„Дългът е най-лошият вид бедност.“

При обществено-полезно управление всички външни вземания трябва да стават на без процентна инвестиционна основа. Инвеститорът е длъжен да претендира не за проценти от въздуха, от бездарно разпилени или развъртени пари, а само за съдбата от реалната печалба, която ще бъде получена в страната с участието на средствата на инвеститора. В противен случай става елементарно ограбване на страните и народите: Бразилия дължи на световната финансова мафия $42 млрд., Мексико – $40 млрд., Унгария – 20% от БВП (брутния вътрешен продукт), Индонезия – 18,6% от БВП, Аржентина – 9% от БВП. За сравнение ще отметнем, че по време на така наричаното „монголско иго“ Русия е била обложена с данък 10% от производимия продукт. На международните банкери (т.е. световната мафия) – собствениците на транс националните банки (ТНБ) – им е много изгодно да дават заеми на ръководителите на различните страни. Това е изгодно не само от финансова гледна точка. Разбирайки същността на 4-ти приоритет на общественото полезно управление (ОСУ), може да се направи извода, че това е изгодно на собствениците на ТНБ и от гледна точка на управление на страните. Та нали ръководителите на страната – длъжник са принудени да се съгласяват и на други, не свързани с финансите, предложения на собствениците на ТНБ. Това се отнася и за провежданата политика в страната-длъжник, и воденето на бойни действия, и много друго.

Защо след разпада на социалистическия лагер беше разстрелян заедно със своето семейство ген. сек. на Румъния Чаушеску? Разстрелян без съд и следствие от възмутената тълпа („маслото поскъпнало“). От другите ръководители на соц. страни никого не пипнаха, а Чаушеску го разстреляха… Да, безусловно, той явно нещо е откраднал, дума да няма … Но и всички други „ген. секретари“ не бяха безгрешни. Главното е в това, че единствено Румъния нямаше дългове у западните банки! А следователно беше независима от влиянието на „задкулисието“.

Именно това и беше причината за скорошната разправа над Чаушеску, който се стремеше да осъществява в Румъния своя, независима от никого, вътрешна политика. А както сега разбират уважаемите читатели, да се прави това без своя глобална политика е невъзможно.

От гореизложеното е очевидно, че лихварството във всеки си вид не е нищо друго, освен кражба. Спецификата на това крадене е само в това, че на основание на умишлено сформираната „икономическа наука“ с лъжливи представи правилата на това крадене бяха по едно време узаконени от законодателите по поръчка на световната финансова мафия.

А в добавка бяха „осветени“ все едно Свише от „свещеното писание“ – Библията: „Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва; …на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва …“.

Днешните наши законодатели по разни причини се боят да посегнат на забраната затова узаконено крадене. Някои от депутатите нищо не разбират от „икономическа наука“, у други „пръстите са им в кацата с мед“ и те се боят. Ако извадите от джоба на съседа 100 лева, то това е престъпление. Ако ги вземете по законните правила на „културното сътрудничество“, то това е „предприемачески доход“.

Разликата между „извънредно високите“ процентчета и умерените е точно такава, както между кражбата с взлом на сейфове и джебчийството. В терминологията на икономическата тъмница едни ги имат за лихвари, други за банкери-предприемачи, макар и тези, и другите да получават обирджийски доходи, несвързани с процеса на труд, а само с размера на установения от тях лихвен процент. А обема на работа на банковите учреждения не се изменя от това, дава ли се кредит под 1% или той се дава под 100% годишна лихва, а виж доходите се изменят точно 100 пъти.

В обществено-полезната икономика лихварството трябва да бъде забранено със закон, а лихвения процент трябва да е равен на нула. Тук някои задават с недоумение въпроса: „От какво ще съществува банковата система?“ Отговорът е такъв. Банковата система като сфера на обслужване, е длъжна на договорни начала за конкретна работа да получава част от този доход, който се създава от производствено-потребителската система.

