„Лъжецът е крадец.“

Глобалното затопляне. Такова нещо като цялостно затопляне на планетата Земя, предизвикано от газ с „парникови свойства“, наречен въглероден двуокис (СО₂) няма!

Истинската цел, с която е подплатена лъжата за СО₂, е въвеждането на един световен данък, за да стане заробването на човечеството още по-бързо и ефективно и да се даде власт на нов тип световно управление.

На 6 октомври 2010 г. авторитетният американски физик д-р Харолд Хал Луис, професор по физика в Калифорнийския университет в Санта Барбара, се обърна с писмо към президента на Дружеството на американските физици (АР8) Къртис г. Калан-младши. В него той официално уведомява, че след 67-годишно членство напуска дружеството заради непочтената лицемерна позиция, която по негово мнение то е заело, след като е станал скандално известен фактът, че Центърът за изследване на климата към Университета на Източна Англия е заблуждавал с фалшиви доклади целия свят:

„Разбира се, лъжата за глобалното затопляне, подхранвана с милиарди долари, е онова, което корумпира толкова много учени и като гигантска приливна вълна тласка пред себе си Дружеството на американските физици. Това е най-голямата и най-успешна псевдонаучна измама, която съм виждал като физик в моя дълъг живот. Всеки, който има и най-малкото съмнение, би трябвало да си наложи да прочете документите за аферата „Климат гейт“, където тя е разкрита (книгата на Монфорд излага фактите много добре). Не ми се вярва, че някой истински физик или който и да било друг учен ще бъде в състояние да изчете тези материали, без да изпита отвращение. Почти съм склонен да отида дотам, че да включа това отвращение в дефиницията на понятието учен.“

През ноември 2009 г. компютърни хакери влязоха „с взлом“ в сървъра на Университета на Източна Англия и направиха пазената там информация публично достояние в Интернет. Документите – 1073 имейла и 3485 други архивни единици, отразяваха периода от 1996 г. до 2009 г. и разкриваха, че изследователският сектор по климатология към университета е фалшифицирал измервателни данни, за да ги напасва към твърдението, че са в ход климатични промени, дължащи се на човешка дейност. Директорът на изследователското климатологично направление (CRU) Фил Джоунс написа в електронни писма до колеги от бранша, че са били използвани „статистически фокуси“ за да бъдат скрити действителните температури от последните 20 години и тяхната „тенденция към понижение“. Той потвърди истинността на документите и подаде оставка.

Нека внесем още малко яснота. Университетът на Източна Англия открай време е бил и продължава да бъде водещото научно звено, занимаващо се с мнимото затопляне на Земята. Неговият директор официално призна, че изследователските стойности са били фалшифицирани. Той разкри, че няма никакво затопляне, а точно обратното, на планетата е в ход процес на цялостно изстиване.

Какво обаче стана след това? Нищо! В средствата за масова информация все още продължава да се разпространява лъжата за глобалното затопляне, уж причинявано от хората посредством СО₂. Непрекъснато се показват топящи се айсберги и неспокойно сновящи насам-натам бели мечки. Само много малък брой учени се държат достойно като професор Луис. Повечето подвиват опашка и се включват в постановката на измамата, защото тя ги храни. Научно е доказано, че Слънцето, централното „отоплително тяло“ на нашата планетна система, постоянно увеличава силата на греенето си през последните сто години. В същото време ние се движим около него по елиптична орбита, което означава, че разстоянието между Земята и Слънцето ту нараства, ту след това отново се скъсява. В момента ние се намираме много близо до нашия „соларен радиатор“ и поради тази причина усещаме горещината от изригванията му по-силно, отколкото преди приблизително един век. Понастоящем полярните ледени шапки на Марс също се топят. Ледът върху луните на Юпитер и Сатурн се разтапя вече в продължение на доста години. Това означава, че ако на Земята изобщо има някакво повсеместно затопляне, тогава то би се дължало на Слънцето, а не на човешката дейност.

На практика климатът действително се променя под влияние на Слънцето, но това не се изразява непременно в глобално затопляне. От 2005 г. насам ледената покривка на Алпите е станала дори по-дебела. Зимите на 2009/10 г. и на 2010/11 г. бяха най-студените в Централна Европа и Северна Америка от десетилетия. През 2010 г. лятото в Калифорния бе най-хладното от много години.

След като климатът опроверга лъжите за затоплянето на Земята, самите лъжци дадоха заден ход и през 2010 г. потърсиха нова терминология. Съветникът по въпросите на науката и технологиите на президента Обама Джон Холдрън обяви през септември 2010 г., че за в бъдеще влиянието на емисиите от парников газ щели да се наричат „климатични смущения“ (включващи нюанси на „разстройване“ и „нарушение“). По повод откриването на Третата конференция на ООН за климата на 1 септември 2009 г. в Женева професор Моджиб Латиф каза, че през последните 10 години Земята не се е затопляла, че за това съществуват естествени причини, и че дори е възможно „през следващите десет или двадесет години да станем свидетели на едно глобално охлаждане“.

Въпреки това комплексният механизъм на климатичната измама работи без почивка. Давид Майер де Ротшилд (най-младият потомък на Евелин Майер де Ротшилд) междувременно е написал вече 12 детски книжки за загряването на Земята, сред които и „Наръчник по оцеляване в глобалното затопляне“. С тях се цели децата от малки да бъдат подложени на промиване на мозъка, което да им насади гузна съвест и едно напълно погрешно схващане за нещата. Чрез изданията на Ротшилд те биват подготвяни за предстоящия край на света и за това, че уж носят своя вина за него.

