„Този, който позори родината си, предизвиква отвращение.“

Истинските будители на българския дух.

Голямата лъжа, че сме тюрки, монголци или „славяни“, което не е раса, нито антропологична група, а идейно понятие, е разбивана много пъти от отделни автори след Освобождението. Сред тях са учени и изследователи от европейска и световна величина. Но в учебници и енциклопедии се налага все пак лъжливата теория, че сме пришълци в собствените си земи, а не истината – че сме предходници и създатели на културата, която днес наричат „елинска“ или „старогръцки“. Защо?
Отговорът е един: има заинтересувани външни фактори българската история да не блесне в истинската си светлина, защото тогава например, гърците, ще трябва да признаят, че са откраднали една цяла цивилизация. Така както се опитаха да откраднат Орфей преди няколко години с рекламния лозунг: „Елате в страната на Орфей“ – тоест Гърция. Има и други външни фактори, за които България като понятие и история не трябва да съществува. И ако ние не защитим истинската си история, няма кой да го направи. За съжаление през последния век са доминирали предателите в историческата ни наука и обществена сфера. Имало е обаче и истински будители на българския дух.
По време на Възраждането ни това е големият наш националист Съби Стойков Попович, останал в историята ни като Георги Раковски.
Раковски е не само бунтар или борец против турското иго. Той е задълбочен изследовател на историята и произхода на българите. Още през 60-те години на 19 век той е наясно, че ние сме по произход тракоилирийци, че сме коренно население на Балканите, още отпреди тук да се заселят гърците, тоест отпреди хилядолетия и че гърците са откраднали нашата история. Този титан на епохата пише ясно и категорично по тези теми, но писанията му остават непознати и непризнати за българската общественост до ден днешен. Защото противоречат на политическата и лъжовна идея, че българите са пришълци, дошли тук през 7 век – малка тюркска орда, претопила се в славянското море.
Раковски обаче е отречен от продажните ни историци след Освобождението като „налудничав“ и „екзотичен“ автор. Тези историци предпочитат да сме орда пришълци тук, по нашите земи, вместо истината, че сме коренно население от няколко хиляди години. Не е известно защо предпочитат самоунижението и самоотрицанието вместо националната гордост и фактите.
Впрочем в учебниците за първоначалните училища отпреди Освобождението е пишело, че българите сме от индоевропейски произход. Ето пример от издадената от Христо Г. Данов през 1874 г. „Кратка българска история“: „Този народ откъде си влече потеклото? – От индоевропейските народи…“ Как стана така, че по време на турското робство учебниците ни казват, че сме индоевропейски народ, а в модерния технологичен 20 и 21 век ни изкарват „тюрко-алтайци“? Какви болни мозъци изработиха и внедриха тази неистина?
Утехата е, че през всички тези десетилетия на национално предателство от страна на историци като Златарски и всички негови епигони е имало и патриоти – интелектуалци, които са изнасяли истината за българския произход. На първо място това са титаничните фигури на доктора по история Ганчо Ценов и Раковски. За журналиста Стоян Шангов обаче днес почти нищо не се знае. Той е умишлено забравен, а е с много сериозен принос в българската журналистика и историография.
Роден е през 1867 г. в Одринска Тракия, в Енидже, Лозенградско. В края на 19 век пише в хумористичните вестници „Фенер“, „Дяволско шило“ и други. От 1899 г. започва да издава в. „Поща“. По-късно става редактор на „Вечерна поща“, чиято основна тема е македонският въпрос. През 1923 г. Шангов издава няколко тома „Българска история“ много добре илюстрирана и с обилни цитати от антични и средновековни автори. В този труд известният журналист казва ясно: „Старите българи не са нито монголи, нито туранци (тюрки), нито фини…“
Друг един забравен наш голям интелектуалец – Никола Йонков – Владикин (1862-1918), журналист, писател и литературен критик, баща на големия ни конституционен юрист Любомир Владикин, пише още през 1911 г. книга, озаглавена „История на древните траки“, в която казва, че е престъпление наложената забрава над един от най-великите народи на древността, на които Европа дължи населението си. „Този народ е стълбът на арийството, той е свидетел на Египет и Халдея, той им е помагал да проходят, да растат и да се цивилизоват, той даде религия и църковен език на Персия, на Туркестан и Индия, той основа Рим, той научи финикияните да подражават на индустрията му, той покори всички познати тогава народи и най-после обедини цивилизациите…“
Ето какви категорични обобщения са правили наши патриоти интелектуалци, но гласът им е бивал заглушаван от българофобите, престорени българи и по тяхно време, и особено след това – при комунизма. Такива автори бяха обявявани за „фашисти“ и „велико шовинисти“ от просъветското управление на България през периода 1944-1989 г.