Възможен е и режим на бюджетното финансиране на банковата сфера. А тя може да получава и предприемачески доход, работейки в режим на инвестиционни фондове и да има свой доход или като уговорена част от дохода, съвместно изработен в сектора на реалното производство в процеса на създаване на обществено-полезен продукт. Всъщност, именно така работят ислямските банки и банките в Япония.

Сега банките в страната с оглед на своите банкови „натрупвания“ дават кредити фактически под определен % годишна лихва! Тоест ако предприемачът е взел за създаване или развитие на своето дело 1 милион, то след година е длъжен да върне в банката вече 1 млн.+ хиляди.

Но на целия свят е известно, че даже в благополучните страни ръста на производство не превишава 3–5% на година. И този ръст се определя на първо място по ръста на мощност на първичните електростанции, тъй като сега всички стоки и услуги се създават на първо място с помощта на „електрическа енергия“ (а не конска и не мускулна сила на човека). В такъв случай, за никого не е възможно да работи при 7-8% годишна лихва по честен път. Но и това не е всичко.

Хайде да си представим такава картина. Събрал се в огромна зала целия народ на нашата страна: и „физическите лица“, и „юридическите лица“, и „частниците“, и корпорациите, и … Тоест всички! Всяко „физическо“ и „юридическо“ лице има някаква сума пари. Кой 100 лв. в джоба (и толкоз!), а кой – 1000 лв., а кой 1 милион (или даже милиард).

На сцената пред всички тях лежи огромна торта, като олицетворение на всички материални блага, които ги има сега в страната. И всеки от присъстващите, отдавайки всичките свои пари, има пълното право да си отреже парче от тортата, съответстващо на неговата сума пари. За някой ще има малко парченце, за друг ще има огромно парчище.

А сега си представете, че само двама души от огромния брой хора в залата сключват сделка за кредитиране. Единия взема от другия 1 милион, задължавайки се да му върне 1 млн. няколко хиляди. Всичко това те правят в съответствие със законите и провеждат своята сделка със съответните бумаги.

В резултат на всички бумажни оформления общата сума пари в обществото пораснала с няколко хиляди. А тортата си останала с предишните размери! И в резултат на това за всеки от присъстващите в залата с малко-малко се обезценила притежаваната сума пари (намалила му се „отделната платежоспособност“). Вследствие на това всеки човек в залата ще може сега да си отреже парче торта, което ще бъде малко по-малко от парчето торта, което той е можел да си отреже преди сделката на тези двама души, обърнете внимание: сделка са направили само двама, но в резултат на тази сделка всички останали са станали малко по-бедни, тоест фактически тези двамата са обрали всички останали!

Излиза, че ако „едно лице“ е дало на „друго лице“ някаква сума пари с лихва за някакъв срок, то при изтичане на този срок това „друго лице“ връща на първото тази сума пари, която то е взело, плюс към нея сума пари, съответстващи на лихвения процент.

Този „плюс“ вземащия и връщащия кредита може да си го „върне“:

– или от своята платежоспособност (от своите собствени доходи, т.е. „да го откъсне от себе си“);

– или за сметка на околните.

Откъде болшинството вземащи кредит ще вземат пари за погасяване на кредита – няма нужда от пояснение.

Оттук е видно, че:

– кредитора – това е „крадец“;

– този, който е взел кредит – „джебчия“, тарашещ по джобовете на заобикалящите го хора;

– всички останали от тълпата са измамени от джебчиите, които тарашат по джобовете на останалите.

И всичко това – в пълно съответствие с марксистско „трудовата теория на стойността“, пазарните „икономически теории“, мненията на „авторитетни титулувани учени-икономисти“, авторитетни и любими на народа ръководители на страната. При което „джебчията“ живее толкова по-добре, колкото по-често тараши по джобовете. А цялата „тълпа“ народ – шарани… – това е стадо дойни „овце“! Защо хората не се опитат да разберат, как ги грабят, смирили са се и търпят такава „институция на кредита“.

А как изглежда „банковия процент“ по влоговете, изплащан на „вложителите“? В този случай това изглежда като процес на доене на части от дойното стадо с издоеното от тях „млечице“.

