„Не се облягай на вода, не вярвай на лицемер.“

В Своето третиране на греха Бог можеше да прилага само правда и истина. А Сатана използва недопустимото за Бога – лицемерието и измамата, който се бе опитал да изопачи Божието слово и бе представил погрешно пред ангелите Божия план на управление, твърдейки колко несправедлив е Бог като натрапва на небесните жители закони и предписания; като изисква подчинение и послушание от Своите творения, Той просто се стреми да издига Себе Си. Затова на небесните жители, както и на жителите на всички светове трябваше да се посочи ясно, че Божието управление е справедливо и законът Му – съвършен. Сатана се бе представил, че се старае за благото на вселената, но истинският характер и намеренията на този похитител трябваше да бъдат разбрани от всички. Ето защо бе необходимо да му се даде време да се изяви чрез нечестивите си дела.

За причиненото от поведението му разногласие в Небето, той обвини закона и Божието ръководство. Обясняваше, че целта му е да подобри постановленията на Йехова. Затова бе необходимо да покаже естеството на изискванията си и на практика да демонстрира предложените промени на Божествения закон. Собственото му дело трябваше да го осъди. От самото начало Сатана твърдеше, че не е бунтовник. Затова цялата вселена трябваше да види истинския лик на измамника.

Дори когато бе решено, че той не може да остане повече в небето, Безкрайната Мъдрост не унищожи Сатана. Бог можеше да приеме само служба от любов и верността на Неговите творения трябваше да почива на убеждението за справедливостта и добротата Му. Ако Сатана би бил унищожен, жителите на небето и на другите светове не биха могли да разберат Божията милост и справедливост, тъй като не бяха готови да схванат природата и последиците от греха. В такъв случай щяха да служат на Бога по-скоро от страх, отколкото от любов. Влиянието на измамника не би могло да бъде напълно премахнато, нито пък духът на бунт би бил напълно изкоренен. За доброто на цялата вселена през безкрайните времена злото трябваше да се остави да се размножи и узрее. Сатана трябваше да развие по-пълно своите принципи, та истинската светлина на обвиненията му срещу Божественото управление да се разкрие пред всички сътворени същества и правдата и милостта на Бога, и Неговият непроменим закон да бъдат поставени завинаги извън всяко съмнение.

Бунтът на Сатана трябваше да бъде урок за вселената през идващите векове, постоянно свидетелство за природата и ужасните резултати от греха. Сатанинските принципи на живот, пагубните им последици както върху хората, така и върху ангелите, щяха да покажат какви са плодовете от отстраняването на Божествената власт. Трябваше да засвидетелстват, че благополучието на сътворените от Бога същества е обусловено от съществуването на Божието управление и Неговия закон. Така за всички свети разумни същества историята на този ужасен експеримент на бунт трябваше да остане постоянно предпазно средство срещу измамата на престъплението, срещу извършването на греха и неизбежното наказание.

Големият бунтовник продължи да се оправдава до самия край на борбата в небето. Когато бе обявено, че заедно с всичките си последователи трябва да напусне жилищата на блаженството, той, водителят, дръзко изяви презрението си към Божия закон. Отново потвърди, че ангелите не се нуждаели от контрол, а трябвало да бъдат оставени да следват собствената си воля, която винаги щяла да ги води правилно. Осъди Божествените нареждания като ограничаващи тяхната свобода и обяви, че целта му била да премахне абсолютизма на закона; че, освободени от това ограничение, небесните множества биха могли да стигнат до по-възвишено, по-славно състояние на съществуване.

Сатана и ангелите му единодушно хвърлиха изцяло вината за своя бунт върху Христос. Заявиха, че никога нямало да се разбунтуват, ако не били изобличавани. Упорити и предизвикателни в неверността си, безуспешно опитвайки се да премахнат Божия авторитет и в същото време твърдейки богохулно, че самите са невинна жертва на една потисническа власт, архибунтовникът и съмишлениците му най-сетне бяха изгонени от Небето.

