„Този, който позори родината си, предизвиква отвръщение.“

Какво е това „събор“. За годините на „прехода“ и „реформите“ в патриотичните кръгове се разпространи и утвърди думата „събор“ и „съборност“. При което тези думи в разбирането на патриотите се свързваха с думата „български“. За тези които са забравили, ще напомним, че имаше даже партии начело с българи Патриоти, които се наричаха „Български патриоти“. Патриотите възлагаха на тези партии големи надежди.

Веднага задаваме въпрос за размисъл: „Е, и къде са сега тези партии и техните „вождове“? С какви резултати се сдобиха те? Къде са нейните членове и какво правят сега?“ Ясно е, че всички те са отишли в небитието. А защо? Защото не са си изяснили думата „събор“. Ръководителите на тези партии смятаха, че ако обединят българите механично в някаква организация ОП, то те могат планини да повдигнат. Не се получи…

Отново: Защо? Защото механичното обединение няма да доведе до успех. Образно казано, ако един българин е „за царя“, а друг „за ОП“, то е невъзможно да бъдат обединени. А всяка „структура“ (макар и партийна, или профсъюзна, или заводска и т.н.) – всичко това е само една седма част от пълната функция на управление.

А също трябва да се уточним и за думата „българин“ . Кой и как ще определя българин ли си ти или не си? По паспорт? Сега графата е без значение. Но даже тази графа да я има, то чрез рушвет в паспорта можеха да ти напишат каквото поискаш. По анализ на кръвта и размер на черепа? А кой ще „анализира“ и „мери“? „Лекари-вредители“? Това е разгледано подробно в приложението, в което е обхванато всичко, което е свързано с националността.

Точно такава е ситуацията и с думата „славянин“. Славянинът Лукашенко от Белорусия забрани на „братята“ – славяни от република Словакия (част от бившата Чехословакия) да се прибират у дома, макар в това време той да се опитваше да провежда политика на обединение на славянските народи. Опитът му завърши с крах. „Братушките – славяни“ от бившите страни на Варшавския договор, на които помагаше и царска Русия, и Съветския Съюз, сега влезнаха в не славянското НАТО…

Та що е това събор?

Ще се обърнем към „Тълковния речник на Живия Велики руски език“ на В.И.Дал. Думата „събор“ намираме в разясненията на думите „събирам“: „Събор“ – събрание, заседание на чиновници (от земляци или от духовенството) за съветване и решаване по важни дела. Събор на цялата земя руска, Вселенски събор – събор на всички епископи; събор поместен – пристигане на духовенството на една земя или област. Черен събор – само от монаси. Главна църква в града или в части от него.

Интересни са и приведените от Дал пословици и поговорки при разяснението на тази дума: „Не всичко на събора се пие“, „На събора пият, а ядат у дома“, „С твоята погача ли на събора за обяд?“.

В „тълковния речник на руския език“ С.И. Ожегов и Н.Ю. Шведов всичко е дадено по-просто:

„Събор“ – 1. Събрание, пристигане (остар. и спец). Землячески с, Църковен с., Местен с., (пристигане на служители на християнската църква), 2. Главна или голяма църква в града, в манастира.

Още у Ожегов (за разлика от В.И. Дал) се появява думата „съборност“.

„Съборност“ – духовна близост на множество съвместно живеещи хора.

Внимателният читател вече е обърнал внимание на това, че думата „събор“ към названието на партията на Стерлигов е било „шамар зад врата“.

Резултата е известен, понеже „както си наречете яхтата, така и тя ще плава“.

Що се отнася до съборността като „духовна близост“ на хората, то възниква въпроса за това с какво да измерим „духовността“ и „духовната общност“. Къде е мярата на това явления? Какво, ще оценяваме – кой колко често ходи на църква? Или по това как човек постъпва в течение на живота в различните обстоятелства? А и кой ще мери?

Сега за читателя, внимателно запознал се с целия по-рано изложен в публикациите материал, трябва да е ясно, че:

„Духовност“ – това е степен на съответствие с Бога. Точка! Тоест правилата и нормите, от които се ръководи човек, трябва максимално да съответстват на целите и задачите, които поставя пред него Бога. За да разпознае тези цели и задачи, човек трябва да встъпи в диалог с Бога директно, използвайки за това и развивайки своето чувство за мяра, развивайки интуицията си. А правилността на своето разбиране на указанията на Твореца човек може да направи само и изключително сам чрез оценка на устойчивостта на протичане на „общия ход на нещата“ в своя живот:

– Ако той правилно разбира казаното му от Бога в моментите на интуитивни прозрения и се ръководи от тези „указания Свише“, то обстоятелствата в живота като цяло се подреждат за него достатъчно успешно.

– Ако той допуска грешки в разбирането на това, което му подсказва Бог, или игнорира подсказките, или въобще всичко горе казано „не влиза в кръга на неговите понятия“, то „хода на неговия живот“ е доста неустойчив: „ту в градината суша, ту скота мре …“. Случва се, разбира се, когато за такъв безбожник в някакъв период от време нещата да вървят добре. Но, като правило, рано или късно такива „благополучни“ ги застига доста голяма беда. Ако вие свържете тази мисъл със Закона на Времето, то на вас ще ви стане ясно, че в съвременното информационно състояние това се случва с „благополучните“ доста по-често и по-бързо. Много примери за това могат да се дадат и за такива случаи ни съобщават по телевизията всеки ден.

