„Златен ключ железни врати отваря.“

Бароково злато. Както повечето хора, при възможност и испанците много обичали да излагат златото си на показ. Испанският барок и рококо остават ненадминати в историята по количествата злато, използвани за украса. Испанските благородници декорирали стените на къщите си с позлатени фигурки на херувимчета, плодове, вази и гирлянди. Със златен варак били покрити вратите и парапетите на стълбищата в домовете им, рамките на огледалата, прозорците и картините по стените. Каретите на аристокрацията били инкрустирани с чисто злато; златна украса имало по дървените рамки на креватите, столовете, диваните, раклите и бюфетите. Със златни мъниста, гвоздеи и капси били украсени ловните пушки и ножове, токите на коланите и ботушите им. Чиниите и кутийките им за енфие били от масивно злато; книгите им били украсени със златен филигран, а подвързиите им подсилени със златен обков. Дори в тъканите на дрехите, в дамаските на мебелите и в завесите на прозорците им имало вплетени златни нишки. Злато и сребро блестели и по пищните ливреи на техните слуги и кочияши и по престилките на камериерките.

Говори се, че някои олтарни предмети в катедралата на Толедо били изработени от злато, донесено лично от Колумб при завръщането му от Америка, и подарени на кралица Исабела. В Рим поверието гласи, че таванът на базиликата „Санта Мария Маджоре“ е покрит с варак от първото американско злато, подарено на папа Александър VI. Златото от Новия свят вляло свежи сили в изнемощялата католическа църква, като послужило за финансиране на атаките й срещу надигащия се от север протестантизъм.

Докато протестантите осъждали разкоша и се обявявали за един по-прост и смирен начин на живот, отразен между другото и в спартанската архитектура и пълната липса на украса на техните църкви, с новопридобитите си богатства католицизмът насърчавал една съзнателно претруфена декорация на християнските храмове, разчитайки по този начин да задържи и вдъхнови последователите си.

По подражание на кралете и папата заможните аристократи отрупвали църквите и катедралите с още повече злато и още по-пищна украса, отколкото собствените си дворци; Таваните и стените на съществуващи от векове църкви били покрити с допълнителни скулптури на ангели, гирлянди и пищни драперии от чисто злато. От всеки ъгъл, зад всяка колона надничали закачливи личица на златни херувимчета, стрелящи със златни лъкове и стрели от златните си колчани.

Благочестивите енориаши покривали със златен варак статуите на своите светци покровители, след което ги обличали с копринени одежди, избродирани със злато и сребро. За да изпъква още повече блясъкът на златото в църквите, архитектите пробили допълнителни прозорци в стените, отворили оберлихти в покрива и поставили златни огледала в нишите. Отразената светлина обливала всичко в златисто сияние, сякаш в катедралите греели златни слънца. Ако след всичко това някъде било останало още злато, занаятчиите бързо го превръщали в прибори за хранене, дрънкулки и бижута или в още култови предмети за поклонение и украса на дома.

Тази епоха, наречена века на златото, отбелязала върха на испанската цивилизация. Нейното върховно постижение обаче била не толкова позлатената архитектура, колкото превъзходната литература. В този смисъл златният век на испанската култура започнал с появяването през 1522 г. на Гарсиласо де ла Вега и продължил до 1681 г. със смъртта на Педро Калдерон де ла Барка.

Културата на парите. Макар Испания и Португалия да си навлекли значителни беди в опитите си да овладеят притока на злато и сребро от Новия свят след 1500 година, други страни и общества само спечелили от това. С разпространението на американското злато и сребро в земите отвъд Атлантика и после отвъд Тихия океан се поставило началото на съвременната търговска епоха. През шестнайсти и седемнайсти век сребърните и златните монети станали по-достъпни от когато и да било преди. Използването на злато и сребро като платежно средство вече не било привилегия на малцина богаташи. Дори простият пекар заплащал в сребърни монети брашното на мелничаря, който с част от тях плащал житото на орача, който пък на свой ред купувал хляб от пекаря. Всички — касапинът, тъкачката, коларят, шивачката, бояджията, кочияшът, бъчварят — все по-често купували нужните им материали и продавали стоката си за пари, вместо да я разменят срещу други стоки и услуги. По същия начин различните градски данъци и десятъкът върху селскостопанската продукция вече се плащали в пари, а не в натура.

