„Молбата на началника е заповед.“

Обединението на висшата аристокрация и на финансовата аристокрация е осъществено през 1729 г. от Британската източно-индийска търговска компания (БИИТК) в името на контрола над международното банково дело и международната търговия, особено търговията с опиум! БИИТК е била собственост на Черната аристокрация и се е ръководела пряко от Британската корона.

„Кръглата маса“. Тази политическа организация е създадена през 1891 г. от Сесил Роудс в Англия. Нейни съоснователи между другото са били лорд Ешър, лорд Алфред Милнер, лорд Ротшилд и лорд Артър Балфур. Основна цел на групата е било разпростирането на британското господство над целия свят и превръщането на английския в световен език. Възможно е Роудс наистина да се е стремял към едно глобално управление с положителен знак в името на благото на човечеството, но след време в организацията проникнали агенти на банкерското лоби. Ротшилд обвързал „Кръглата маса“ с ционистите и едновременно с това с фамилиите Шиф, Варбург, Гугенхайм, Рокфелер и Карнеги в Съединените щати. По-късно лорд Милнър поел ръководството на групата, от която произлезли Кралски институт за международни връзки (RIIA) и Съветът за международни отношения (CFR).

„Към края на Първата световна война стана ясно, че структурата на тази система трябва да бъде значително разширена. Лайънел Къртис основава в Англия и във всички отвъдморски територии една прикриваща организация, която легитимираше всички съществуващи подразделения на „Кръглата маса“. Основният състав на въпросното формално „лице“, известно под името Кралски институт за международни връзки, се състоеше от вече поелите своите задължения във всички области ядра на „Кръглата маса“. В Ню Йорк организацията беше популярна като Съвет за международни отношения, който от своя страна играеше ролята на фасада за „Джей Пи Морган & Ко“ и беше свързан с доста свития американски филиал на „Кръглата маса“. При американските организатори на дейността думата имаше една голяма група „експерти“, получаваща заплатите си от Морган. Печатното издание „Кръгла маса“ в продължение на много години (чак до 1961 г.) се редактира в едно задно помещение на имението на Чатъм Хаус в Ормонд Ярд, а телефонните линии на редакцията минаваха през разпределителния номератор на Чатъм Хаус.“

Така описва нещата професор Карол Куигли, ментор на Бил Клинтън в Джорджтаунския университет, в своята книга от 1400 страници „Трагедия и надежда – история на света в сегашно време“, Куигли е щатен „придворен“ историк на Съвета за международни отношения.

През 1923 г. централата на Чатъм Хаус на площад Сейнт Джеймс“ в Лондон, която дотогава е дом на министър-председателя, е подарена на Съвета за международни отношения. Днес дружества на „Кръглата маса“, които събират млади господа (между 18 и 45 години) с официално афишираната цел да се поощрява бизнес диалога между тях, има също в Германия и Австрия.

Съвет за международни отношения. Съветът за международни отношения е основан през 1921 г., от групата на „Кръглата маса“ и е известен също като „Ведомството“, „Невидимото правителство“ или „Министерство на външните работи на Рокфелер“. Тази полуофициална организация понастоящем е на най-влиятелното общество в САЩ, а членовете му без изключение са американски граждани. Грифин пише за Съвета за международни отношения (СМО) следното:

„Няма да е никак преувеличено, ако тази групировка бъде охарактеризирана като тайното правителство на Съединените щати. Членовете на СМО никога не са се стеснявали да представят отслабването на Америка като необходима крачка по пътя към едно по-висше „благо“, а именно Световно управление. Един от основателите на Съвета беше Джон Фостър Дълес, който по-късно бе назначен за министър от Дуайт Айзенхауер, също член на СМО.“

Днес Съветът за международни отношения упражнява постоянен „интимен“ контрол над всички страни от Западния свят, било то пряко посредством връзки със сродни организации или чрез институции като Световната банка, където оглавява съответните Управителни тела. От създаването на СМО всички президенти на САЩ с изключение на Роналд Реигън са били негови членове още преди да бъдат избрани. Затова пък неговият вицепрезидент Джордж Буш компенсира „пропуска“ със своето членство. През 1977 г. той е бил дори директор на Съвета за международни отношения. СМО е частна организация, която се финансира основно от фондацията на Рокфелер, но дава указания на американското правителство или казано по-бюрократично, прави му полезни предложения.

