„Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“.

Следващите публикации са на основата на брошурата на свещ. Йордан Георгиев и благоволението на св. Пловдивския Митрополит Арсений с благопожеланията на св. ап. Павел: да стоим твърдо във вярата, проповядвана от Господа Иисуса Христа, записана от Неговите св. апостоли – пазена като скъпо достояние от св. Православна Църква вече две хиляди години.

„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от бога, защото много лъжепророци се явиха в света“, защото сатаната се преобразява в ангел на светлината“.

Словото Божие ни учи, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят“. То също ни учи, че истинската, спасителната вяра, може да бъде само една – оная, която донесе от небето и даде на всички хора нашият Спасител, Господ Иисус Христос, Синът Божий.

Но, за голямо нещастие, в наши дни се появяват една след друга секти и разни лъжеучители, които оплитат в мрежите си доверчиви и наивни хора и ги „посвещават“ в измислени религии и вери. Своето еретическо учение те поставят по-горе от православието християнско вероизповедание, други лицемерно го прикриват с учението на Христа.

Някои вече открито се обявяват против Православната Църква. Вероотстъпници и чуждопоклонници забравят за вярата и кръвта, пролята за тази вяра от техните прадеди. Стъпват на техните кости и тръгват да учат народа ни на различни лъжеучения. Тяхната разпокъсаност и взаимна нетърпимост показва и тяхната несъстоятелност. Затова не посещавайте нечестивите им събрания, не четете пъклените им и отровни брошури, за да не паднете в техните клопки, защото излизането ще Ви бъде трудно! Човешката душа е една, ала тя сама е по-ценна от цялата вселена, защото е изкупена с пречистата кръв Христова.

Не давайте най-ценното, създадено от Вас, вашите деца, да Ви бъде отнето! Защото наред с възпитанието, образованието и здравето, за което Вие полагате денонощни грижи, трябва да помислите и за тяхното духовно самосъхранение.

В тези публикации се дават кратки сведения за измамните секти и тяхното пагубно лъжеучение и някои основни неща, които трябва да знае всеки православен, за да стои твърдо във вярата си.

След Възнесението на Господ Иисус Христос на небето св. апостоли тръгнали по света да проповядват словото Божие. Бързото разпространение на християнството предизвикало противоречие и смущение у евреите, езичниците и римските императори. Историята отбелязва 10 страшни гонения против християните, които били затваряни в тъмница, разпъвани на кръстове, убивани с камъни, живи изгаряни, на мъки подлагани, живи хвърляни на зверове и с меч посичани.

Тия гонения на християните продължили, докато на римския престол се възкачил св. Константин Велики. През 313 г. той издал указ, с който се давало право на християните свободно да изповядват вярата си и да строят храмове.

Ето как шепа никому неизвестни хора (св. апостоли) в кратко време разнесоха учението на Иисуса Христа по четирите краища на земята; без материални средства завладяха света, победиха толкова културни народи и държави – и не със силата на оръжието, а със сила отгоре. Това е най-голямото чудо в световната история, което красноречиво говори за Божествения произход на християнската вяра,

В света се появи нова институция – Св. Църква, която още не бе си отдъхнала от езическите преследвания, бе подложена на нови изпитания, вече не от външни, а от вътрешни врагове. Явили се лъжливи учители, сектанти, разколници, които изопачавали учението на Спасителя, проповядвали разни ереси, премесени с човешки мъдрувания, измислици и заблуждения. В VIII век след раждането на Иисус Христос се явили еретици, които не почитали св. икони и затова били наречени иконоборци. Това траело повече от 100 години, докато бил свикан седмият Вселенски събор, който осъдил учението на иконоборците като лъжливо, и присъствуващите 367 отци утвърдили да се почитат иконите, Св. Богородица, Ангелите и Светиите.

Православието запазило неповредено и кристално чисто Божественото учение – апостолските писания и църковните повеления, стигнало до наши дни.

Така първите десет века Христовата църква е запазила своето единство. Но на 16 юли 1054 г. западните християни се отцепили от православните и образували отделна религиозна община, наречена католическа. Отначало Римският папа бил духовен началник само на християните в гр. Рим, после станал такъв на всички християни в Западна Европа.

