„Повече от това, което можеш, няма да направиш.“

Качеството на управление. В най-най-елементарно първоначално разбиране под качество на управление може да се смята „вектора на грешката“.

Ние по-преди вече разгледахме това, че всеки процес на управление носи в себе си „вектор на целта на управление“, който във всеки текущ момент от времето съответства на „вектора на състояние“. Разликата между първия и втория вектор представлява „вектор на грешката на управление“.

Този „вектор на грешката“ се състои от списъка „частни грешки“ по целия контур на целта, който влиза във „вектора на целта“. Това е добре видно от рисунка 12–47.

Въобще казано, отново в най-най-общия случай, всички грешки на управление се определят субективно, тоест зависят от „субекта“, който определя, кое е „добро“, а кое „лошо“. А тъй като у „субектите“ има различно разбиране за всичко, което става около тях (спомнете си „мозайката“ и „калейдоскопа“), то и разбирането за това, кое е „добро“, а кое „лошо“ у тях е различно. Ето „налепиха“, „покриха“ столицата на нашата Родина с рекламни бордове, плакати, афиши, изрезки и други ваденки, и тя изчезна. Тя вече не се вижда. Хората виждат една ярка, цветна огромна, преогромна витрина! Демократизаторите се радват: успеха е налице! (Това, което се твори „вътре“ в столицата, нейната нравствена деградация, скритата престъпност и всичко останало е отделна тема. Тук само един пример – „външния облик“ на столицата).

Рис. 12–47

А другите хора с горест следят и не могат без сълзи да гледат на тази „витрина“, от която не се виждат нито зелени дървета и храсти (които са все по-малко и по-малко), нито красотата на архитектурата на домовете, даже пътните знаци водачите трудно ги виждат зад рекламните афиши (а това значи увеличение на броя аварии).

Или да вземем друг пример вече в държавен мащаб, който много силно се вижда в особено в нашата столица. Транспорта. Някои хора смятат, че всеки трябва да има свой автомобил, а още по-добре няколко, за да може тези автомобили да са различен цвят и марка. Други хора смятат, че трябва да развиват обществения транспорт. Сега първото мнение и мнението на демократизаторите взе връх над второто. В резултат столицата стана едно голямо преголямо задръстване. Автомобили много, но те не са нужни, защото да се придвижвате с тях е възможно или с голям труд и загуба на време, или просто невъзможно. В резултат даже „крупните бизнесмени“ все по-често се возят на метрото, за да не закъсняват за делови срещи. Въпрос: качеството на управление в този случай добро ли е или лошо? А ако към това добавим екологията? Можем да кажем, че за нормалните хора, не загубили разума си, отговора е очевиден. Към определяне качеството в този конкретен случай пак ще се върнем, в това число и към „Тайните на икономиката“.

Размерността (големината) на всичките три вектора (цел, състояние и грешки) може да бъде много голяма. Ще напомним, че „вектора“ може да бъде не само двумерен, когато можем да го представим с обикновен „списък“. Вектора може да бъде и многомерен, когато един параметър (частна цел) зависи от един или едновременно от няколко други параметри (цели). Така, когато размера на векторите е голям, то да се използва такъв многомерен вектор на грешката за сравнение на различни варианти на управление по постигане на един и същ вектор на целта – това е много неудобно. Ще поясним това по-подробно.

Има един голям вектор на целта, който е съставен от някакъв поръчител. Например, строителството на някакъв крупен завод, да кажем за електрически автомобили. Поръчителят прави поръчка на три проектантски организации да планират хода на строителството, да му дадат разчет за хода на строителство и какво той ще получи „накрая“: кое ще се получи добре, какви ще бъдат възможните недостатъци, разходи и т.н.

Всяка проектантска организация донася на поръчителя своя вариант за строителство със своя „вектор на грешка“, в който по всеки пункт има резултат: кое ще се получи добре, къде ще бъде „не много“, какъв разход и т.н. И такива пунктове – няколко десетки.

Въпрос: който от проектираните варианти е най-добър? Съгласете се, уважаеми читатели, че да сравнявате в този случай всички варианти помежду им е много трудно.

За да ви е по-удобно да ги сравните, то най-добре би било да имате някаква „обобщаваща оценка“ на целия получаващ се „вектор на грешката“. И би било нелошо, ако тази „оценка“ на получения „вектор на грешката“ отговаря сама на „добро или лошо?“ е това, което се предлага. И още – кой от вариантите е „по-добър, а кой по-лош“.