Тя е институцията, разполагаща с най-голяма власт след правителството на Съединените щати. През Втората световна война от СМО са заложени ключовите предпоставки за глобализация на света и налагане на неолиберализма, тоест за оттегляне на държавата от икономическата сфера. С тяхна помощ националните граници днес са неутрализирани и Земята е предоставена на големите американски концерни.

Немският клон на СМО е Германското дружество за външна политика (ГДВП). То е основано на 29 март 1955 г. като надпартийно обединение. Британският филиал на „Ведомството“ се нарича Кралски институт за международни връзки или просто „Чатъм Хаус“.

Тези организации определят себе си като „интелектуална ударна сила“ или иначе казано, като фабрики за идеи, в които се събират учени, политици, дипломати и активни фигури от сферата на икономиката, за да отправят „препоръки“ към правителствата и политическите сили. Посредством произведените „научни“ разработки и привидно независими експертни оценки на различни проблеми Съветът за международни отношения влияе върху политическия курс и общественото мнение. Така се създава фиктивна осведоменост.

Германското дружество за външна политика (или немският СМО) от своя страна консултира Комисията по външна политика, самостоятелен орган на Германския Бундестаг, който дава насоки на парламента в международен план. Това означава, че депутатите във въпросната Комисия определят какви външнополитически стъпки да се предприемат, а останалите депутати кимат в знак на съгласие. Понеже в Интернет страницата на Бундестага е написано, че: „Комисията по външна политика активно подпомага външнополитическите ходове на правителството най-вече във фазата на подготовка за вземане на важни решения в областта на международните отношения и националната сигурност. По принцип тя заседава при закрити врати, защото обсъжданите въпроси са във висша степен поверителни. Така например членовете й с цялата си меродавна тежест дават предписания на федералното правителство дали да изпраща немски войници на задгранични мисии. Досега няма случай в пленарната зала да се е стигнало до отклоняване на някоя препоръка на Комисията по външна политика.“

Създава се впечатлението, че Съветът за международни отношения пряко решава каква да бъде германската външна политика и политиката в областта на отбраната. В една статия от 7 април 2009 г. авторката Фредерике Бек разказва как Карл-Теодор Гутенберг след съответното „обучение“ в Германия и Съединените щати станал първо член на Германското дружество за външна политика, на крехката възраст от 31 години да бъде удостоен с място в Комисията по външна политика, откъдето бързо се издигнал, отначало до министър на икономиката, а по-късно и до министър на външните работи.

Няколко от тези близки (или подчинени) на СМО организации, които сякаш съществуват, за да пускат в обръщение млади академични възпитаници (предимно икономисти, юристи и журналисти) между другото са Атлантическия мост. Американската академия и Американския съвет за Германия. Те отпускат стипендии и привличат немски младежи в САЩ, където ги „посвещават“ в американския начин на мислене и открито ги формират като верни привърженици на американската политика. Най-престижна от предлаганите програми е Американо-германската конференция за млади лидери. Голям брой политици (като споменатия Карл-Теодор Гутенберг) и ръководители в стопанската, политическата и медийната сфера са получили своята шлифовка в тази програма.

„Череп и кости“. Орденът „Череп и кости“ представлява ядрото на Съвета за международни отношения. Тази забулена в легенди студентска корпорация, която с жестоки кървави ритуали осъществява приема на младото попълнение на СМО измежду вербувани от нея новобранци в елитния университет „Йейл“, обвързва към ордена своите последователи с клетва за вярност и документирани тежки улики за „вечни времена“, изисквайки безпрекословното им подчинение.

