„Най-силна е онази жена, която може да си овладее езика.“

Създаването на положителни чувства у другите ни дава усещане за сигурност. Макар хората да са в състояние да бъдат изключително жестоки по между си, един от най-силните им импулси да се чувстват ценени, обичани и обгрижени. Когато задоволим този си стремеж, можем да се чувстваме спокойни и доволни, в сигурност и покой. Причината е, че грижата един към друг ни е помогнала да оцелеем в редица тежки ситуации.

Например, по време на последната ледена епоха от нашия вид може да са останали само седем стотен индивиди по цялата земя, но сме просъществували благодарение на социалната си нагласа за взаимопомощ.

Могат да се изброят много примери. Помислете си за своите приятели, любовници, родители или колеги. Имате избор. Можете да изглеждате или силни и заплашителни, така че те да правят каквото им кажете от страх; или в техните очи да бъдете позитивен човек, приятел и близък, на когото държат и обичат. Кое предпочитате? Естествено – да ви ценят, обичат и да държат на вас.

Всички разбираме това и играем играта. Ако отидете на гости у приятел, казвате: „Благодаря за прекрасната вечер!“, а не „Благодаря за вечерята, но съм ял и по-хубави неща, и по-лоши. Това си беше добре, средна хубост.“ Нито ще кажете на нова интимна приятелка, която харесвате: „Беше добре, но е било и по-добре. Средна работа.“ Ако сме на мястото на домакина или на любовницата, ще искаме да чуем, че храната е била превъзходна или че тя е била превъзходна в леглото.

Не става дума за това да лъжем или да не предлагаме на хората точна и полезна обратна връзка. Нито пък винаги да казваме на децата, че са прекрасни и те никога да не се научат да приемат критика и да се справят с трудностите. Просто ние като хора се чувстваме сигурни, когато знаем, че сме създали положителни чувства за себе си в съзнанието на другите и че тях ги е грижа за нас, а отношенията ни са подкрепящи и предсказуеми. Отделяме много време да мислим какво другите изпитват към нас – всъщност в мозъка ни има специална област, която мисли какво мислят другите и се опитваме да си спечелим тяхното доверие, висока оценка и уважение, за да се почувстваме приети в групата си. Затова ако се замислите как бихте искали да ви виждат вашите приятели, любовници, родители и колеги, най-вероятно ще си отговорите, че искате те да ви ценят и да ви смятат за желан, отзивчив, талантлив и способен човек.

Ако успеете да създадете такива чувства у другите, ще се случат три неща.

Първо, светът ще бъде безопасно място и вие ще знаете, че тези хора няма да ви нападнат и отхвърлят, защото ви ценят.

Второ, с тях ще можете да си създадете смислени роли на взаимна подкрепа, любовни отношения и споделяне.

И трето, сигналите които получавате от тях, ще окажат директно влияние върху вашето тяло и системата за успокояване и доволство.

А сега нека да видим какво става в обратния случай. Когато другите ни виждат като не желани, безполезни, бездарни и неспособни, рискуваме да изгубим всички описани по-горе предимства и следователно, това представлява сериозна заплаха за нас.

Разполагаме с редица доказателства, че в критичните отношения при които хората получават такива етикети, силно се увеличава риска от тревожност и депресивни разстройства, дори без да е налице пряка физическа заплаха. Когато вярваме, че другите ни виждат така, даже да грешим, резултатът е същия, а самокритичността е тясно свързана с депресията.

Социалната ни нужда да се чувстваме сигурни, приемани и ценени от другите е толкова значима, че хората приемат сериозни рискове, включително за живота си, само и само да избегнат срама и изолацията. Това е и причината срамът да представлява сериозна заплаха за страдащите от тревожност и депресия. Критиката и срамът активират системата за заплахи и прекъсват връзката с източниците на успокоение и емоционална регулация.

Предвид факта, че се чувстваме много по-добре, когато хората са мили и позитивни с нас, се чувстваме сигурни с тях и знаем, че ще ни помогнат, ако имаме нужда, а също и поради факта, че другите хора изпитват същата нужда като нас – звучи твърде логично състрадателно и добронамереността да бъдат в центъра на отношенията и връзките ни със света. В този смисъл ние взаимно регулираме мозъците си и техните състояния, които пораждат преживяванията в съзнанието. Казано по друг начин, преживяванията в съзнанието са общ продукт на взаимоотношенията ни.