„Ум без разум е беда.“

Интелект (лат. intellectus разбиране) – разум, разсъдък, способност на човека за абстрактно мислене. Такова разбиране за интелекта дават речниците на чуждите думи. При това обикновеното съзнание на доста много хора е изгубило смисловото различие между словата „ум“, „разум“, „разсъдък“, „съобразяване“, „абстрактно мислене“.

Хайде от позицията на всичко изложено горе да дадем точно определение:

Интелект – самоизменящ се и самонастройващ се алгоритъм, алгоритъм на избора и преобразуването на информация, в резултат на действието на който възникват информационни модули, по-рано неизвестни на дадения интелект и не постъпващи отвън в готов вид в него.

Сега да си спомним за триединството, за материя – информация – мяра. Всеки алгоритъм е някаква частна мяра на Общо вселенската Мяра. Ще напомним, че алгоритъм – това е последователност на действия или последователност на обработка на информация. Затова във всеки алгоритъм става обработка на информация, тоест „протичат“ някакви информационни потоци. И ако потоците се увеличават количествено и се изменят качествено, или ако се изменя последователността на обработка на информацията, или се подобрява (нараства) тази обработка, или протича всичко това заедно веднага, то това означава, че предишния алгоритъм е станал „по-добър“, той е станал „по-точен“, увеличил е ефективността, започнал е да отчита нещо ново и т.н. Накратко казано, в предишния алгоритъм се е появило „нещо новичко“. А от къде се е появило то? Това „нещо новичко“ алгоритъмът е съумял да изработи сам – в самия себе си.

Ето тази способност да изработва в самия себе си „нещо новичко“ и се нарича интелект.

От гледна точка на триединството интелект – това е процес на разширяване на някаква частна мяра, което илюстрира рис. 12–58.

На нея с пунктир е отделена нова „пътечка“ на алгоритъма, изработена съществуващите преди „пътечки“ на алгоритъма за постигане на цел, които са изобразени с плътни линии.

Рис. 12–58

Сега ще свържем това с вече изучения материал, в частност за Пълната Функция на Управление. Какво в ПФУ означава „опознаване факторите на средата“, „формиране вектора на целта“, „разработка на концепция за управление“? Това означава, че някой е длъжен да прояви творчество (да сътвори), тоест длъжен е да изработи „нещо новичко“. Оттук следва, че при управление или самоуправление на всеки процес по ПФУ и в хода на реализация на концепцията за управление интелектът е длъжен да присъства винаги!

В случай на загуба на интелекта неизбежно става загуба на качеството на управление. Понякога не само загуба на качество, но и загуба на управлението въобще.

Оттук следва да помислим за това, кой от нашите предишни управници и днешни управленци какъв интелект е притежавал или притежава. Това се отнася и за ръководителите на различни нива. При това следва да се помни, че употребата на спиртни напитки и цигари неизбежно води интелекта, към разрушение, и в крайност личността – към деградация.

Сега много важен момент е:

В последните десетилетия не без участието на учените и фантастите не стихват разговорите за „изкуствен интелект“. Какво е това, „изкуствен интелект“? Такава постановка на задачата неизбежно води към търсене на отговори на два въпроса:

1. Интелект – общо природно явление ли е? И ако „да“, тогава човек е един от многото интелекти, съществуващи в Мирозданието, в цялата безкрайна Вселена.

2. Интелектът само на човека ли принадлежи? И ако „да“, то тогава човек е уникален и никой не е по-умен от него във Вселената.

За да получим отговор на поставения въпрос, хайде умозрително да разгледаме някакъв процес, основан на познати ни без интелектуални елементи (без „мозъци“ – тухли, талпи и т.н.).

Този процес се случва по „сурови“ правила (по „суров алгоритъм“), които не искат участие на интелект.

Този процес е организиран така, че да съвпада с процесите, протичащи в природата, ако искате, в цялата Вселена. А в природата всичко е подчинено на йерархията на управление. И при това тази йерархия на управление се реализира чрез вероятностните предопределености (спомнете си буквата „Ж“).

