„Бял отвън, но черен отвътре.“

Какво е “образът на звяра”? И как ще бъде създаден? Създава го двурогият звяр и представлява образ на първия звяр. Също е наречен образ на звяра. Следователно, за да научим какъв е образът и как трябва да бъде изграден, ние трябва да разучим характерните черти на самия звяр – папството.

Когато първата църква се поквари, като се отдели от простотата на Евангелието и прие езическите обреди и обичаи, тя загуби духа и силата на Бога. За да контролира съвестта на хората, потърси подкрепата на светската власт. Резултатът бе папството – църквата, която контролираше държавната власт и я използваше, за да прокара собствените си планове, особено относно наказването на така наречените “ереси”. Относно образа на звяра в Съединените щати, религиозната власт трябва да контролира гражданското управление така, че църквата да използва държавната власт, за да постигне собствените си цели.

Църквата винаги, когато е спечелвала светска власт, я е употребявала, за да наказва отклоненията от нейните учения. Протестантски църкви, тръгнали по стъпките на Рим в съюз със светските власти, са проявявали подобно желание да ограничават свободата на съвестта. Пример за това са продължилите дълго време преследвания на друговерците от англиканската църква. През XVI и XVII в. хиляди проповедници, които не споделяха ученията на официалната църква, бяха принудени да напуснат църквите си, а много други както пастири, така и членове, изтърпяха наказания, затвор, изтезания и мъченическа смърт.

Именно отстъпничеството стана причина ранната църква да потърси помощта на гражданската власт и по този начин подготви пътя за развитието на папството – звяра. Апостол Павел каза, че първо ще има “отстъпление” и тогава ще “се яви човекът на греха”. Така отстъплението в църквата ще приготви пътя за появяването на образа на звяра.

Библията обяснява, че преди идването на Господа ще настане религиозен упадък, подобен на съществуващия в първите столетия. “…в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му”. “А духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения…”. Сатана ще действува с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата”. И всички, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”, ще бъдат оставени да приемат “заблуда да действа между тях, за да повярват в лъжа”. Когато бъде достигнато това състояние на безбожност, ще последват и същите резултати, както в първите столетия.

Според мнозина голямото различие на вероизповеданията в протестантските църкви е решително доказателство, че никаква сила не може да ги принуди да постигнат единство. Но всред църквите, изповядващи протестантската вяра, от години съществува силен и постоянно нарастващ стремеж към обединение, основано на някои общи точки от доктрината. За да се постигне такова единство, необходимо е да не се повдигат въпроси, по които не всички са единодушни, колкото и важни да изглеждат от библейска гледна точка.

Прочутият американски оратор Чарлс Биичър в една своя проповед от 1846 г. заяви, че духовенството на “евангелските протестантски общества” се формира “от самото начало не само под тежкия гнет на чисто човешки страх, но диша, живее и се движи в едно покварено още в корените състояние на нещата и всеки час трябва да апелира към всички долни елементи на естеството си, за да заглуши истината и да превие колене пред мощта на отстъпничеството. Нима не стана същото с римската църква? Не започваме ли нейния живот? И какво виждаме пред себе си? Друг всеобщ събор! Световна конвенция! Евангелски съюз и всесветско вероизповедание!” Когато това се постигне, само една крачка ще дели пълното единство от използването на сила.

Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички, повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица.

Звярът с двата рога ще принуждава “всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име”. Предупреждението на третия ангел е: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв…” “Звярът”, споменат в тази вест, поклонението на който се налага принудително от двурогия звяр, е първият или подобният на леопард звяр от Откр. 13 гл. – папството. “Образът на звяра” представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която ще се е развила, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения. Сега остава още да определим “белега на звяра”.

След предупреждението относно поклонението на звяра и неговия образ пророчеството заявява: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова”. Понеже пазещите Божиите заповеди са представени като противоположни на покланящите се на звяра и на неговия образ и приемат неговия белег, следва, че спазването на Божия закон, от една страна, и неговото нарушение, от друга, ще разграничават поклонниците на Бога от поклонниците на звяра.

Особената характеристика на звяра и на неговия образ е нарушаването на Божиите заповеди. Пророк Даниил казва за малкия рог – папството: “…ще замисли да промени времена и закони”. А Павел нарече същата сила “човека на греха”, който ще възвиси себе си над Бога. Едното пророчество е допълнение на другото. Папството би могло да възвиси себе си над Бога само чрез промяната на Божия закон. Всички, съзнателно спазващи така променения закон, отдават върховна почит на силата, извършила промяната. Подобен акт на послушание спрямо папските закони би бил белег или знак на вярност към папата, заел мястото на Бога.

Папството се е опитало да промени Божия закон. Втората заповед, забраняваща поклонението пред образи, е била изпусната от закона, а четвъртата е била така променена, че да налага спазването на първия, вместо на седмия ден, събота. А католиците твърдят, че втората заповед е пренебрегната, защото не е необходима, тъй като се включва в първата, и че те предавали закона точно така, както Бог възнамерявал да бъде разбиран. Но това не може да бъде промяната, предсказана от пророка. Той е посочил съзнателна, нарочна промяна: “…ще замисли да промени времена и закони”. Промяната на четвъртата заповед точно отговаря на изпълнението на пророчеството. Защото единственият авторитет, претендиращ за нейната промяна, е църквата. Тук папската власт открито поставя себе си над Бога.