Същият дух, провокирал бунта в Небето, все още продължава да вдъхновява бунта на Земята. Политиката си сред ангелите Сатана продължи и сред хората. Духът му царува сега в чедата на непослушанието. И те като него се опитват да разрушат ограниченията на Божия закон и обещават на хората свобода чрез престъпване на предписанията му. Порицанието на греха все още възбужда омраза и съпротива. Когато Божиите предупреждаващи вести започнат да действат върху съвестта, Сатана подвежда хората да се оправдават и да търсят у други съчувствие за грешния си живот. Вместо да прогледнат от заблужденията си, те разпалват ненавист срещу упрекващия ги, сякаш той е единствената причина за техните трудности. Такъв е духът, проявявал се към всички, осмелили се да осъдят греха от дните на праведния Авел до наши дни.

Представяйки изопачено Божия характер, както бе правил и на Небето – а именно, че Бог е строг и тираничен, Сатана подведе към грях и човека. А след като успя, заяви, че несправедливите Божии ограничения са причина за човешкото падение и за собствения му бунт.

Но сам Вечният провъзгласи характера Си: “Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълго търпелив, Който изобилва с милост и с верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния…”.

Като изгони Сатана от Небето, Бог изяви Своята справедливост и защити честта на трона Си. Но когато човекът съгреши, поддавайки се на измамите на отстъпилия дух, Бог доказа Своята любов, като отдаде единородния Си Син да умре за падналия човешки род. В изкуплението се разкрива характерът на Бога. Мощното доказателство на кръста показа на цялата вселена, че Божието управление в никакъв случай не може да бъде обвинено за престъпното поведение на Луцифер.

В борбата между Христос и Сатана през време на земната служба на Спасителя характерът на великия измамник бе напълно разкрит. Нищо не можеше така действено да го лиши от чувствата на небесните ангели и на цялата вярна вселена, както жестоката му борба срещу Изкупителя на света. Дръзкото му богохулство, когато поиска от Христос поклонение, предизвикателството му да Го пренесе на планинския връх и на крилото на храма, коварното му очакване, изявено в поканата Христос да се хвърли от шеметната височина, непрестанната злоба, с която Го преследваше от място на място, настройваща сърцата на свещеници и народ да отхвърлят Неговата любов и накрая да викнат: “Разпни Го! Разпни Го!” – всичко това учуди и възмути вселената.

Сатана подбуди света да отхвърли Христос. Князът на злото вложи всичката си мощ и хитрост, за да Го унищожи, защото видя, че милосърдието и любовта на Спасителя, Неговата състрадателност и нежност разкриваха на света Божия характер. Оспорваше всяко намерение на Божия Син и използваше хората за свои оръжия, за да сее страдание и скръб в живота на Спасителя. Хитростите и лъжата, чрез които се опитваше да спъне Исусовото дело, омразата, проявявана чрез чедата на непослушанието, жестоките обвинения срещу Този, Чийто живот бе безпримерен в доброта – всичко произхождаше от вкорененото желание за отмъщение. Задържаният огън на завист и злоба забълва срещу Божия Син, омраза и мъст избухна на Голгота, а цялото Небе, онемяло от ужас, наблюдаваше сцената.

Когато голямата жертва бе принесена, Христос се възнесе на Небето при Своя Отец, но отказа да приеме поклонението на ангелите, преди да е представил молбата Си: “Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал…”. И тогава от престола на Бог Отец с неизразима любов и мощ дойде отговорът: “И поклонете се Нему, всички Божии ангели”. Върху Исус нямаше нито едно петно. Унижението Му свърши, жертвата Му бе принесена, дадено Му бе име над всяко друго.

Сега вината на Сатана оставаше без извинение. Разкрит бе истинският му характер на лъжец и убиец. Ясно се видя, че същия дух, с който управляваше подвластните си човешки чеда, би проявил, ако му бъде позволено, да управлява и небесните жители. Твърдеше, че отклоняването от Божия закон щяло да доведе до свобода и прогрес; но стана ясно, че последиците са робство и израждане.