Западната църква много се е отдалечила от Православната: у католиците храмовете са обърнати на запад, вместо на изток; олтарите им са отворени (без иконостаси); по време на Богослужение си служат с музикални инструменти; кръстят се с цялата ръка, а не с трите пръста и пр.

Въпреки ясното учение на Божествено Откровение, че Дух Свети изхожда само от Отца, римокатолиците учат, че Дух Свети изхожда и от Сина. Православната църква учи, че Дух Свети изхожда вечно само от Отца.

През XIV и в началото на XV век сред религиозните среди на Запад настъпило разочарование по отношение църковното управление на римските епископи. Започнали да се чуват гласове за преобразования в католическата Църква.

Възникнала Реформацията, тя раздрусала из основи Рим и неговата вековна организация.

През 1517 г. Мартин Лютер (1483-1545 г.), син на рудокопач, открито се обявил против католическото учение за оправданието на греховете и спасението на човека. В град Витенберг, Германия, Лютер съставил 95 тезиси против индулгенциите. На 10.12.1520 г. Лютер официално се отделил от Рим.

Освен в Германия протестантството се появило в Швеция, Дания, Норвегия.

Почти едновременно с Лютер и поради същите причини в Швейцария против римокатолическата Църква се обявили и Цвингли, и Калвин. Няколко години по-късно подобни реформи били направени в Англия от крал Хенрих VIII.

Реформацията още в началото се оформила в три насоки: лютеранство, калвинизъм и англиканство.

Лютер станал реформатор в увлечението си да изкорени злоупотребите с индулгенциите и да предпази духовенството от нравствена поквара. Той не мислил да скъсва с Рим.

Цвингли не си поставил за задача да подкопае устоите на папството, а само правил опит да насочи вярващите към Евангелието, като единствен богат източник на спасение и любов.

Калвин е по-смел, по-последователен. Скъсва с Рим без колебание, без страх, без съжаление.

Основоположниците на Реформацията вместо да премахнат злоупотребите и да очистят вярата от заблужденията и нововъведенията, внесени от Рим, изпаднали в още по-големи грешки и заблуди, защото отрекли единия от източниците на Божественото Откровение – Светото Предание, както и учредената от Бога църковна йерархия и монашество, подновили иконоборството, отхвърлили св. икони, отхвърлили почитанието на Св. Кръст, премахнали постите, обредите и някои тайнства. Забранили на последователите си да се молят за умрелите си сродници и по този начин скъсали всякаква връзка между живите и починали членове на Църквата. Протестантството учи, че всеки човек може да тълкува и разбира Словото Божие, без да има нужда от ничие ръководство. От тази неограничена свобода в тълкуванието на Св. Писание произлиза това, че протестантството се разпада на много секти, една от друга по-чудновати и по-своеобразни. Понеже бацилът на разложението здраво се е вгнездил в тия секти, естествено е техният брой да се увеличи и занапред до безконечност.

За протестантите важат и думите на Псалмопевеца: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми“.

Православната вяра, дадена нам от Иисуса Христа и Неговите апостоли, досега си е останала чиста и свята. За светата православна вяра дадоха живота си хиляди свети мъченици: посветиха живота си преподобни отци, просияли със своя живот и праведност.

И наистина какво може за нас, българите, да бъде по-мило, по-драгоценно от Св. Православна вяра, която ни е крепила през вековете, запазила ни е през непрогледното многовековно робство и ни е възродила за нов живот? Ние не трябва да забравяме, че Православната Църква създаде нашата писменост, нашата култура, нашата просвета.

Българският народ може да се гордее, че е дал на света славянските просветители св. Кирил и св. Методий, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Княз Борис – Михаил, св. Иван Рилски, св. Патриарх Евтимий и цяла плеада духовни великани, които направиха България люлка на християнството за цялото славянство. Най-после православната вяра може да обедини всички българи под едно знаме, за да може по-бързо да тръгнем към благоденствие и напредък.