Организацията е основана през 1832 г. в Ню Хейвън, щата Кънектикът, от Уилям Хънтингтън Ръсел. Необходимите средства за създаването на ордена той получава от свой братовчед, произходът им е от контрабандата на опиум. Обстоятелство, което отново затваря кръга около Черната аристокрация и рода Уиндзор.

„Череп и кости“ е известен под много имена: „Орденът на смъртта“, само като „Орденът“, „Евлогианският клуб“, а също и „Ложа 322“.

Организацията е дала голям брой свои изтъкнати представители в политиката и бизнеса, сред които и доста президенти на Съединените щати. Тя е една от движещите сили и съорганизатор на конференцията в Бретън Уудс, щата Ню Хемшпир, през 1944 г., факт, който я прави солидарно отговорна за създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Ето защо не е никаква изненада, че повечето от висшите ръководни длъжности в тези подразделения на Илюминатите се заемат от възпитаници на Йейлския университет.

От 1991 г. в ордена се допуска членство и посвещаване и на жени, което разширява обръщенията към членуващите в този плътно затворен кръг от избрани с две нови групи: „Жрици на костите“ и „Благородни дами на Евлогия“. Според легендата Евлогия е богиня, която покровителства ораторското изкуство. След смъртта на Демостен през 322 г. пр. Хр. тя се оттеглила в небесните селения и слязла отново на Земята през 1832 г. по случай основаването на Евлогианския клуб. Тъй като животът на ордена се пази в изключително строга тайна, слуховете за него са повече от фактите, но със сигурност се знае, че с помощта на заклинателни обреди от арсенала на черната магия и патологично странни сексуални ритуали членовете му биват принуждавани да се държат покорно и лоялно към организацията. Една официална брошура на „Череп и кости“ от 17 юни 1933 г. със заглавие „Продължение на историята на нашия Орден по случай едно вековния му юбилей“ свидетелства за гордостта от големия му консерватизъм:

„По тоя повод изповядвам с думите си, че не съществува история на „Костите“. Пък и какво ли би направило това възможно? Истинската същност на нашите традиции се състои в пълната липса на преходност. Дълбоките мислители на варварския Двадесети век може и да са стъписани пред проблема за връзката между времето и пространството, но Богинята знае, че съществува само едно Време, това на „Череп и кости“, и само едно Обиталище – нейният Храм! Извън тях няма нищо.“

Римският клуб. Римският клуб няма нищо общо с града Рим, с Ватикана или с Католическата църква. Той се състои от най-старите родове на Черната аристокрация и от 13 най-влиятелни фамилии на Илюминатите в Америка. Подпомага развитието на учени, „верни на Силата“ и на попълнението от млади таланти за различните корпорации, комисии и комитети в широко разклонената мрежа от организации на скритото Световно управление. Първоначално седалището му се намираше в Хамбург, но през 2008 г. беше преместено във Винтертур, Швейцария. Римският клуб финансира свои собствени целодневни училища и университети и отпуска стипендии.

В Германия такива училища са: кампус „Деонардо да Винчи“ – Науен, гимназия „Вилхелм“ (Хамбург), училище „Катценберг“ (Ддендорф), училище ,,Св. Христофор“ – Дройфлиг, гимназия „Карл фон Осиецки“ (Хамбург), училище „Карл Коен“ (Хамбург), единно средно училшце „Макс Брауер“ (Хамбург), корабостроително училище – Кил, основно училище „Ханс Георг Карг“ (Врауншвайг), гимназия „Д-р Вилхелм Майор“ (Брауншвайг), училище „Иозеф фон Дйхендорф“ (Касел), гимназия ,,Кете Колвиц“ (Халберщат), училище „Лайбниц“ – Офенбах, училище „Хелене Данге“ (Висбаден), начално и основно училище със заводско средно училище – Пойенщайн, гимназия „Томас Щтритматер“ (Сент Георген), гимназия (с разширено преподаване на математика и естествени науки) „Георг Кристоф Лихтенберг“ (Брухкьобел). Повечето родители, които изпращат децата си в тези доста изискани учебни заведения след подбор, нямат никаква представа какво на практика е Римският клуб и какви са истинските му цели.