Но да се върнем към думата „събор“. Съвременните ни патриоти явно са взели тази дума на въоръжение с добронамерени цели (древните традиции, устои, святата Рус, камбанния звън …). Добре са го взели, но не са имали ясна мяра при разбирането му. Та нали „събор“ – това е именно събрание в това древно разбиране. А на събрание идват различни хора, с различни мнения. В това число и провокатори. Добронамерените организатори на РНС не са дали на хората своето разбиране, не са го натоварили с мяра … Патриотите са предполагали, че всички ще ги обедини „духовността“. Но и тук те не са си изяснили какво е това.

Освен всичко вече казано, добронамерените патриоти не са отчели, че патриоти могат да бъдат не само задължително монархисти, тези, които са за царя и поповете. Патриоти има и сред членовете на други партии. „Патриот“ (в превод от немски – „patriot“, латински – „patriota“, гръцки – „patriotes“, което означава „съотечественици“ и „patria“ – „родина“) – по руски означава:

1. Човек, горещо любящ своята Родина;

2. Човек, предан на и сред истинските комунисти (поне тези, които са отдавали своя живот и са проливали кръв във Великата Отечествена не са ли били патриоти?). Тях ги има и сред членовете на други организации и партии. В това число и сред безпартийните. Но на всички наши патриоти глобализаторите целенасочено сформираха и внедриха в техните умове (на първо място с усилията на „учените“ и църковниците) различно разбиране за това как трябва да живеят хората помежду си. В това число и разбирането на „духовността“. И това различно разбиране на хората, имащи различни мнения по много въпроси, не може да се преодолее с никакви приказки и красиви лозунги на събрания (събори). Това може да се преодолее само тогава, когато хората се придържат към еднакви или много близки възгледи за жизнеустройството. Ето тук отново стигнахме до двата замисъла за жизнеустройството. И така ще се получава винаги, ако изследваме всяко обществено явление дълбоко, до самия корен („гледай в корена“).

Сега, запознали се с обективното явление на духовния живот на хората, което се нарича егрегор, може да се определи какво можем да наречем „събор“.

Събор – това е егрегор, в който влизат личностите на много хора, имащи практически еднакви (много близки, нямащи принципна разлика): мировъзприятие, мироглед, памет, други възможности (в това число и фрагментарно разпределени по душите на хората), правила на живота, близки до Божиите правила.

По-просто казано, от позиция на всичко, което беше разказано по-рано за егрегорите, събор – това е егрегор на хора, у които има много и сходни „вибрации“ (биополета), които се явяват следствие на еднаковост на техните правила за живот, които са устремени към Божиите. Фактически такъв егрегор – това е съборна личност. При това тази съборна личност се явява НАДличностно средство за координация дейността на всички хора, входящи в такъв егрегор. При това всеки от тези хора лично носи само някаква част знания и навици, необходими за „общото дело“, с което се занимава съборния егрегор. Егрегор в този случай е общото достояние на всички, които влизат в него. Той „работи“ за интересите на всички заедно и на всеки поотделно. Но той работи не само за тези, които влизат в него, той също така работи и за интересите на цялото общество като цяло. Но, съществуването на идеален съборен егрегор е възможно само в общество, където няма разделение на хората на магове (творящи както своята всепозволеност, така и „анонимната“ всепозволеност на своите господари) и подневолната им тълпа.

В съвременното нам общество такова състояние засега не е достигнато. Такъв егрегор се формира вече няколко години. Той се формира на първо място от хората, които с цялата си душа и сърце са възприели концепцията за обществена безопасност (КОБ) и са започнали да се ръководят от нейните положения на практика, а така също от тези, които и преди КОБ са живели по Бога, а КОБ само е формулирала на съвременен език това, от което те неосъзнато са живели и са се ръководили през целия си предишен съзнателен живот. Така КОБ само е извела всички техни неосъзнати жизнени идеали на ниво осъзнатост. Тоест жизнените нравствени идеали, изразени в приказките, легендите, митовете, в КОБ са изразени в цялостен вид със съвременния понятен и терминологичен апарат. Формирането на съборен егрегор става не без проблеми. За мислещите хора това трябва да бъде очевидно и възприето с разбиране. Разбира се, има и грешки. Но не греши този, който нищо не прави. И ако се боиш от грешките и нищо не правиш, то нищо и няма да бъде направено. А „пътя ще даде сила на вървящия“.

Следва да се знае и за възможната опасност. Опасността възниква тогава, когато в съборния егрегор е внедрена лъжа. Такъв замърсен с лъжа егрегор причинява колективно побъркване на индивидуално умни (в краен случай не глупави) хора, входящи в такъв егрегор. Това обстоятелство предполага периодично почистване от лъжа (самопочистване). При формиране на егрегора „Към Богодържавие“ ние няколко пъти се сблъсквахме с подобни случаи, и явно ще се сблъскаме още не един път.

Такъв замърсен егрегор е опасен както за хората в егрегора, така и за хората, не съпричастни към него, тъй като те контактуват и общуват с участниците в егрегора, които оказват въздействие на такива „не съпричастни“ хора. Освен това „не съпричастните“ хора могат все пак епизодично да се включват към егрегора непосредствено. Егрегор, замърсен с лъжа, преобразува и усилва лъжата в грешки на отделните хора, влизащи в егрегора. Това може да доведе до колективна недееспособност, до грешки, беди на множество хора и даже до обществени катастрофи, тъй като информацията на такъв съборен егрегор се явява глобално значима за човечеството.

Следва така също да се отличат „съборност“ от „стадност“. Такова различаване е възможно само на базата на разбирането на типовете психики. Сред индивидите на вида „хомо сапиенс“ с тип психика „изпуснат в противо Естественост“, „животински“ и „био-робот-зомби“ да е невъзможно да се постигне „съборност“ по принцип, а е възможно да се постигне само „стадност“. Да се постигне „съборност“ е възможно само от хора, стремящи се към човешки тип психика.