„Не отваряй вратата, когато чука дявола.“

Две различни пророчества. За читателя, незапознат с Библията и нейните сюжети, много кратко ще поясним съществото на въпроса за пророчествата. В тези далечни „библейски времена“ хората живеели бедно и трудно. Но всички искали да живеят щастливо… И всички чакали месия (чудотворец), който ще им направи живота щастлив. И пророците пророкували кога ще дойде той, какъв ще бъде, какво ще направи за това всички да са щастливи. Соломон и Исаия били едни от първите такива пророци – първо Соломон, а Исаия дошъл веднага след него.

От пророчеството на Соломон (в Библията – Премъдрост Соломонова)

Глава 2. 1. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада. 2. Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата – искра в движението на сърцето ни. 3. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух; 4. и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на Слънцето и утежняла от топлината му. 5. Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща. 6. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта: 7. да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине; 8. да се увенчаем с рози, преди да са увехнали; 9. никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий. 10. Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец. 11. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.12. Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание; 13. обявява се за такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа, 14. пред нас той е изобличение на нашите помисли. 15. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите. 16. Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща. 17. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; 18. защото, ако тоя праведник е син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете. 19. Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; 20. да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него. 21. Тъй умуваха те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила, 22. и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души. 23. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; 24. ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.

Глава 3. 1. А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се смяташе за погибел, 3. и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. 4. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. 10. А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа. 11. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете – безплодни, и делата – безполезни.

От пророчеството на Исаия.

1. Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме, светий граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист. 2. Отърси от себе си праха; стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова! 3. защото тъй казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени; 5. И сега какво имам тука? казва Господ, – народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки ден, името Ми се хули. 6. Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! 10. Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи, – и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог. 13. Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.14. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – 15. така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.

Глава 53. 1. (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? 2. Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. 3. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. 4. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. 5. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. 6. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. 7. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. 8. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт.* 9. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа. 10. Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе’ умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. 11. С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. 12. Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.

* Според превода на 70-те: „При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на смърт“.

Глава 59. 1. Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, та да не може да слуша. 2. Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. 3. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви – с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда. 4. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство; 5. мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им – умира, ако пък ги стъпче – ехидна изпълзява. 6. Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им. 7. Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им – мисли нечестиви; в пътеките им – опустошение и гибел. 8. Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир. 9. Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, – сияние, а ходим в мрак. 10. Пипаме стената като слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите сме като мъртви. 11. Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, – спасение, но то е далеч от нас. 12. Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си знаем. 13. Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи. 14. И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе. 15. И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това, и на очите Му беше противно, че няма съд. 16. И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа. 17. И надяна върху Си правдата като броня, и на главата Си – шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало. 18. Според каквато отплата заслужават, по тая мяра ще въздаде Той: на противниците Си – с ярост, на враговете Си – с отмъщение, на островите ще въздаде заслуженото. 19. И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на изгрев – слънце – от славата Му. Ако врагът дойде като река, – духването Господне ще го пропъди. 20. И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие, казва Господ. 21. И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.

Глава 60. 1. Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. 2. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. 3. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе. 4. Повдигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. 5. Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. 6. Множество камили ще те покрият, – дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава›, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня. 7. Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава. 8. Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби – към гълъбарниците си? 9. Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях – тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях – среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави. 10. Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе – ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. 11. И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.“