Официалното твърдение е: „Наша задача е общата грижа и отговорност по отношение бъдещето на човечеството!“.Освен това Римският клуб нарича своя цел и: „Построяване през XXI век на глобално общество и установяване на глобално управление (или правителство). Ако интерпретираме това от позиция на опита, то Римският клуб активно благоприятства формирането на едно Световно правителство и внушава доктрината си на децата, произхождащи от „каймака“ на средната класа, в своите училища. Следователно мисията му е внимателно да подбере и да моделира бъдещия елит на Новия световен ред. За осъществяването ѝ се привличат най-добрите учени и педагози и всичко се представя като добронамерена грижа за младото поколение. С други думи Римският клуб е ангажиран в световен мащаб с това, което върши в САЩ Съветът за международни отношения.

През 1972 г. Клубът публикува едно изследване, озаглавено „Границите на растежа“за бъдещето на икономиката и на нашия свят, от което бяха разпространени 30 милиона екземпляра на 30 езика. Ключовото послание на изследването гласеше: „Така не може да продължава! Прекалено много сме на тази планета и това трябва да се промени!“

През 2004 г. авторите отпечатаха 30-годишна актуализирана версия, в която предричат, че колапсът на нашата планета ще бъде през 2030 г. Те призовават за спешно намаляване на световното население и за рязко съкращаване на емисиите от вредни вещества в индустрията.

Римският клуб е създаден през 1968 г. от италианеца Аурелио Печеи, тогава мениджър в компаниите „Фиат“ и „Оливети“. „Фиат“ винаги е бил фирма на Илюминати, а Управителният му съвет традиционно се попълва с членове на Комитета на 300-те, най-вече от Фамилията Аниели. В личен план Печеи отишъл в Англия и преминал образователен курс за усъвършенстване на възможностите в института „Тависток“, идейно лоно на всички институти за промиване на мозъка. След това ръководи консултантска фирма, която дава съвети на развиващите се страни в ущърб на техните национални интереси, като станал и застъпник на Фонда за дивата природа (WWF) – организация на Илюминатите, която също като клуба „Билдерберг“, е основана от принц Бернхард Нидерландски. Печеи е оглавявал Председателството на Комисията по икономически въпроси към Международния атлантически институт и е изнасял лекции на политическото ръководство на НАТО за „Новия ред на света и необходимостта от глобално планиране!“

По онова време институтът „Тависток“ е ръководен от генерал майор Джон Роулингс Рийз, началник на отдела за психологическа война на британската армия. В института голямо влияние имат и братята Олдъс и Джон Хъксли. Олдъс Хъксли добива известност с романа си „Прекрасният нов свят“, основополагащо произведение за Новия световен ред, в което човечеството върви към съвършенство с помощта на специален подбор и генетични манипулации, а числеността му се намалява до границите на необходимото. Едуард Пестел, един от основателите на Римския клуб, е казал: „Светът е болен от рак и този рак са хората.“

По думите на един от членовете му, който желае да запази анонимността си, една от целите на Римския клуб между другото било унищожаването на икономическия и селскостопанския потенциал на Съединените щати.

Въпреки че Черната аристокрация си сътрудничи с американските Илюминати в Комитета на 300-те и в клуба „Билдерберг“, в някои други организации има непрекъснати търкания между САЩ и Европа като борбата се води за позиции във властовите структури на Новия световен ред. Ставащото наподобява коалиционните споразумения за съставяне на ново правителство. Сътрудничеството се ограничава в рамките на неизбежно необходимото, за да се дойде на власт, но същевременно се прави всичко възможно да не се допусне влиянието на другия да нарасне прекалено много.