„По-лесно е да държиш юзди, отколкото лоста за управление“.

Затворена система на управление. В „Голяма съветска енциклопедия“ (ГСЕ) издание 3 том.9 стр. 325 се дава такова определение: “Затворена система на управление, е система на управление, в която управляващото въздействие се формира във функция от отклонение от стойността на управляемата величина от нужния закон за нейното изменение“. Такова определение предполага съществуването в „субекта“ на управление (в техниката това е някаква „система на управление“) на „преки и обратни връзки“ само с „обекта“ на управление. Влиянието на „средата“ на всичко това и влиянието на „всичко това“ на „средата“ в такова определение в ГСЕ не се разглежда.

В „Доктрина за обществено управление“ (ДОТУ) взаимното влияние на „средата“ на субекта и обекта на управление е отчетено в определението: Затворена система – това е обект на управление, находящ се в среда, и системата му на управление (субекта), са свързани един с друг с вериги за пряка и обратна връзка.

Забележка: Не трябва да се бърка определението за „затворена система“, което се дава от гледна точка на управлението, с определението, което се използва в съвременната физика. От гледна точка на физиката „затворена система“ – това е такава система, която е неспособна към обмяна на енергия с други системи и нейната собствена енергия се съхранява количествено. Такава система във физиката противостои на „отворената система“, която обменя потоци енергия със заобикалящата среда. И реално всички „системи“ в Космоса и на Земята се явяват „отворени системи“. „Затворена система“ – това е само абстракция на теоретичната физика. Реално в Мирозданието и на Земята „затворени системи“ няма! Просто използването на понятието „затворена система“ позволява приблизително да се опише течението на произходящите в нея процеси с множество уговорки. (Край на забележката).

Пример за затворена система се явява автомобила с водача. Вж. на рис. 12–49а.

Рис. 12–49а

При това следва да се отчете, че в самия автомобил също има контури на преки и обратни връзки между „обектите“ и „субектите“ („системите на управление“). Това е горивната система, системата за охлаждане на двигателя и т.н. И в човека също има такива „вътрешни“ „контури на управление“. Това е сърдечно-съдовата система, нервната система, дихателната система и т.н.

Отчитането на „средата“ позволява най-точно и правилно да се оценява поведението на цялата система като цяло. В това, именно, и се заключава принципната разлика в определението за това, което се разбира под „затворена система“.

Следва да се знае за някои „нюанси“. Трябва да се умее да се различават затворените системи:

– с локална система за управление;

– с не локална система за управление.

„Локализация“ (лат. Localis „местен“, Locus „място“) – 1. Местоположение, помещаване. 2. Изявяване на местоположението. 3. Ограничение на нещо с някакви предели. „Локализиран“ – поместен в определено място. „Локализирам“ – ограничавам териториално.

В локализирана система на управление може да се отдели субекта („системата“) на управление. У водача (неговата алгоритмика на психиката) – това е „система за управление“ („субект“).

В не локализираната система на управление е невъзможно да се направи такова „отделяне“. Примери за такъв самоуправляващ се обект с не локализирана система на управление се явява тоалетното казанче с поплавък за регулиране нивото на водата. Къде виждате тук „субекта“ („системата“) на управление? В този случай самият „обект“ на управление се явява и „субект“ („система“) на управление!

Разликата между локализираната и не локализираната системи е в това, че ако от локализираната система махнем „субекта“ („системата“) на управление, то цялата структура общо, тоест обекта на управление, ще остане в изправно състояние. Водачът излязъл от колата, но автомобила е годен да продължи по-нататък. Но ако извадим макар и само един елемент от не локализираната система, то тя става негодна (пример: тоалетното казанче). Съпоставете това с бригада (колектив), в който бригадира (ръководителя) не е освободен, а изпълнява определена работа, която вместо него никой не може да изпълни. И ако бригадира се разболее, какво ще стане?

Системата на управление на обекта (и локализираната, и не локализираната система – разлика няма) в съответствие с вектора на целта на основата на вектора на състоянието формира управляващия сигнал така, че поведението на обекта да отговаря на зададената от вектора цел, а вектора на грешката не излиза от зададените предели (вж. рис. 12–49б).

Сега мислено съвместете двете рисунки заедно. Можете даже да нарисувате такава схема. Вярно е, че на нея ще има много елементи. И ако вие нарисувате това сами, то на вас ще ви бъде по-лесно да възприемате тази цялостност, отколкото ако вие гледате готовата схема.

И тогава ще е по-просто да разберете строгото определение за това, че има „управление“, в което се заключва неговия „физически смисъл“. На рисунката вие виждате схематично изложение на тази словесна формула:

Управление – това е:

– единна подредена съвкупност от разнокачествени действия,

– осъществими с елементите на затворена система, тоест с

– йерархия на контурите в циркулация и преобразуване на информацията;

– в процеса на реализация на концепцията за управление (т.е. целева функция на управление „ЦФУ“).

Управление – това е цялостна функция, тъй като изземването от нея на тези или онези етапи прави управлението невъзможно, тоест концепцията е неосъществима.