Ето такава „една оценка“ на вектора на грешката се нарича „качество на управление“. Тоест „качеството на управление“ – това е обобщаваща оценка на всички частни грешки, входящи във вектора на грешката. Иначе казано тази мяра е мяра на вектора на грешката.

Всичко това е изобразено на рисунка 12–47. Там най-отдолу е изобразен реда за това, как може да се достигне такава обобщена оценка. Ето как се прави това.

Например, ние съставяме вектор на целта на развитие на държавата. В него влизат и селското стопанство, и машиностроенето, и образованието и много – много друго. При което, например, във вектора на целта на селското стопанство влизат цели и по зърнен добив, и по животновъдство, и по овцевъдство конкретно, и т.н.

Подобно нещо се прави и в машиностроенето, в което се определя в частност колко комбайна трябва да се направят.

Подобно нещо се прави и в науката, където се поставя цел за развитие на животновъдството. И т.н.

Ето този пълен списък на целите на управление може да се разбие на групи:

– една група – това, което е свързано със селото;

– друга група – това, което е свързано с армията;

– трета група – това, което е свързано с образованието. И т.н.

За всяка такава група може да се построи частна оценка на качеството на управление, след което да се свърже всичко в новия вектор на грешка, който ще бъде много по-малък по размер, отколкото първия. Приложната математика и компютърната техника позволяват да се прави това достатъчно бързо.

Оценка за качеството на управление. Добре. Качеството на управление ние го определихме. Тоест оценихме колко точно сме достигнали поставената цел.

А сега, внимание!

А колко правилно сме избрали самата цел?!! Може така да се получи, че към набелязаната цел сме вървели уверено, а когато сме я достигнали, се оказало, че сме „стигнали не където трябва“. Особено важно е това за определяне целта на развитие на човечеството. Грешките тук се заплащат с кръвта и страданията на милиони и милиарди хора, а сега, в настояще време, в XXI век, могат да се обърнат в глобална катастрофа.

Такава „оценка на качеството на управление“ отново се оказва субективна, както и в случая с определяне „качеството на управление“. Така един „субект“, гледайки построения в предградието „замък“ с ограда висока 6 метра и кули – бойници по периметъра, си казва „хубав дом!“. А друг, гледайки на това безбожие, смеейки се си вика:: „Да, е те това е затвор!“.

Такъв субективен подход е неизбежен във всички без изключение случаи, при оценката, производна на хората. Това е така, защото:

1. Субективно се определя вектора на множеството частни цели във „вектора на целта“.

2. Субективно се установява йерархията (нивото на значимост) на тези цели.

3. На основата на един и същи вектор на грешката субективно може да се направят много обобщения „оценки на качеството на управление“.

Как тогава да стане? Как обективно да определим качеството на управление и да дадем обективна оценка на качеството на управление, а следователно и правилността на избора на целта (вектор на целта)?

Единствения изход в постигане на обективност, това е да „погледнете себе си отстрани“. А кой може да погледне човечеството отстрани? Това може да го направи само Бог!

В началото ние говорихме за „йерархията на управление“. И макар тогава да беше казано и за Бог, всички приведени примери се ограничаваха с разглеждането на йерархията в социалната система, в обществото на хората. По нататък ще бъдат разгледани егрегориалните нива на управление. Но в предела на най-висшето, пределно ниво на управление се явява БОГ.

Ние вече, уважаеми читатели, си представяме с вас и разбираме смисъла на Най-Голямата Матрица-Матрьошка-Фуния (която разгледахме по-преди) със стъпаловидни краища, вътре в която протичат всички процеси за своите, по-малки „фунии“.