На такъв процес съответствуват различните статистически модели, използвани в съвременните изследвания. Тези модели често включват в себе си „генератори на случайни числа“. „Генераторите“, на свой ред, сами по себе си представляват „жизнени случайности“. Тоест тях може да ги наречем „генератори на случайности“, които са еднозначно не предсказуеми.

Един от тези „генератори на случайности“ се явява „играта на рулетка“. Възможно е някои от вас да са играли на нея, но абсолютното болшинство е виждало тази „игра“ само по телевизора или в някои филми. Същността на играта: Има барабан с оцифряване по периферията. Върху барабана хвърлят топче, което се развърта по повърхността й (начините да се завърти топчето са различни). Играчът, който хвърля топчето, назовава една от цифрите, които са нанесени на барабана. И ако топчето спре на назованата от играча цифра, то този играч печели някаква сума пари. Ако топчето се спре на друга цифра, то играчът губи и се разделя със заложените парички. Ето такъв „генератор на случайността“ ще използваме ние.

Сега да си представим картинката, изобразена на рисунка 12–59. Елементите на картинката са:

– театрална зала, в която седят зрителите;

– сцената, на която отначало няма никой;

– завесата, която през цялото време е пусната и зрителите не виждат това, което става зад нея;

– всичко, което е зад завесата;

– познатата ни рулетка;

– двама играчи, които играят на рулетка:

• 1-ви играч на име „среда“ (заобикаляща среда);

• 2-ри играч на име „система“ (затворена система).

 „системата“ е свързана с лотариен барабан;

 „съдията“ следи играта (контролира хода й).

Рис. 12–59

Преди да са започнали играта, ще отбележим една особеност на „рулетката“. Тя се заключава в това, че при достатъчно хвърляния на топчето (а колкото повече, толкова по-точно се получава) то пада на такава група числа, които се повтарят по-често, отколкото числата, които не влизат в тази група. И така, започваме играта.

1-во действие. „Средата“ върти рулетката и хвърля топчето 2 пъти:

– 1-ви път попадналото число посочва продължителността от време, в което „системата“ може да върти рулетката и да хвърля топчето толкова пъти, колкото успее за „посоченото“ от „средата“ време. Например „средата“ е хвърлила топчето и то се спира на цифрата „2“. Това значи, че в продължение на две минути „системата“ може да върти рулетката и да хвърля топчето толкова пъти, колкото иска;

– 2-ри път попадналото число означава хода на „средата“, с който тя излиза срещу бъдещия ход на „системата“ (против числото, което ще се получи у „системата“). На първо време „средата“ е изпълнила своята част от действия. Сега идва ред на „Системата“.

2-ро действие. „Системата“ – завърта рулетката за период от време, отреден за това от „средата“. Всяко попаднало число „система“ записва на специално топче и ги събира. Когато отреденото време свършва, „системата“ оставя топчето с най-голямо число у себе си, а останалите топчета със записани числа хвърля в лотарийния барабан. Тоест след много последователни „ходове“ на „системата“ в барабана ще се увеличава натрупания „опит“ от играта;

– „системата“, имайки вече едно топче с максимално число, взема второ топче от лотарийния барабан;

– в резултат у „системата“ остават 2 числа:

• максималното от цялото множество попаднали в рулетката и

• максималното от цялото множество (което се е образувало след някакво време), попаднали при работата с лотарийния барабан. И двете числа се записват на чисти топчета и се пускат в барабана (т.е. отиват за „обогатяване на опита“).

– След това „системата“ подхвърля монета и според нейното падане избира едно от попадналите две максимални числа, „добити“ от „системата“. Избора на число чрез монетата означава, че „и на старицата й се случват провали“. Това е когато вместо вече известното правилно решение се взема грешно решение по неизяснени причини („така се е случило…“).

Въобще казано, монетата може и да не се хвърля. Но в този случай малко се „намалява точността“ на експеримента.

д) Избраното от „системата“ едно число от двете максимални (или избраното чрез хвърлянето на монета), е отговора на „системата“ на хода на „средата“. „Системата“ печели над „средата“ в случая, когато нейното число е по-голямо или равно на числото, получено от „средата“.