След това, уважаеми читатели, можете самостоятелно да поразмислите над това какво ще стане, ако някакви „етапи“ на управлението бъдат отхвърлени, например, „етапите“ на управление на автомобила. А след това помислете и за това, какво ще стане, ако някакви „етапи“ и „елементи“ бъдат „отхвърлени“ при управлението на страната.

Структура, реализираща управлението.

Заключената система като цяло и нейните части – това е система на управление, всичко това образува структура. Тази структура е:

– подчинена на вектора на целта (тоест структурата е обусловена, породена от вектора на целта);

– носи в себе си както концепцията на управление в цялост, така и съставляващите тази концепция целеви функции. Структурата трябва да бъде такава, че тя да е в състояние да обезпечава изискваното качество на управление. Това се достига с два фактора:

1. Архитектура на структурата.

2. Характеристики на елементите на структурата.

3. Художествени особености на постройката.

Архитектура (лат. architectura) – Зодчество (древна руска архитектура), изкуството за проектиране на здания и съоръжения. Архитектор (гр. architekton „старши строител“) – конструктор на съоръжение, зодчий.

Най-простичко да си представете какво е това „архитектура на структура“ може с пример, който е познат и понятен за всички. Това е обичайното училище. В него има директор, заместник, учители, домакин, счетоводител, техници и т.н. И всичко това – за да може децата да получават образование. Ето това е „архитектура на структура“. И най-лесно тя може да се представи с примера на социалните структури, тоест в които действат хора.

Но има „архитектури на структури“ в техническите системи, има такива структури и в Мирозданието (ангели, архангели, архистратези и т.н.)

Ние засега за простота на разбирането ще се ограничим с човешките „архитектури“.

Архитектура на структура, тоест нейната „конструкция“, се заключава:

– в подредеността на всички елементи на структурата, тоест в тяхната организация и взаимодействие между тях, в тяхната йерархия;

– във функционалното натоварване на всичките й елементи, тоест „кой какво прави“, у кого какви са задълженията.

Характеристиките на елементите на структурата са:

– работоспособност на елементите;

– функционална пригодност на елементите.

Тоест това (което се отнася за хората) е „квалификационното“ равнище на елементите (всички заедно и всеки по отделно). Това значи, че всеки „елемент“ е длъжен да знае и изпълнява своята работа в интересите на цялата обща работа. И ако той не изпълнява, то за да работи системата, е необходимо неговата работа да я върши някой друг. Но тогава този друг може лошо (или не напълно) да върши своята работа. При това в „архитектурата“ трябва да се предвижда необходимото резервиране. Някой заболял, но общата работа не трябва да страда. Тук може да се дадат за пример много ситуации. Всичко това е елементарно.

Все пак много съвременни ръководители не отчитат тези неща.

Обезателно трябва да има съответствие в „архитектурата на структурата“ и вектора на целта на цялата затворена система.

Тоест всички задачи, които ги има във вектора на целта, трябва да бъдат разпределени и възложени на съответните изпълнители (на „елементите“, от които е построена „архитектурата на структурата“).

Очевидно е, че ако в построяването на структурата са допуснати грешки, и тези грешки водят до несъответствие на структурата на този вектор на целта, за изпълнението на която тази структура е била построена, то това ще доведе до невъзможност при достигане на набелязаното (да се достигне целта или да се поддържа необходимото качество на управление).

Такива и подобни грешки в построяването на структурата могат да доведат до ниска функционална пригодност на всички елементи на структурата. Тоест, ако ръководителя е създал колектив високо класни специалисти, но не е отчел в създаването на структурата нещо необходимо, то всички тези високо класни специалисти ще „висят“ заради това, че не са им обезпечили каквото им е необходимо.

И на обратно. Може да създаде прекрасна „архитектура“, но да набере такива „елементи“, които са „хвани единия, удари другия“, и само „протъркват креслата“ на своите длъжности. В този случай успех също няма да има.

Помещаването на елементите на структурата може да бъде:

1. На обекта на управление се намират всички елементи на структурата изцяло.

Пример: Екипажа на кораб, находящ се в океана и нямащ връзка със своето командване.

Частен случай на такова помещаване на елементи – това е дистанционното управление, при което на обекта на управление са поместени само изпълнителните елементи на структурата, за които не й е жал да ги изгуби или е невъзможно да ги запази. В техниката – това са роботи. Например, безпилотния самолет – разузнавач. У глобализаторите – това е отбора политици, които са длъжни да извършат в някаква страна или революция, или преврат, или „перестройка“ (т.е. да извършат „маневри“). От тази гледна точка погледнете съдбите на някои наши политици и си направете прогнози за техните съдби в бъдеще, правейки паралели с Пиночет, Милошевич и др.

2. Някои елементи на структурата са поместени извън обекта на управление.

Пример: пътнически самолет. Екипаж на самолета – това е само част от структурата, която обезпечава полета, като обект на управление. Има още свързочници, метеоролози, навигация, безопасност, служба за управление на полетите и т.н.