„За удивление достойни са постъпките на Творца! Препълнени с горест са нашите сърца: Ние отиваме си от света, не знаейки ни началото му, ни смисъла му, ни края!“ (Омар Хаиям)

Сега почти всички политици, „видни дейци“ на науката, държавата и т.н. – всички говорят за необходимостта от „устойчивост“, „стабилност“ във всички сфери на живота на хората, отрасли на народното стопанство, в отношенията между страните, в икономиката, във финансите и т.н.

С тази цел се провеждат много „симпозиуми“, „конференции“ и „брифинги“. Но ако всички тези „дейци“ ги запитате, какво те разбират под „устойчиво развитие“, то не всички ще могат да ви отговорят. Но и тези, които ще отговорят, ще се обосноват с мнението на официалната наука.

През 1992 година в Рио-де-Жанейро беше първата Световна конференция по устойчивото развитие на цялото човечество на Земята, а през 2002 година в Йоханесбург – втората. В техните материали ще намерите много факти за това: колко и кога са се родили и умрели, колко зърно е добито, колко изпечени хляба и т.н. Но в техните материали вие няма да намерите едно: какво е това „устойчиво развитие“? Дайте да изясним това.

В „официалната академична“ наука под устойчива система се разбира такава система, която след оказано й въздействие от някакво смущение се връща в изходно положение или на разчетена „траектория на движение“.

Например, върви автомобил по пътя към набелязана цел. Зад волана – водач. Автомобила и водача – това е система. Изведнъж на пътя – яма, тоест смущаващо въздействие. Пътя е препречен. Водача повежда автомобила за „заобикаляне“, прави полукръг и се връща на нужния маршрут. Всичко това е пример за устойчива система. Тук смущаващото въздействие постъпва от външната среда.

Друг случай. Отново водача и неговия автомобил. Но водача преди пътуването е изпил една бира и заспал в движение. Смущаващото въздействие е бирата (и като следствие – съня). Колата върви, а водача спи. Колата лекинко отива наляво, в платното за насрещно движение. Отклонението от нужния курс расте и расте, но СИСТЕМАТА ТОВА НЕ ГО ЗАБЕЛЯЗВА, системата е неустойчива! Няма завъртане на волана надясно, и в края на краищата – бум! – в мантинелата или в насрещен автомобил. Това е пример за неустойчива система. Тук смущаващото въздействие идва отвътре от самата система (макар и от гледна точка на матричното управление и йерархичността на управление причините, смущаващите въздействия както в първия, така и във втория случай са вътре в разглежданите „системи“).

Ето такова, в популярно изложение, е разбирането за устойчивост с което се ограничава „легитимната“ наука. А явява ли се това разбиране достатъчно пълно? Да видим.

Вземаме първия случай. Водача е трезвен, колата е изправна. Движи се по задание на фирмата от южния пункт „А“ изминавайки 500 км до северния пункт „Б“, вози ябълки. В пункт „Б“ „системата“ е длъжна да разтовари ябълките на децата, да натовари зърно, да зареди бензин и да се върне обратно. Всичко върви добре, „системата“ устойчиво се движи към зададената цел. Но пристига нашата „система“ (водача и неговия автомобил) в пункт „Б“, а там… – ни зърно, ни деца (на които така са им нужни ябълки), ни бензин (който е нужен на нашата „система“ за връщане назад). Какво се е случило? А тук някой от ръководителите на фирмата, бидейки пиян (или просто глупак, или „враг на народа“), объркал пункта на пристигане. В резултат ябълките гният, а обратно без бензин машината не може да се върне…а се е движела към крайния пункт “устойчиво“! Тук е била допустната грешка в избора на целта.

