„Глупака се смее над безумеца.“

Какво е това интелект. На някакъв етап от еволюцията, след преодоляване на някакъв стадий на мощ по преработка на информацията, проявлението на цялата току-що разгледана съвкупност било наречено от хората интелект.

Но, както беше показано, тази съвкупност от процеси и фактори има място:

– в най-различни честотни диапазони;

– на различни носители на информация;

– на различни равнища на йерархия в организацията на Вселената.

И тогава:

а) памет – това не е интелект;

б) механизма за разбор на информация – не е интелект;

в) механизма за преобразуване на информация – не е интелект;

г) механизма за разбор и преобразуване – не е интелект, ако няма памет – неговата разширяваща се и детайлизираща се информационна база (тоест напълващата се памет, която помни, и процесите на преобразуване на информацията).

Интелект – това е цялата съвкупност а), б), в) и г).

При такова разбиране: Вселената като цяло и нейните фрагменти притежават интелект и личностен аспект.

Интелектите се различават помежду си по усвоените или частните фрагменти (частните мери) на Общо вселенската Мяра.

Оттук следва, че интелект – това винаги е процес на разширяване на своята частна мяра, процес, обхващащ цялата йерархия на вложените в него процеси на отражение.

Взаимно разбиране между интелектите. Взаимно разбирането между интелектите е толкова повече възможно, колкото повече съвпадения има в тях. За начало взаимното разбиране е нужно да бъде:

– съприкосновение с „частните мери“ или;

– посредник в информационния обмен (интерфейс), също някаква частна мяра. Общо вселенската Мяра – всеобщия посредник.

Току-що казаното се илюстрира на рисунка 12–69.

Рис. 12–69

На нея разширяващите се „фунии“ са заменени с „тръби“, разположени в Най-голямата тръба, която няма нито начало, нито край. По тази рисунка много добре може да се обясни, кога „интелектите“ ще се „разбират“ един с друг, и че Най-голямата тръба – това е всеобщия „посредник“ за всички „частни интелекти“.

Ще изброим съвпаденията, които са необходими за взаимното разбиране:

1. По материалния носител, в който протича процеса на информационен обмен между интелектите.

В един от фантастичните разкази космонавтите от Земята се сблъскали с космонавти от друга планета, едно към едно приличащи физиологически на хората от Земята. Но атмосферата на тяхната планета била на основата на хлор, газ – абсолютно неприемлив, отровен за човека. Наложило се космонавтите от двете планети да общуват през дебело стъкло, което разделяло двете камери: едната с кислород, другата с хлор. Ето ви пример за „материалния носител“, в който протича „информационния обмен“.

2. По честотния диапазон на процесите на съществуване на структурата, носители на интелект.

3. По честотния диапазон на тактовите и носещи честоти, в които върви информационния обмен.

Пример за 2 и 3. Човек се намира в грохота на звуците на непрестанните ядрени взривове или бурните разряди мълнии ще бъдат навярно неудобни.

4. По системата за кодиране на информацията.

Примера е очевиден – езиците на човечеството са различни. И ако тях не ги знаеш, то „моя твоя не разбира“! Трябва или да се научи езика, или да се намери преводач.

5. По енергийната мощ, необходима и/или допустима за информационния обмен.

Пример: много много тих шепот човекът няма да го чуе, а много много гръмък звук за него ще бъде непоносим.

6. По общността на информационната база, необходима за взаимното опознаване при първия и последващите контакти.

Ярък пример – това е общението на младия инженер Щукин със своята съпруга Еличка – човекоядка – персонаж от романа на Илф и Петров „Дванадесет стола“. У Еличка имаше словесен запас само от 30 думи от типа „Хо-хо“, „Парниша“, „Жуть!“ и т.н.

Сега вие ще можете сами да намерите подходящи за вас примери за да обясните на другите хора необходимите съвпадения за информационния обмен на интелектите и най-лесно ще ги намерите в известните ви фантастични разкази и повести.

Интелект и съзнание. Интелектът е едно от средствата, дадени на съзнанието на човека. Като всяко средство – той е управляем. Погледнете внимателно на рисунката със схемите (12–70), спомнете си при това за азбуката на доктрината за обществено управление (ДОТУ).

Рис. 12–70 ИВОУ – Йерархично Най-висше Всичко Обгръщащо Управление

Разсъжденията тук са такива:

– в Мирозданието циркулират множество информационни потоци;

– по отношение на тези информационни потоци интелекта – това е „корабно платно“;

– изкуството на плаване – това е да не уловиш ненужния вятър. Тогава даже на малкото корабче ще доплува дотам, където трябва. (Спомнете си „различаването“ – методологията, която позволява да се определя „полезния сигнал“ в „морето от ненужни шумове и пречки“, т.е. спомнете си категорията „мяра“ използвана за човека);

– ако платното е в неумели ръце, то даже най-бързоходната платноходка ще се окаже ненужна играчка;

– ако съзнанието е недисциплинирано – то поражда управленчески поток блуждаещи мисли, които идват от паметта. Интелектът се „задръства“ в този поток и „набутва душата в калта“;

– дисциплинираното съзнание задържа само необходимото му за осмисляне на нещата и интелекта ще бъде помощ за съзнанието и душата по пътя на човека през живота му.