Докато Божиите поклонници ще бъдат особено разграничени по спазването на четвъртата заповед – тъй като тя е знакът за Божията творческа мощ и свидетелстват, че Той има право на човешко поклонение и почит – поклонниците на звяра ще се отличават с усилията си да премахнат възпоменателния ден на Твореца и да въздигнат на негово място нареждането на Рим. Именно заради неделята папството издигна за пръв път арогантните си претенции. И първото прибягване до държавната власт бе, за да се наложи спазването на неделята като “Господния ден”. Но Библията посочва седмия, а не първия ден като ден на Господа. Христос каза: “…Човешкият Син е Господар и на съботата”. Четвъртата заповед гласи: “…седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог”, а чрез пророк Исая Господ го определи като: “Светия Ми ден”.

Често повтаряното твърдение, че Христос бил променил съботата, се опровергава от собствените Му думи. В планинската Си проповед Той казва: “Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пороците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство, а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство”.

Протестантите обикновено признават, че Свещеното писание не е никакво доказателство за промяната на съботата. Това е изложено ясно в публикациите, издавани от Американското дружество за брошури и от Американския съюз на неделните училища. Едно от тези съчинения признава: “пълното мълчание на Новия завет относно каквато и да било изрична заповед за Сабат (неделя, първия ден от седмицата) или за особени правила за нейното спазване”.

На друго място се казва: “До времето на Христовата смърт никаква промяна на деня не е била направена”; и “доколкото показва докладът, те (апостолите) не… дадоха някаква ясна заповед за изоставянето на седмия ден като събота и празнуването на първия ден от седмицата като събота”.

Римокатолиците признават, че промяната на съботата е направена от тяхната църква, и заявяват, че протестантите чрез спазването на неделята признават нейната власт и авторитет. В “Католически катехизис на християнската религия” в отговор на въпроса кой ден трябва да се пази, ако искаме да бъдем послушни на четвъртата заповед, е посочено следното: “По време на стария закон съботният ден трябваше да бъде освещаван; но ЦЪРКВАТА, наставена от Исуса Христа и ръководена от Божия Дух, е заменила съботата с неделята. Затова сега ние освещаваме първия, а не седмия ден. Сега неделята означава и е денят на Господа”.

Като знак за авторитета на католическата църква папските писатели цитират “самото действие на промяна на съботата в неделя, с която протестантите са съгласни…, защото чрез пазенето на неделята те признават властта на църквата да учредява празници и да заповядва тяхното спазване. В противен случай те биват обвинявани в грях”. Тогава какво е промяната на съботата, ако не знак или белег за авторитета на римската църква – “белегът на звяра”?

Римската църква не се е отказала от домогванията си за върховно владичество. И когато светът и протестантските църкви приемат една сътворена от нея събота, като в същото време отхвърлят библейската събота, признават нейната дързост и воля. Може да се позовават на авторитета на преданието или на отците за извършването на промяната, но като вършат това, отричат самия принцип, който ги отделя от Рим, че “Библията и само Библията е религията на протестантите”. Папистът ясно вижда, че в случая те мамят себе си, като съзнателно си затварят очите пред фактите. Когато движението за принудителното налагане на неделята намира отзвук и бива благоприятно прието, той се радва, тъй като се чувства сигурен, че в края на краищата ще доведе целия протестантски свят под знамето на Рим.

Римокатолиците заявяват, че “спазването на неделята от протестантите е знак на почит, който те отдават на авторитета на католическата църква”, колкото и да не им се иска това. Пазенето на неделята от протестантските църкви е едно принудително налагане на поклонение пред папството, т.е. пред звяра. Разбиращите изискванията на четвъртата заповед и въпреки това избрали да се покланят на фалшивата вместо на истинската събота, отдават почит на силата, която я е учредила. А чрез акта на налагане на някакво религиозно задължение от светската власт, самите църкви създават от себе си образ на звяра. Оттук следва, че натрапването на неделния празник в Съединените щати ще представлява принудително поклонение пред звяра и неговия образ.

И все пак християни от минали поколения са спазвали неделята, защото са предполагали, че по този начин празнуват библейската събота. А и днес във всяка църква, без да се изключва и римокатолическата, има християни, искрено вярващи, че неделята е отредената от Бога събота. Бог приема тяхната искреност и вярност към Него. Но когато съблюдаването на неделята бъде постановено със закон и светът получи пълна светлина по отношение на задълженията спрямо истинската събота, тогава всеки, който престъпва Божията заповед, за да послуша едно нареждане или предписание с не по-висок авторитет от този на Рим, ще почита папството повече от Бога. Той отдава поклонение на Рим и на силата, която е наложила въведена от Рим наредба. Покланя се на звяра и на неговия образ. Следователно, когато хората отхвърлят обявената от Бога наредба като знак на Неговия авторитет и на нейно място почитат избраната от Рим като белег на неговото върховно владичество, ще приемат знака на съюз с Рим – “белега на звяра”. И чак когато този въпрос бъде ясно изложен пред хората и те ще трябва да избират между Божиите заповеди и човешките заповеди, тогава упоритите в греха ще получат “белега на звяра”.