„Лошо е да попаднеш в блато, но още по-лошо е да останеш там.“

Комплементарни валути. Наред с цели села и общини, които (съзнателно или без да подозират) се опитват да бъдат противовес на Новия световен ред, има и немалък брой по-скромни инициативи като сдружения за разменна търговия или пазарища за размяна, където хората от даден регион разменят помежду си услуги, а от време на време и стоки без да използват парите в обръщение. Тези общности обикновено прилагат точкова система, в която всеки „влиза“ с това, което притежава или може да върши. Тогава определена стока или услуга се заверява със съответен брой точки („минава в кредит“). Човек може да е потребител и да си докара нещо „отгоре“. По всичко личи, че почти винаги постигането на равновесие между „даване“ и „вземане“ се получава забележително добре.

По своята същност всички тези сдружения и съгласувани възможности на отделни общности са съвременни форми на една стара система, която в Китай още преди хиляди години са познавали като „Фей Лун“, а ние сме практикували като „рабош“. Успехът на тези, отново върнати към живот системи, отразява недоверието, което много хора изпитват към глобализацията, към сбърканата политика на „разминаване“ на Европейския съюз, към неспособното да предизвика „обич“ евро и към прийомите на действие на социално безликите едри концерни.

Но те са и знак за това, че човечеството интуитивно е разбрало, че най-ефективният отговор на стремежите за налагане на единно световно управление и единна световна валута е бойкотът на техните пазарни механизми. Той намира изражение донякъде и във факта, че съществуват голям брой нови регионални или комплементарни („допълнителни“) валути.

Така биват наричани местните „пари“, които се приемат от дадена социална общност като допълнение към официалните платежни средства, с цел да се постигне по-голяма независимост от „държавните пари“ и да се засили местната икономика и социалната сплотеност.

В Азия и Америка вече векове наред се използват локални валути, каквито например са банджарът на остров Бали – основа на една социална, икономическа и културна мрежа, която съществува от хиляда години – или мидите-монетина Папуа-Нова Гвинея, които там са в паралелно обръщение заедно с твърдата парична единица кина. През 2002 г. на остров Ню Британ за тях отвори врати първата в света мидена банка.

В Германия също има значителен брой парични единици с ограничена регионална валидност. Най-старата е бентел-евро. По-рано известна като бентел-марка, която е в действие от 1908 г. С най-голяма популярност е т.нар. хиймгауер, който беше въведен през 2003 г. в рамките на един учебен проект за 10 клас в Училището по лесовъдство „Хиймгау“ в Прийн. Едноименната валута се печати от юридически регистрираното „Дружество Хиймгау“ с периметър на активност в границите на окръзите Розенхайм и Траунщайн. Ако някой пожелае да се разплаща в хиймгауер, трябва да стане член на дружеството.

Валутата може да се придобие във вид на бонове с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 30 срещу същата сума в евро на голям брой обменни гишета. При обратната размяна на бонове за евро се удържа такса от 5%. Те са валидни само три месеца. След изтичането на този срок валидността на местните банкноти може да се продължи със залепване на таксови марки, струващи 2% от стойността им. Предполага се, че така жителите ще се откажат да трупат пари вкъщи и икономиката няма да изпада в застой.

Моделът представлява връщане назад в историята към добилото широка известност „чудо във Вьоргел“. Тиролската община Вьоргел през 1932 г. по време на голямата депресия въвежда в обръщение свои собствени пари. По този начин за изключително кратко време стопанският живот набрал обороти и безработицата спаднала, което превърнало градчето в пример за подражание на целия свят. Вьоргелският кризисен паричен сурогат се базирал на „Теорията за свободна икономика“ на Силвио Гезели бил толкова успешен, че Австрийската национална банка се почувствала застрашена – експериментът нагледно илюстрирал, колко вредни са дълговете към Централните банки в действителност.

В рамките на една година Вьоргел със собствената си парична единица смъкна безработицата от 21% на 15% и стопанството разцъфтява. Едва когато държавата заплашила с намеса на армията, тиролската община слага край на експеримента през 1933 г. (остават построените мост, плувен басейн, шанца за ски-скокове и всички ремонтирани улици).

Всъщност този вид пари, които наричат още „свободни“ или „резонансни“, тоест със „затихваща“ стойност при неупотреба в бърз оборот, също са подложени на инфлация, но поне могат да бъдат харчени от дадена социална общност, без да се налага поемането на дългове към някоя банка.

Тъй като подобни парични единици не носят никаква печалба на банкерите, в момента, в който употребата им стане прекалено резултатна, тя бива пресичана от власт имащите. При все това регионалните валути, сдруженията за размяна и сродните им алтернативни форми на стопански оборот са ефективен начин за намаляване влиянието на банките и едрите международни концерни. Но най-краткият път към целта е, и си остава, да се изтеглят всички пари от „ръцете“ на банкерите и да се купуват местни стоки. Докато тъпчем нашите спестявания в портфейла на частните банки и плащаме за безличните продукти на мулти национални корпорации, промяната ще си остане мечта. Докато се нагърбваме с обременени от лихви кредити на крупни частни банки няма да постигнем свобода и самоопределение като личности.

Използвайки кредитни и дебитни (еврочек) карти, ние невероятно много улесняваме банкерите при нашето потенциално заробване. Както много добре го е казал народът: „Вярвай на пара само в ръка“.