3-то действие. У „средата“ в резултат се оказва:

– числото на „средата“ (2-рото топче с число, което е попаднало на „средата“);

– ответното число на „системата“.

На основание на тези числа и степените на техните съответствия едно с друго (различието на числата на „средата“ и „системата“) „съдията“ им дава картончета:

– „средата“ – по нейното „число“ съответства на някакъв въпрос;

– „системата“ – по различието на числата между „средата“ и „системата“ – отговаря на въпроса.

Ако разликата между числата е нулева, тоест и на „средата“, и на „системата“ рулетката е изхвърлила еднакви числа, то отговора на картончето у „системата“ напълно съответства на въпроса на картончето у „средата“. При което разликата в числата не се отчита с „+“ или „-“. Тоест няма значение у кого числото е по-голямо или по-малко. Значение има големината на тази разлика. Ако разликата между числата е съвсем малка, то отговора на картончето, което е дал „съдията“ на „системата“, макар и да съответства на въпроса на картончето, което „съдията“ е дал на „средата“, но все пак не е съвсем пълен.

Ако стойността на разликата е голяма, то отговора на картончето на „системата“ съвършено не съответства на въпроса на картончето на „средата“. Тоест отговора е неправилен.

По-нататък отново следва 1-во действие, след него 2-ро, след него 3-то. И това се повтаря много-много пъти. След това, когато у „средата“ и „системата“ са се натрупали достатъчно голямо тесте картончета, следва 4-то действие.

4-то действие. „Средата“ и „системата“, които досега са зад завесата, излизат на сцената пред зрителната зала, която съответно се явява интелектуална, тоест състои се от зрители, притежаващи интелект. „Средата“ се представя за „професор“. „системата“ се представя за „ученик“. Те разиграват сцена на „изпит“. „Професорът – среда“, вадейки последователно получените от „съдията“ картончета, задава въпроси на „ученика – система“. “Ученикът-система“ в отговор на това, гледайки в последователността на получените от „съдията“ картончета, зачита отговорите на задаваните от „средата-професор“ въпроси.

От въпрос на въпрос отговорите на „ученика“ стават все по правилни, точни и пълни. Това ще се случва заради това, че по степента на натрупване на лотарийния барабан и неговия „стопанин“ – „системата“ – топчетата (а тяхното количество в хода на играта ще се окаже у „системата“ – „стопанина“ на барабана – доста повече, отколкото у „средата“), „опита“ у „системата“ с всеки отговор ще нараства. А това, на свой ред, ще довежда до това, че възможната загуба, вероятно, може да бъде компенсирана с печалба, извлечена от лотарийния билет (а там лежи „голям опит“). Тоест в чифтовете картончета „въпрос-отговор“ с правилни отговори стават все повече и повече в хода на „сцената на изпита“.

Зрителите в залата не са видели всичко това, което е станало зад завесата. Притежавайки интелект, зрителите съдят за „ученика“, като за притежаващ интелект, макар всъщност зад завесата могат да са били талпата („среда“) и тухлата („система“), тоест без интелектуални предмети (вещи, елементи). И на сцената също са излезли тези „елементи“: талпа и тухла. Но за зрителите те изглеждат интелектуалци. При това от гледна точка на зрителите интелекта на „ученика“ непрекъснато нараства в хода на „изпита“. И ако зрителите са имали възможност преди „изпита“ да погледнат зад завесата, то те биха „ахнали от удивление“, че талпата и тухлата могат да придобият интелект.

Интелектуалността на „тухлата-ученик“ може да се повиши:

1. Помествайки в лотарийния барабан някакъв „начален капитал“ (топчета с числа, гарантиращи невъзможността от катастрофална загуба).

2. Може да се отстрани от играта „хвърлянето на монета“. Тогава „системата“ няма да греши и ще избира най-голямото от всички числа.

3. Може да се повиши бързодействието на рулетката и барабана, за да могат „тухла-система-ученик“ да извлекат по-голямо количество числа.

Всичко, което бе разказано горе представлява само един от възможните модели, при който ако гледаме отстрани протичащите в него информационни процеси, такъв модел изглежда с интелект.