Революцията в банковото дело довела до увеличаване на паричната маса в обръщение и до установяване на единна система на финанси и търговия в цяла Западна Европа. Успоредно с това нарасналото количество сребърни монети допускало до участие в икономическия процес вече и представители на по-нисшите социални слоеве. Така огромното богатство на Америка имало пряко отражение върху живота на обикновените хора; при това неговото влияние било далеч по-силно, отколкото върху развитието на банките. Лицата с наемни професии — войници, артисти, музиканти или учители — все повече настоявали да им се заплаща в пари вместо в подслон, храна, алкохол и пр. Дори проститутките и ханджиите започнали да се противят на традиционните стоки и хранителни продукти в замяна на услугите си; те също се ориентирали към златни или поне сребърни монети.

Това преразпределение на богатството, особено през седемнайсти век, поставило основите на новата средна класа на търговците. Покрай тях се зародили напълно нови професии, те станали възможни единствено благодарение на парите. С разширяването на банковата система се появили брокери, търгуващи с всичко — от недвижими имоти до дялово участие в търговски експедиции до Китай. Появили се и застрахователни агенти, които спомагали за намаляване на индивидуалния риск при подобни експедиции, трансформирайки го в колективен.

Всички тези нови професии създали нови източници на богатство, които във феодалното общество били твърде незначителни или напълно непознати. При феодализма богатството било функция на титли и привилегии; продукт на земи, подарени от монарха и подлежащи на принудително отнемане в случай на война или криза. Изведнъж се появили хора без всякакви титли, земи и рента, но с повече пари от наследствената аристокрация. В една епоха, когато воденето на войни все повече ставало запазена територия на професионални военни, отколкото на аристокрацията, замогналите се търговци били в състояние да купуват големи участъци земя, каквито в предишни епохи трябвало да се завоюват само със силата на оръжието. При новата система дори титли и привилегии се придобивали по-сигурно с натрупване на богатство или изгодни женитби, отколкото по наследство.

Освен това голямото количество монети в обръщение стимулирало международната търговия и създаването на финансови връзки между регионалните икономики. Търговците извън Европа нямали доверие на менителниците на банките, но с радост приемали новите сребърни монети, сечени в Мексико или Перу. Най-големи промени настъпили в Африка, където парите довели до небивало разрастване на традиционната търговия с роби. Много скоро след разработването на американските богатства Африка се превърнала в част от търговския триъгълник с Америка и Европа. От Африка за плантациите в Карибско море тръгвали кораби, натоварени с роби. После Америка изнасяла сребро, а Карибите — захар за Европа. Накрая с част от това сребро Европа купувала от Африка нови и нови роби за износ за Америка.

През осемнайсти век търговските връзки, които вече обхващали плътно двете страни на Атлантика, започнали да прекосяват Тихия и Индийския, а впоследствие и Северния ледовит океан. Към търговията с африкански роби се прибавил вносът на подправки от Южна Азия, на коприна и порцелан от Китай, на опиум от Индия, както и търговията с кожи от Канада, Сибир и Аляска.
С колонизирането на Америка от Испания в световната икономика се влял един поток от сребро. За съжаление испанският крал вече не бил в състояние да контролира силата на този поток; нито пък някой друг владетел — било то китайският император или турският султан, персийският шах или руският цар — можел да стори това. Испания спомогнала за отприщването на една стихия, която заляла целия свят и се подчинявала единствено на себе си, в никакъв случай не и на църквата или на някоя отделна държава. Богатството на Америка покорило света, който вече никога нямало да бъде същият.