Търговия с вредни емисии. Заедно с Бил Гейтс, Ал Гор и Хилари Клинтън Давид Майер де Ротшилд води през последните години гигантска кампания, обхващаща целия свят с една-единствена цел: да формира у хората изпреварващо разбирането, че за в бъдеще ще бъдат принудени да се ограничават и че много от тях ще загинат, както се твърди от безводие, цунами, бури и пандемии. Пропагандният филм на Ал Гор „Една неудобна истина“ беше гледан от милиони зрители и през 2007 г. получи „Оскар“ за най-добър документален филм. Какво ли поведение трябва да си избере човек в отговор на всичко това?

В лицето на Международната комисия за промените в климата (IPCC), наричана в Германия Световен съвет за климата, ООН още през 1988 г. си е създала собствена организация за лансиране на климатичната заблуда, която поощрява с обществени средства усилията на фамилиите Рокфелер, Ротшилд, Гейтс, Клинтън и Гор и на всички техни приятели, извличащи облаги от този „казус“. Въпросната комисия редовно изготвя „научни“ статистически отчети и прави предложения какви стъпки биха могли да бъдат предприети по отношение на (фактически липсващата) промяна на климата. За най-ефективно средство беше призната търговията с вредни емисии, продължение на един данък, който са задължени да плащат всички на планетата, предизвикващи отделянето на въглероден двуокис (СО₂), или, иначе казано, всички, които дишат.

Този налог са принудени да плащат индустриални предприятия и цели държави. На обикновените граждани той се удържа като част от данъка върху техните автомобили и други МПС. Страните и предприятията, които изхвърлят големи количества замърсители, могат да купят тъй наречените емисионни сертификати. При тях не се цели реално намаляване на замърсяването, а само сделка с него. Цялостният процес се направлява от ООН, а практическата реализация се извършва от различни държавни или частни фирми, каквито са например енергийните борси. През 2007 г. Международната комисия за промените в климата (IPCC) заедно с тогавашния вицепрезидент на САЩ Ал Гор беше отличена с Нобелова награда за мир! Навярно заради гладко осъщественото „мирно“ облагане на лековерието на света с данък.

Твърдението, че е налице затопляне на Земята, за което уж е виновно отделянето на СО₂, всъщност е дотолкова лишено от всякаква логика, доколкото СО₂ се явява основа на цялостния живот върху нашата планета. Без въглероден двуокис не би имало живот! Понеже зелените растения поглъщат СО₂, който ние произвеждаме и в процеса на фотосинтеза го разлагат на въглерод (С) и кислород (О₂). В неговите рамки растенията използват за храна само въглерода, а кислорода отделят през листата си като остатъчен продукт. Колкото повече СО₂ има във въздуха, толкова повече кислород са в състояние да произведат те. Това означава, че в крайна сметка съотношението отново се възстановява без прекъсване. Освен ако наличните растения не са прекалено малко, за да разграждат СО₂.

Решението на проблема обаче не би било повишаване на глобалния данък върху СО₂, а просто да бъдат засадени повече дървета. Ако равновесието между въглероден двуокис и кислород излиза от нормата, то това се дължи единствено и само на обстоятелството, че ние упорито продължаваме да изсичаме огромни площи тропически гори като по този начин става все по-малък броят на живите дървета, които са в състояние да изпълнят своето важно предназначение. Един данък с нищо не би променил тази ситуация. Той само ще направи по-интензивен потока на парите, течащ от бедните към богатите.

Впрочем преобладаващото количество от газовете, създаващи парников ефект, се дължи не на емисиите, изхвърляни от автомобили, самолети и индустриални предприятия, а на едромащабното промишлено отглеждане на животни за угояване. Количествата метан, отделяни в говедовъдството и свиневъдството са толкова гигантски, че далеч надвишават вредните вещества, изпускани от транспортните средства, въпреки че между правителственият орган IPCC изобщо не се изморява да твърди обратното.

Тук необходимата противомярка също би могла да бъде много проста: би следвало да се създадат закони и рамкови норми, които да повишат цената на месото. Ако хората започнат да консумират месо само един-два пъти седмично (каквито бяха навиците преди няколко десетилетия), емисиите на парниковите газове рязко биха се съкратили с повече от една трета. Същевременно ще стане възможно да се спре изсичането на дъждоносните тропически гори, защото потребностите от фуражна соя вече няма да са толкова големи и няма да се налага разчистването на нови и нови обработваеми площи за засяването ѝ. По този повод през декември 2009 г. министъра на селското стопанство Илзе Айгнер заяви в едно интервю за в-к „Хановерше алгемайне цайтунг“:

„Едно здравословно, разумно балансирано хранене с по-малко месо ще бъде на практика принос към защитата на климата!“

Драстичното намаление на потреблението на месо, било то чрез закони или по пътя на здравия разум и разбирането на процесите, би решило с един удар много от изтъкваните проблеми. В това число и здравословни, тъй като е доказано, че засилената консумация на червено месо е част от механизма, отключващ заболявания на сърдечно-съдовата система, рак и синдрома на Алцхаймер.

Макар че глобалното затопляне е лъжа, това, разбира се, не означава, че ние не трябва да се опитваме да ограничим изхвърлянето на вредни газове както в промишлеността, така и в домакинствата и транспорта. Съкращаването на токсичните емисии на МПС естествено е не просто добро пожелание и може да се приложи веднага без особени разходи, но за съжаление нагласите в автомобилната индустрия го провалят.

Независимо, че Земята като цяло не повишава температурата си, през последните години непрекъснато се наблюдават екстремни климатични явления като дъждове, приличащи на онези, причинили библейския потоп и все по-чести земетресения и цунами. Можем да се съмняваме обаче, че това са категорични симптоми за промяна на климата.