„Не на всички е дадено да бъдат първи.“

Загубата на устойчивост по предсказуемост. Причините за загубата на устойчивост по предсказуемост се илюстрират на рисунка 12–30, от която нагледно е видно, че причините могат да бъдат три:

Рис. 12–30

1-ва причина. В самия обект на управление.

Това могат да бъдат всевъзможни счупвания, нарушения на управлението и т.н. На рисунката е изобразено счупване на самолета. Ако обект на управление се явява човек или група хора, а не „желязо“, то очевидно е, че такова „счупване“ може да бъде травма, прелом, болест, епидемия … Тоест, например, субекта на управление е разчитал на изпратения в тила на врага разузнавач, а той се разболял. Читателите сега сами ще могат да си представят и да сформулират възможни подобни жизнени ситуации.

Напомняме, че ние с вас разглеждаме ДОТУ (доктрина за обществено управление) за това, за да я приемем за основни положения в живота си. А понеже на нас от детските години не са ни давали елементарни знания по управление, то ние сме допускали множество грешки, пропуски. Ето, за да сведем до минимум възможността за такива грешки, за това е нужно да се знае ДОТУ. Като в случая с разузнавача: знаейки за възможната загуба на устойчивост по предсказуемост ще изпратим не един, а няколко (за надеждност).

2-ра причина. В заобикалящата среда.

На рисунката е изобразено кацане на самолета в мъгла. Ако вие ръководите процеса на полета и доставката на пътници и стоки, то в този случай трябва преди да вземете решение да анализирате много фактори: характера на мъглата, типа и възможностите на самолета, квалификацията на екипажа и други фактори, възможно е даже и надхвърлящи всичко изложено в инструкциите.

Това ще бъде вашето „чувство за мяра“. И ще вземете решение за кацане в зависимост от този анализ: да се каца сега, да оставим самолета да „покръжи“ над аеродрума и да дочака „прозорец“ в мъглата, или да дадем команда да се лети към резервно летище.

Ситуацията може да бъде не със самолет, а с някакъв друг обект. Например, участието на вашата партия на демонстрация или на митинг. Или вие изпращате своя син или дъщеря на някаква вечеринка или на лагер за почивка. Тоест сега вие сами можете във всякакви възникващи с вас ситуации да оценявате възможността да изгубите устойчивост по предсказуемост на управлението на подконтролния вам „обект“ и да действате осмислено.

3-та причина. Тя се крие в самия субект, който управлява нещо (някой) или осъществява прогноза за някакъв процес. Такъв субект можете да бъдете вие самите или този, който управлява процеса, а вие контролирате този процес отстрани или просто се явявате „страничен наблюдател“.

Загубата от субекта на устойчивост по предсказуемост може да се предизвика от множество фактори. Това е и преумора, и употреба на алкохол, и получаване на някаква зашеметяваща вест, което „изкарва“ човек от привичното му състояние, и много – много друго. Ръководителя е длъжен да знае за всичко това и да го отчита в своята работа. Необходимо е също така да знае и за това, че загубата на устойчивост може да бъде:

– внезапна;

– постепенна.

За това също могат да се дадат много примери както по отношение на техниката, така и по отношение на хората. Нека уважаемите читатели да се опитат самостоятелно да поразмислят над възможни варианти. Погледнете рис. 12–31.

От рисунката също така е видно, че един и същи обект (респективно субект или среда) може да бъде устойчив в едно и не устойчив в друго. Така например, обекта (субекта, средата) може да бъде:

– устойчив по един от своите параметри или характеристики;

– неустойчив по друг свой параметър /ри.

На рисунката е изобразен автомобил. По запас на гориво той е напълно предсказуем, а по „издръжливост на гумите“ е непредсказуем. По тази причина за да повишат предсказуемостта, всички водачи имат резервна гума.

Рис. 12–31

Друг пример с човек, който може да бъде както субект на управление, така и „обект“ на управление. Неговото поведение и дейност могат да бъдат устойчиви на основата на неговата вътрешна информация, тоест на базата на неговите знания, навици, подредба на характера и т.н. И може да бъде неустойчив при въздействие на външна информация: получил радостно или, на обратно, тъжно известие, някой нещо му казал „напреки“ и т.н.

За какво е всичко това? Всичко това всеки управленец трябва да знае обезателно. Трябва всичко това да „влиза в кръга на неговото понятие“ и тогава в различни жизнени ситуации той ще действа обмислено. Ако той няма теоретична представа за някои подобни елементарни неща, то когато това се случи в неговата управленческа дейност, то той самия ще се окаже непредсказуем. Особено това се отнася за екстремални ситуации.

Управленецът е длъжен във всяка ситуация да действа обмислено, той е длъжен да бъде вътрешно готов за всичко, а не да трупа опит на базата на извънредни и трагични ситуации и случаи. „Пожарът е по-лесно да се предотврати, отколкото да се изгаси“.

Сега за необходимата мяра на устойчивост, която трябва да бъде в някой (нещо) или която някой (нещо) е длъжен да притежава. Тя е илюстрирана на рис. 12–32.

