свързва с точките от ПКС в басейна на Амундсен. Този факт свидетелства за морфологичната връзка на хребета Гакел с очертаващата се континентална граница на Евразия.
Специалисти на АО „ГНИНГИ“ по отношение на проверката на данните, получени от Федералната държавна бюджетна институция „ФДБИ Океанология“, изградиха на различна платформа (модел на дънния релеф и методически подход) на зоната на основанието на континенталния склон (ОКС) по модела на IBCAO v.4 и получи подобен в морфологично отношение резултат (фиг. 6).

По този начин можем да заключим, че хребетът Гакел, въз основа на комплекса от всички налични геоложки и геофизични материали, въз основа на неговата морфологична връзка с континенталния склон на континенталната окрайнина на Евразия, може да бъде отнесен към подводни хребети по отношение на Конвенцията по морско право. Главното е, че членовете на подкомисията на КГКШ са съгласни с това заключение.

Създаването на релефа на дъното за 2020 г. и базата данни от батиметрични данни на АББД на ФКУ „280 ЦКП Военноморски сили“ и триизмерния ЦМРД бяха извършени при разработването на работните зони.

Фиг. 6. Зоната на основанието на континенталния склон (жълта), изградена по модел IBCAO v.4

АББД се явява не регулярна база данни, която включва резултатите от проучвания на релефа на дъното от различни периоди, започващи от 1965 г. (Таблица 2).

Таблица 2 Информационни ресурси на актуализираната батиметрична база данни

Материалът, получен във фондовете на ФКУ „280 ЦКП ВМФ“, беше подложен на обработка, чийто характер зависи от неговия вид и състояние. Става дума за прехвърляне на данни от аналогова форма в цифрова, което удовлетворява задачите на последваща работа по попълване на АББД. Една от основните задачи на този етап е установяване на координатната система и проекция на разглежданите данни и привеждане на тези данни в единна геодезическа система с база данни.

Първата стъпка при сравняването на хетерогенни данни е формирането на различна повърхност. След това се изчислява отклонението на получените разлики от дълбочината в дадена точка. Полученото несъответствие в проценти се сравнява със стандартите ПГС-4 (Приложение 1) за разликата в дълбочините в пресечните точки на главните и контролните галси (линии) като количествен критерий за сближаване на дълбочините. Вземат се предвид процентът на несъответствията, които не надвишават стандарта (стандартът от своя страна зависи от дълбочината и степента на разчлененост на релефа), наличието на три пъти стандарта и наличието на систематични несъответствия.

Резултатът от процедурите за анализ на съвпадението на повърхността трябва да бъде решение за споделяне на материали или за отхвърляне на един от материалите.
Въз основа на резултатите от анализа могат да се направят следните изводи:

1. При пресичане на снимките на релефа на дъното от 2019–2020 г. с много лъчеви чуждестранни снимки при които 95–100% от точките отговарят на критерия 2,3% за сближаване.
2. Когато изследванията на релефа на дъното от 2019–2020 г. се пресичат с ретроспективни данни, с критерия за сближаване от 2,3% е изпълнен, тогава основно от 60% до 100% от точките отговарят.

3. При анализа на пресичането не е установена съществена систематична грешка.
Материалите бяха подредени според нивото на тяхната надеждност, за да се отстранят по-малко надеждните данни в пресечните точки на релефните проучвания на дъното.

Актуализираните батиметрични файлове с база данни бяха използвани за създаване на повърхност със стъпка от 290 m (най-голямата стъпка на мрежата при многолъчевите проучвания), докато данните от многолъчевото проучване се считаха за най-надеждни, а данните от ретроспективната база данни и данните от ЕНК се считаха за по-малко надеждни (в низходящ ред).
За да се създаде редовен цифров модел, беше използвана интерполация на най-близкия съсед за изчисляване на стойностите на дълбочината в тези клетки, където няма изходни данни. На клетките с първоначални данни е присвоена минималната стойност от наличните в клетката (софтуерни специфики). В CARIS BASE Editor, освен интерполация на най-близкия съсед, е реализирана и линейна интерполация. Интерполацията на най-близкия съсед е избрана, защото дава по-гладък модел, при който няма резки „счупвания” в релефа.

Структурно АББД е файлова база данни, състояща се от три текстови файла в ASCII кодиране със структура на запис, която отговаря на изискванията на CSV (стойност, разделена със запетая):

– първият ред на всеки файл (заглавка) съдържа имената на полетата на следващите записи (данни);

– символът табулация за услуга се използва като разделител на полета.

Визуализацията на АББД – ЦМРД може да се извърши във всяка ГИС. На фиг. 7, като пример, показва ЦМРД на регион 1, вграден в софтуера CARIS BASE Editor.

Фиг. 7. 3D цифров батиметричен модел на район 1

Накрая са изградени двумерни батиметрични профили въз основа на данните от топографското изследване на дъното през 2020 г., на което по стандартния метод са определени зоната на ОКС и точките на ПКС, ВГКО и ВКСШ. Тези резултати формираха основата на проекто презентацията за 53-та сесия на КГКШ, чиито получени слайдове са показани на фиг. 8 и 9.

Фиг. 8. Резултати от определяне на ПКС, ВГКО и ВГКШ на Русия в Евразийския басейн

Фиг. 9. Резултати от определянето на ПКС, ВГКО и ВГКШ на Русия в Амеразийския басейн

Цялостни батиметрични проучвания в Северния ледовит океан през 2020 г., включително топография на морското дъно и морска гравитация, както и непрекъснато акустично профилиране и хидроложка работа, бяха извършени в пълен обем, с високо качество и с преизпълнение на основната задача.

В резултат на работата бяха получени висококачествени данни от изследване на релефа на дъното с многолъчеви и еднолъчеви ехолоти в пълно съответствие с изискванията както на техническите указания РОИ-80 и ПГС-4, така и на международния стандарт S44 относно несигурността при определяне на дълбочината и местоположението за проучване клас 2. Групата за контрол на качеството разкри безусловната годност на получените данни за по-нататъшна обработка и интерпретация, а не само с цел представянето им като допълнителна обосновка на външната граница на континенталния шелф (ВГКШ) на Руската федерация в Северния ледовит океан (СЛО) до Комисията (ООН) относно границите на континенталния шелф, но и за картографиране.
Експедицията през 2020 г., отне 87 дни в проектни зони 1–3, както и в допълнителна зона 4:

– проучване на релефа на дъното: 5811,2 лин. км по профили, 4075,9 лин. км при между галсови преходи, 5091,9 лин. км маршрутни промери. Общо 14979,0 лин. км;
– морско гравиметрично проучване: 5853,4 лин. км по профили, 4464,0 лин. км при между галсови преходи, 4999,3 лин. км маршрутна снимка. Общо 14980,0 лин. км;
– непрекъснато акустично профилиране: 4481,6 лин. км по профили, 3887,0 лин. км при между галсови преходи;

– хидрологични проучвания: 31 дрейфуващи станции с използване на измерители на скоростта на звука и CTD сонда и 7 сондажи със сонда за прекъсване, докато плавателният съд е в движение.