„Докато човек е здрав, и водата му е сладка.“

От доста години във въздуха редовно се разпръскват различни по характер вредни субстанции, при това не само в Западния свят. Може да се наблюдава как продължително време се задържат в небето като неподвижни бели ленти, преди да започнат бавно да падат към земята, разтваряйки се равномерно във въздуха.

През 1988 г. бяха получени практически доказателства, че прекалено високото съдържание на алуминий в питейната вода е в състояние да предизвика парализа на паметта. Един инцидент в помпената станция на град Кемълфорд в графство Корнуол, Англия, беше станал причина тамошното население да пие вода със свръх висока концентрация на алуминиев сулфат, което доведе до бързо прогресираща загуба на памет в масов мащаб.

Разпръсквателно устройство на опашката на самолет

Освен алуминия има и още един микроелемент, който се прилага върху човешкия род в крайно висока концентрация – флуор. Необходимото за организма количество се съдържа в пълен обем в обикновените хранителни продукти, така че на практика няма нужда от добавки. Въпреки това в големи части от САЩ, Канада и Великобритания флуорът се смесва с питейната вода. В тези три страни са и най-честите случаи на заболявания от групата на CFIDS – Chronical Fatique and Immune Dysfunction Syndrome англ.: („Синдром на хронична умора и имунологично разстройство“). Възприетото в Германия обозначение е „Синдром на хронично изтощение“ или „Миалгична енцефалопатия“. Под него се разбира хронична болест, която често води до инвалидност. Първите признаци са безсилие, парализиращо психическите и двигателните възможности, главоболие, болки в гърлото, ставни и мускулни болки, неспособност за концентриране и запаметяване, непълноценен сън, болезнена чувствителност на лимфните възли както и продължително влошаване на общото състояние след положени усилия.

В Германия и повечето европейски страни добавянето на флуор към питейната вода е забранено, но европейците също са подложени на „принудително флуоризиране“ чрез включването му като помощна съставка в пастата за зъби и в хранителните продукти, особено готварската сол.

Не по-малко популярен в хранително-вкусовата промишленост е йодът, химически елемент, който, поеман в прекомерни количества, предизвиква заболявания на щитовидната жлеза и кожата, стомашно-чревни проблеми, болки в сърдечната област, свръх ускорен пулс, нарушаване на сърдечния ритъм, високо кръвно налягане, хронична хрема, тежко дишане (задух), болки в бъбреците, ревматизъм, старческо треперене, невроза, разстройване на съня и депресии. Йод се съдържа най-вече в готварската сол, хляба, маслото, месните и млечни продукти и готовите храни.

Като цяло причината за голяма част от болестите се корени в неправилното и непълноценно хранене, макар че в сферата на медицината и фармакологията се пропагандират други виждания. Това обаче, би било материал за отделна публикация.

Освен всички изброени досега въздействия на химическите следи в небето, те имат и още едно, което е изключително близо до понятието „призрак“ по характера на проявлението си – моргелоните!Изобщо не сте чували за тях досега ли? Това скоро ще се промени, тъй като моргелозата е „болест“, която се разпространява на Запад със стремителни темпове. Към момента се знае за около 20 000 случая, но броят им расте с бясна скорост! Количеството нерегистрирани случаи се оценява на повече от 200 000, понеже заболяването е непознато на лекарите и не се диагностицира.

Самолет за разпръскване на химически „пътеки“ – поглед отвътре

Какво представлява моргелонната болест ли? Това е феномен, при който от кожата на засегнатите лица поникват пластмасови влакна! Не става въпрос за абсурдна шега или за ефект, взет от някой филм на ужасите! В седмичния брой от 15/21 септември на списание „Ню сайънтист“ един пациент описва симптомите по следния начин:

„Тези влакна са като от гъвкава пластмаса и достигат няколко милиметра дължина. Под кожата са нагънати зигзагообразно. Въпреки че понякога са фини като нишки на паяжина, те са достатъчно здрави, за да разкъсат кожата, ако се направи опит да бъдат изтеглени.“

Други пациенти разказват, че усещането е, че „сякаш хиляди микроскопични буболечки лазят насам-натам, жилейки и хапейки“.

Четиридесет и седем годишната козметичка Лалани Дювал вече три пъти е била на крачка от решението да си пусне куршум в главата: „Всяка нощ по шест пъти чистя леглото си с прахосмукачка. Тези неща изпълзяват от очите ми като червеичета. Истински ад е!“

Д-р Хилдегарде Щанингер е токсиколог със специалност „Токсичност на околната среда“ и доктор по интегрална медицина в Лос Анжелис, Калифорния. В едно интервю за Кейт и Ричард Муки (от канала Out. There TV) тя разказва за своите изследвания на проблема с моргелоните и тяхната връзка с химическите следи в небето. Била проучила голямо количество влакна, взети лично от нея от кожата на пациенти и ги сравнила с проби от химическите „пътеки“. Понеже силно се набивало в очи обстоятелството, че въпросната нова болест се появявала преимуществено в области, където те често се наблюдавали. Пробите били идентични.

„Влакната, които се сипят от небето, изглеждат като най-фините нишки захарен памук, които сте виждали“ – обяснява д-р Щанингер. Те представляват материална свързаност („връзка“), изградена от наночастици. Отделните частици са толкова малки, че са невидими с просто око („нано“ е представка за кратна мерна единица = 10^-9– т.е. 1 милиардна част).

Глава на моргелонно влакно

Плетеница от сплъстени нанонишки

По всичко личи, че когато влязат в допир с кожата, те проникват в тялото през нея. Тези наночастици могат да бъдат характеризирани като нанороботи, защото се търсят една друга и се намират. След това те изграждат под кожата своеобразна „оптична“ мрежа от стъклоподобни нишки, ставайки все по-големи и здрави. Пробиват епидермиса и прорастват навън като заменят естествените косми, превръщайки се в един вид трайно изкуствено окосмяване от синтетична материя. Влакната биват бели, червени, сини или черни и са изключително температурно устойчиви. Започват да горят едва при нагряване над 450 °C.

Изглежда, че силиконовата им глава играе специфичната роля на мозък. На практика частиците не притежават собствен електрически потенциал, но благодарение на главата явно са в състояние да си набавят от средата, в която се намират, необходимата им за придвижване и „размножаване“ енергия.

Класическата университетска медицина досега не е признала официално съществуването на проблема и поради тази причина за него знаят само крайно тесен кръг специалисти-медици. Пациенти с описаните по-горе симптоми се третират с противопаразитни средства или биват насочвани към психиатър. Често пъти дадено лекарство против паразити слага край на оплакванията за кратък период от време, тъй като фармацевтичните продукти от тази гама съдържат метали, които възпрепятстват процеса на растеж на моргелонните нишки. Щом обаче металите се усвоят от тялото, цялото страдание започва отначало.

Който би искал да научи повече за тази нова болест или е засегнат от нея, може да се обърне към Фондацията за изследване на моргелони Morgellons Research Foundation или направо към г-жа д-р Хилдегар де Щанингер Integrative Health Systems LLC, а също и да потърси информация в Интернет.