Рис. 12–32

Тази необходима мяра на устойчивост се определя:

– от една страна от обективно вече създадена ситуация (това се отнася за обекта на управление и средата), която субекта на управление вече не може да измени. Така например, необходимата мяра на устойчивост по предсказуемост притежава ситуацията, когато самолета слиза за кацане на хубаво летище с дължина на пистата не по-малко от 1 км, в прекрасни метеорологични условия. Всичко това предполага благополучно кацане;

– от друга страна, необходимата мяра на устойчивост по предсказуемост може да се определя само субективно и зависи от чувството, „нюх“ в оценката за обективно съществуващата (или създаващата се) ситуация. За пример в този случай може да послужи кацането на изтребителя на самолетоносач с дължина на пистата само 100 метра. Тук всичко зависи само и единствено от „чувството“ и „нюха“ на пилота. Някои, даже опитни пилоти, както и да учат това теоретично и на тренажори, не могат устойчиво да осъществят кацане на борда на самолетоносач – „не им е дадено“, „нямат нюх“. Затова пилотите от самолетоносачите са „единици“!

За какво пишем всичко това. За да може управленците да знаят всичко това и да го разбират, а не да действат „грубо“ във „фини“ ситуации във вреда на самите себе си. В това число и в работата с кадрите. Така например, Екатерина II в своето близко обкръжение държала граф Панин, който лично на нея й бил неприятен и тя не го обичала, но го търпяла около себе си и при това тя възлагала именно на него да решава и оглавява практическата реализация на най-сложните дела. Когато я питали, защо тя държи около себе такъв сприхав (агресивно – егоистичен) царедворец, който едвам едвам търпи до себе си, то тя прямо отговаряла, че именно Панин може да направи това, което другите нейни „близки и любими“ царедворци не могат да направят за нищо на света. Такава линия на поведение Екатерина II държала не само по отношение на граф Панин, но и на други надарени и способни хора, пренебрегвайки своята лична неприязън към тях. Резултатът на такъв подход към кадрите от страна на Екатерина II е налице тя влязла в историята като успешен ръководител.

Устойчивост по предсказуемост по отношение на „каквото и да е“ („обект“, „процес“, човек, група хора, времето и всичко друго, което съществува на света) е единствената проверка за съответствие на решенията, действията, постъпките, поведението, мислите на това „каквото и да е“ в заобикалящата това „каквото и да е“ среда в цялата пълнота на нейните йерархически нива на управление (което в крайна сметка означава съответствие с Мироздането, с Бога).

Действително, как да проверим правилността на някакво мнение или целесъобразността на някаква вещ или процес?

Само по критерия на устойчивост във времето.

Затова ставаше дума в началото на разглеждането на въпроса за устойчивостта. На колкото по-дълъг интервал от време се потвърждава правилността на някакво мнение или съществуването на някакъв процес, при което се потвърждава и прогнозата за развитие на процеса, толкова повече основание има да се смята това мнение за правилно, а процеса – за съответстващ на развитието на Общовселенската Мяра, тоест замисъла на Твореца. Именно по тази причина в КОБ (концепция за обществена безопасност) глобалният исторически процес ГИП (т.е. историята на човечеството) е разгледан само като един от частните процеси в единния цялостен процес на развитие на биосферата на планетата Земя. Такъв глобален подход на много продължителен интервал от време позволява да се изяснят както неустойчивите процеси, така и устойчивите процеси, а това, на свой ред, позволява да се строят правилни прогнози за бъдещето.

Чрез „устойчивост по предсказуемост“ следва да се оценяват и двете концепции на управление: справедливата и несправедливата. Ако справедливата концепция предполага необходимост от непрестанна устойчивост на процеса, то несправедливата концепция на управление се основава на „устойчивостта на неустойчивост“ на процеса. Тоест трябва да върви процеса „насам-натам“, „нагоре-надолу“ и т.н. Несправедливата концепция доказа своята несъстоятелност по критерия за устойчивост. На протежение на целия глобален исторически процес, действайки на основата на принципа „Разделяй и владей!“, тя не еднократно довеждаше социалните процеси до кризи, конфликти, войни както на регионално, така и на световно равнище на управление. Сега тя доведе цялото човечество до глобалната криза на системата.

В проверката на устойчивостта изчезва и т.н. „основен въпрос на философията“ за това, „кое е първично: материята или съзнанието?“ Защо изчезва? Ами защото, той просто е неуместен, защото се разкрива глупостта на този въпрос, понеже в Мирозданието такъв въпрос просто не съществува. Това е избор на една лъжа от две, които древно египетското жречество е подхвърлило на човечеството за избор, преднамерено правейки този избор „вечен“ и неразрешим. Тази „измама“ е разкрита в КОБ. Света е един и цялостен и всичко в него е взаимозависимо и взаимообусловено. Вселената е вечна и безконечна, и Тя в цялата си пълнота на протичащите в нея процеси се явява този Висш Разум, който е съществувал и ще съществува винаги.