Сега ще преобразуваме нашата Най-Голяма Фуния в „тръба“, вътре в която са положени „тръби“ с по-малък диаметър. За това в Най-Голямата Тръба е направен „изрез/отвор“ за наблюдение на другите „тръби“, които са вложени в Най-Голямата Тръба. При което те могат да бъдат вложени една в друга, в трета и така нататък. Тоест това е един вид „матрьошка“, само че направена от дълги-предълги „тръби“. Има един важен методологически прийом, който трябва да разберем. Всички „тръби“ са условни. У тях няма „обвивка“ (желязна или пластмасова). Това по-скоро не са „тръби“, а „струи“, потоци вода или газ без „стени“. Но те съхраняват своята форма на „тръби“ на цялото протежение. По всички „тръби“ „тече“ „вода“ (тоест протичат някакви процеси). По Най-голямата тръба също тече Вода. Това течение е Замисъл на Бога. Затова, ако в тръба с по-малък диаметър водата тече „паралелно“ на потока, течащ в Най-голямата тръба, тогава този малък поток („тръба“) съответства на големия поток на Най-голямата тръба. Тоест целта и действията по постигането на тази цел (процес, който ние условно обозначихме с „малък поток“) съответства на Замисъла на Бог, което съответства на най-висшата оценка на качеството на управление в тази малка „тръба“.

На рисунката с различни стрелки са показани направленията на потоците в различните „тръби“. От това може да се определи какъв поток съответства на потока в Най-голямата тръба, кой се е отклонил и на каква величина се е отклонил.

И тук е важно да забележите и да помните за това, че то в пълна мяра ще ви стане понятно след запознаването ви с егрегорите. Можете така да смятате, че вие, намирайки се в своя малък „поток“ (в своята „тръба“) сравнявате своето течение – движение – управление не с потока в Най-голямата тръба, а с потока в тази „тръба“, която е по-важна и която „обхваща“ вашата тръба. И след такова сравнение ще се окаже, че направленията на потоците съвпадат. Вие ще се радвате, че вървите по „верния път“, че качеството на вашето управление е отлично! Обаче, направлението на потока на тази „тръба“, в която се намира вашата „тръба“, не във всичко съвпада с направлението на потока в Най-голямата тръба. Тоест в действителност вие сте се отклонили от нужното направление, вие не вярно сте избрали целта, вие „рано се радвате“, защото ще стигнете не там, където трябва, защото вашия път не съответства на Замисъла на Бог по отношение на Вас.

Разбираемо е, че може да се движите по „тръбата“ въобще в противоположната страна на този Път, който посочва Бог. В този случай е само въпрос на време, когато под мощния напор на Най-голямата тръба вие ще бъдете „пометени“. Безполезно е да се върви против Бог!

Сега у вас възниква въпроса: „А как да определим съответствието на направлението на нашата стрелка с направлението на Стрелката на Бог?“ Ние палко по-рано разгледахме това! Спомнете си а) „чувство за мяра“, б) „вероятностни предопределености“ и в) „устойчивост по предсказуемост“. При това в основата на тези три събираеми наложете типовете психика, отчитайки към какви цели могат да бъдат насочени усилията на ръководителя или просто на човека:

– с животински тип психика;

– с типа на зомби-биоробот;

– с демонски тип психика;

– с човешки тип психика.

С „изпадналия“ в нашия случай всичко е ясно. Сега „съберете всичко това заедно“ и вие ще получите метода за субективното получаване на обективна „оценка на качеството на управление“. И този метод е приемлив не само за определяне лично на вашето качество на управление. Този метод може да се ползва за получаване на оценка на качеството на управление на всеки процес, осъществяван в човешкото общество на всяко йерархическо равнище на управление.

От изложената позиция следва да се разглеждат такива категории като „нравственост“ и „безнравственост“.

Нравственост, нрави се, нрав – словата са едно корени. Какво трябва да ви се нрави в поведението, в действията и в мислите на другите хора? В идеалния случай трябва да ви се нрави всичко това, което съвпада със Замисъла на Бог (за вярващите) или със Законите на Природата (за атеистите). Нравствеността е високо съвпадение на мислите и действията на човека със Замисъла на Бог (за „вярващите“) или със Законите на Природата (за „не вярващите“).

Тогава безнравствено ще бъде всичко това, което не съвпада със Замисъла на Бог, със Законите на Природата. Безнравствена ще бъде и такава позиция на ръководителите на различно ниво, в която е видна явна неопределеност на техните цели на управление на някакъв процес, обект на управление (страна, например). Замислете се тук, уважаеми читатели, над това, строителството на какво общество се провежда сега в нашата страна?

Такова „съвпадение“ и „несъвпадение“ на мислите и действията на човека с Мислите на Бога (Законите на Природата) може да се определи само на базата на всичко това, което беше изложено по-горе, и на първо място на базата на разбиране на „устойчивостта по предсказуемост“.