Що се отнася до паричните отношения между страните, то предоставянето за „развитие“ на страните пари под процент с лихва за „развиващите се“ страни, ежедневно причислява 100 млн. долара средно, позволявайки да получат от тях във вид на проценти и възвръщания 200 млн. долара (М. Кенеди „Парите без проценти и инфлация“, Lilalex, Швеция, 1993 г.). Именно на такъв паразитизъм са основани „икономическите успехи“ на „развитите“ страни.

И действително. Ако вие сте взели на заем 100 хил. лева под 15% годишна лихва, то след 7 години ви предстои да върнете вече 205 хил. лева. Ако основния дълг не се възвръща въобще, то вие и вашите внуци цял живот ще работите за предоставилия ви кредитен лихвар. Той ви е дал 100 хил. лева един път, вашия род (страна) за 100 години трябва да му изплати петнадесетократна сума и по предно му си остава длъжник.

За да може финансовото заробване чрез предоставяне на външен заем да не е така очевидно, не така забележимо, заинтересоваността към някакъв заем „научно“ се обосновава и се приписва на тази страна, която банкерите натикват в лихварската примка. При това финансовия „елит“ на страната-заемодател го убеждават в недопустимост за пускането на потребното количество свои собствени пари, използвайки за това подходящите „научни теории“, които всъщност се явяват лъжливи теории.

Юридическата страна на кредитирането. Договор за кредит сключват само две лица. Но се намалява загубата на платежоспособността на всички! При това не се изпълнява библейската заповед „не кради!“ Между впрочем, всички религии в света излизат против кражбата. И това обстоятелство се явява нравствено основание за отказа от изплащане на проценти по кредити (в това число и в мащаба сметки между държавите)!

Организацията на синхронния едновременен отказ на множество страни от изплащане по процентното кредитиране в международен мащаб неминуемо ще ликвидира паразитизма на транс националните банки (ТНБ). Но това трябва някой да го организира… Кой? Или „то ще се получи само„ както утвърждават някои? „Само“ няма да се получи! А да организират това могат само ръководителите на тази страна, която се явява самодостатъчна по всички въпроси на живота и способна да противостои на глобализаторите.

Банкерите в съществуващата днес КФС – това са дървеници светояди… Банкера „пуска“ в народното стопанство кредит в размер „К“, а „изсмуква“ от народното стопанство вече сумата „К+%“. Ето къде нагледно е видна причината за инфлацията! А сега си представете, че народното стопанство е налазено от огромно количество „дървеници“. Какво ще стане с такава страна? Отговора е очевиден.

Извод: пуснатия в дълбока древност и пропагандиран от Библията институт на кредита със заемен процент (лихварство) – това е един вид „вечен двигател“ към който с невидими вериги е прикован „обикновения човек“.

За установяване на справедливост в обществото хората трябва по законодателен ред да забранят кредитирането под процент – лихварството, да установят ставка на кредитирането равна на нула.

И това не е утопия. В историята на човечеството са известни периоди, когато лихварството е било забранено и сурово наказвано. Например, Англия едва през 1854 година се е отказала от законодателни забрани на лихварството, действащи дотогава от 15 век.

Корана, в отличие от Библията, категорично забранява лихварството. „Тези, които излапват лихвата, (ползвайки се от плодовете на лихварството), ще се възстановят така, както ще се възстанови този, когото сатаната поваля със своето докосване (става дума за съдния ден).

Това е защото, те са говорили: „Ето търговията е същото, както лихвата (лихварството)“. А Аллах е разрешил търговията и е забранил лихвата (лихварството) …“ (Сура 2. аят 276). Освен това аята в Корана още не един път се напомня за забраната на лихварството и наказание за това. В наше време ислямските банки осъществяват кредитиране на без процентна основа. Аналогично работят банките и в Япония, където те влизат в състава на финансово-промишлените групи и получават определена печалба от доходите на производството на реалната продукция. Подобно нещо се прави и в Китай, където ставките на кредитиране при необходимост стигат даже до минусова стойност (минус 10% годишна лихва).