Ще разгледаме по-сложна система: завод. Директора – трезвеник и умник. Работниците са квалифицирани и водят здравословен начин на живот. Оборудването е в порядък. Директорът решил да модернизира производството, но не счел за нужно да каже това на работниците. И ето той започва да управлява процеса на модернизация. Той поръчва и закупува ново оборудване, започва да преквалифицира персонала… Той отстранява смущаващите въздействия на външната среда (от изменения на пазара за суровини и пазара за реализация на продукцията до метеорологичните условия). Реагира на техническите смущаващи въздействия вътре в системата: неизправности, недостиг, непорядък и т.н. На някакъв промеждутък от време завода се тресе: привичният ритъм е нарушен, заплатата е нестабилна. Хората не разбират какво става, дисциплината пада, качеството на изкарваната продукция се влошава, процеса на модернизация буксува. Защо се е получило така? Защото директорът не е огласил целта на своите действия за усъвършенстване на завода.

Друг пример. Урок по математика. Системата: „учител – ученици“. И учителят е добър, и учениците са старателни, и целта е огласена: усвояване на математиката. Но усвояването от учениците на предмета математика върви лошо. Уроците се превръщат във взаимно мъчение. Позната картинка? А защо става така? Защото учителя не разяснява находчиво и убедително (а може и сам да не знае) защо е нужна математиката на човека, нейния приложен смисъл и смисъла на самия процес на усвояване на математиката. А нито една наука, нито един вид човешка дейност не се разминава без математика. Математиката, ако нея правилно я преподават, трябва да бъде най-лесния предмет в училище, защото тя ни съпътства в живота, всичко е натоварено с МЯРА, лесно се измерва, а резултата лесно се проверява. А математиката на първо място спомага да се прилага мярата към всички предмети и процеси. Не разбирайки ЦЕЛТА за усвояване на математиката, не придавайки на тази цел МЯРА на разбиране, участниците в „системата на обучение“ не могат да се придвижват успешно и устойчиво към набелязаната цел.

А сега ще разгледаме нашето общество като система. Управлението се осъществява чрез държавните органи на основата на някаква „голяма идея“ – провъзгласена идеология (при което отсъствието на идеология – това също е идеология, а то каква!). Тази провъзгласена идеология „потиска“ умовете, „овладявайки“ умовете на държавните дейци и цялото общество, управлявайки ги, поставяйки такива „цели“ като:

– нашата цел – построяване на „демокрация“;

– нашата цел – „капитализъм с човешко лице“;

– нашата цел – права на човека и т.н.

Но, не подплатявайки тези слова – лозунги с ясна и пълна мяра на разбиране, не разяснявайки на хората, ЗАЩО се прави това, за какви цели, как, с какви начини това ще бъде постигнато, никакви успехи няма да се постигнат у нас. Освен това, при такова положение ние много скоро ще „стигнем“ в същия този „пункт Б“, където „ябълките не са нужни, зърно няма и няма бензин за обратния път“. Може ли в такъв случай да се смята за „устойчиво развитие“ на обществото като цяло това наше движение „напред към демокрация“?

Ще удължим времето си за анализиране назад във времето допреди 100–150 години, или още по-далече назад до 1000–2000 години, и като анализираме, ще си зададем такъв въпрос: „А накъде се движи устойчиво цялото човечество на Земята оттогава досега“? Хората се убиват един друг във войните (макар, че вече е 21 век!), разврат, содомия, богатите се къпят в разкош и вани с мляко или шампанско, а до тях хората умират от глад! Какво е това? Това ли е справедливото общество? Това ли е демокрацията – власт на народа? Това ли е „устойчиво развитие“? Дерзайте, „господа“! Никога беднякът не ще се смири със своята и на своите деца робска участ! И при първа възможност той ще забоде вилата в ненавистния богаташ! И това вие смятате за „устойчивост“? За нормалните хора е напълно очевидно, че ние „вървим не на където трябва“. И това бе фиксирано на конференцията в Йоханесбург, на която беше признато, че човечеството се намира в глобална криза на системата, която може да го доведе до самоликвидиране.

А кой установява тези „цели“: „права на човека“, „демокрация“ и т.н.? И може ли въобще да се говори за някаква истинска „крайна цел“ на развитие на човечеството, претендирайки за някаква „абстрактна истина“? Кой има право на това?