„Грешката може да се прости, измамата – никога.“

Загадъчното сребро. Нека да се върнем пак към среброто. Светът изразходва повече сребро, отколкото се добива в мините. Стойността му е толкова занижена, че при следващото рухване на системата на книжното парично обръщение пазарната цена на този метал би могла да се вдигне почти 500 пъти.

Сребро се извлича приблизително от 5000 г. пр. Хр., винаги е било изключително харесвано за изработване на украшения, окултни предмети и монети и дълго време е било по-ценно от златото. Асирийците, гетите, гърците, римляните и древните германи са го обичали. Същото отношение към него са имали и египтяните, които са го обвързвали с Луната, докато златото са приемали за символ на Слънцето.

Първите сребърни мини са открити близо до Атина. В Германия през Средновековието е намирано много сребро на различни места, но за дълъг период от време най-богатите мини са били в Швац, Тирол. Тамошните рудокопачи са задоволявали 80% от потреблението в средните векове. По-късно са открити и разработени находища на сребро и на други континенти. Испанците са пренасяли големи количества от него от новооткритата Америка в Стария свят. Днес основните обеми сребро идват от Перу, Мексико и Китай. Най-крупните минно-експлоатационни компании обаче, които копаят рудата в открити рудници, се намират в Канада.

Извличането на среброто се е усъвършенствало в продължение на столетия, но в края на XIX век на пазара се появили огромни количества метал, добити по нов индустриален метод, голяма част от които идвали от находището Къмстокв американския Запад. Но тъй като по същото време сребърните монети започнали да губят своята важност и Сребърният еталон взел постепенно да се „огъва“ пред Златния еталон, цената на благородния метал паднала драматично като в театрална постановка.

Златото ставало все по-търсено и по-скъпо, докато среброто престанало да бъде ценено като възможност за инвестиране и цели тонове от него събирали прах по рафтовете. В продължение на стотици години определеният от много държави обменен курс бил около 15 унции сребро за една унция злато, понеже се предполагало, че приблизително такова е съотношението между двата метала в земната кора. През 1930 г. обаче, най-неочаквано станало така, че се налагало човек да сложи на масата 100 унции сребро, за да получи една унция злато. И тогава настъпил обрат.

Злато или сребро, кое е по-ценно? Изведнъж и навсякъде се появила нужда от сребро, за електрифициране на милиони домакинства, за производството на автомобили, във фотографията. Защото то било, а и в момента е, най-добрият проводник на електричество, най-добрият топло проводник, най-добре отразяващият светлината материал, отлично смазочно средство и с многостранно приложение като катализатор. Освен в промишлеността среброто се радвало на много широка употреба и в сферата на медицинската техника. Това отново го превърнало в една от най-важните суровини. За разлика от него златото никога не е намирало значително място в индустрията заради високата си цена. Само защото било изключително евтино в края на XIX век, среброто успява да се „издигне“ до свръх търсен индустриален метал. То е толкова незаменимо, че скоро са изчерпани не само натрупаните в миналото складови количества, а нов тласък получава и сребро добивът, ставайки пак рентабилен, през XX век всяка изкопана от земята унция бързо се изразходвала.

През 40-те години на XX век добитото в света сребро е било около 10 милиарда унции, половината от които са били притежание на правителството на Съединените щати. В сравнение с него наличното злато е било приблизително 1 милиард унции. Сега, след повече от 70 години прекалено интензивна консумация на сребро съотношението вече е обратно. В момента в света извлеченото на повърхността злато е повече от него. Защото докато среброто влиза в производството на голям брой продукти и в крайна сметка се изхвърля на боклука, златото никога не се губи, а отново и отново се претопява за следваща употреба.

По груба преценка понастоящем светът разполага с пет пъти повече злато, отколкото сребро. Сребърните запаси от 10 милиарда унции през 1940 г. днес са паднали под 1 милиард унции. Златните запаси пък включително бижутерийната промишленост от 1 милиард унции през 1940 г. са се покачили на 5 милиарда. Произходът на данните е от ползващите се с официално доверие източници на Световния съвет по златото. Американското правителство от най-голям собственик на сребро с 5 милиарда унции през 1940 г. сега не притежава никакво.

В световен мащаб процентното съдържание на сребро в монетите постепенно намалявало, тъй като цената на метала неотклонно растяла и скоро надхвърлила номиналната им стойност. Една австрийска монета от 5 шилинга (отпреди 1974 г.) заради 64-процентното си съдържание на сребро е струвала през 2010 г. около 2,30 евро, което в превърнат вид прави 32 шилинга или с други думи е била 6,4 пъти над номинала. Поради тази причина от 1974 г. 5-шилинговите монети се правят от никелова сплав. Цената на този благороден метал през последните десетилетия следва курс на постоянно покачване, но толкова плавно, че то остава незабелязано за обществото.

Решаващо съображение по отношение на среброто е двойната му роля на жизнено важен за индустрията метал и на исторически утвърдена и търсена ценност за инвестиране и натрупване. Няма друга суровина, която дори отдалече да може да се мери с него. Казано по друг начин, среброто е по-ценно и по-рядко от златото. На практика то би трябвало да бъде 5 пъти по-скъпо от своя жълт събрат, но все така струва само около една тридесет и пета част от него.

Как е възможно това ли? Ами, десетилетия наред цената на среброто и златото откровено се манипулира от същите банкери, които стоят зад поведението“ на Сребърния и Златния фиксинг. Тя изкуствено се държи ниска поради една-единствена причина. да се прикрие, че американският долар, който е притежание на частни банкери, няма никаква стойност. Тъй като едно недвусмислено покачване на цените на златото и среброто би разкрило валутната незначителност на долара.

„Днешната глобална система на книжно парично обръщение без покритие не се крепи на нищо друго освен на доверие и на надеждата, че един ден дълговете ще бъдат върнати. Единственото нещо, което би могло да разклати това доверие, а следователно и фундамента на съвременната финансова система, би било повишение на цената на златото в щатски долари.“

Защо ли? Защото по принцип златото и среброто не са преставали да бъдат еднакво ценни, тоест да имат еднаква покупателна сила. Ако цената им се вдигне, това просто би означавало доларът все повече да губи стойността си и поради тази причина да се налага плащането на все по-големи суми за една унция. Но как банкерите постигат своето? Как поддържат цената на среброто ниска?