Лъжливите обвинения срещу Божествения характер и управление се явиха в истинската си светлина. Сатана бе обвинил Бога, че като изисквал от Своите творения покорство и поклонение, търсел просто въздигане на Себе Си; и бе заявил, че Творецът изисква себеотрицание от другите, а сам не го проявява, нито е склонен да направи дори и най-малката жертва. Но се показа, че за спасението на падналото и грешно човечество Владетелят на вселената е направил най-голямата жертва на любовта; защото “Бог в Христа примиряваше света със Себе Си”. Стана ясно също, че докато Луцифер бе отворил вратите за навлизането на греха, задоволявайки своето желание за почест и върховенство, Христос пък, за да унищожи греха, бе смирил Себе Си и бе станал послушен до смърт.

Бог бе изразил отвращението Си от бунта. Небето видя Неговата справедливост както в присъдата над Сатана, така и в изкуплението на човека. Луцифер бе заявил, че ако Божият закон е непроменим и наказанието за неговото престъпване неизбежно, то всеки престъпник трябва завинаги да бъде изключен от благоволението на Твореца. Твърдеше, че грешният човешки род не може да бъде изкупен и следователно е негова законна плячка. Но смъртта на Христос бе необорим аргумент в полза на човека. Наказанието на закона се стовари върху равния на Бога, човекът стана свободен да приеме Христовата правда и чрез живот на покаяние и смирение да победи мощта на Сатана. Така Бог показа, че е справедлив и в същото време – оправдаващ всички, вярващи в Исус.

Но Христос дойде на земята не само да издейства изкуплението на човека, да пострада и да умре. Дойде да “възвеличи закона” и да го “направи почтен”. Дойде не само да покаже на жителите на света как да почитат закона, но и да изяви на тях и на всички светове във вселената, че Божият закон е непроменим. Ако можеха да бъдат пренебрегнати Неговите изисквания, не би имало нужда Божият Син да отдава живота си, за да изкупи нарушаването им. Христовата смърт доказа непроменимостта на закона. А жертвата, която безграничната любов принуди Отец и Сина да направят, за да бъдат изкупени грешниците, показва на цялата вселена – както нищо по-малко от този план на изкупление не би могло да покаже – че справедливостта и милостта са основните принципи на закона и на Божието управление.

При окончателното изпълнение на присъдата ще се види, че няма причина за съществуването на греха. Когато съдията на земята ще запита Сатана: “Защо се разбунтува срещу Мене и ограби поданиците на царството Ми?”, той, у когото се зароди злото, няма да може да обясни. Всяка уста ще онемее, всички бунтовни множества ще замлъкнат.

Кръстът на Голгота обявява закона за непроменим и в същото време възвестява на вселената, че грехът се заплаща със смърт. С предсмъртното издихание на Спасителя: “Свърши се!”, удари камбаната, обявяваща смъртта на Сатана. Изходът от продължилата толкова дълго велика борба бе решен и окончателното изкореняване на злото бе осигурено. Божият Син премина през портите на гроба, “за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола”. Тласнат от желанието си за възвишаване, Луцифер бе казал: “Ще възвиша престола си над Божиите звезди… ще бъда подобен на Всевишния”. Но Бог заяви: “…и те обърнах на пепел по земята… и не ще те има до века”. Когато дойде “денят, който ще гори като пещ…, всичките горделиви и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче”.

Цялата вселена ще е свидетел на характера и последиците от греха. Ако окончателното му изкореняване бе станало в началото, щеше да уплаши ангелите и да опозори Бога. А сега ще докаже и оправдае любовта Му и ще възвеличи почитта към Него пред съществата на цялата вселена, щастливи да изпълняват волята и съхраняващи закона Му в сърцата си. Злото няма да се появи никога повече. Божието слово казва: “…бедствие няма да ви нападне втори път”. Божият закон, похулен от Сатана като ярем на робство, ще бъде почитан като закон на свободата. Изпитаното и устояло творение никога повече няма да се отклони от верността си към Този, Чийто характер е бил толкова пълно изявен като необхватна любов и безкрайна мъдрост.