„За да научиш трябва да попиташ.“

Използването на сдвоена сферична проекция между сферичните повърхности на полетата на обектите осигурява точно геометрично описание на кубичното затихване на полетата в пространството, но в зависимост не от разстоянието, а от паралактическите ъгли, показани като нарастване в границите на изобразяване на обекта, установяващо точно и надеждно описание на геометричните размери в зависимост от посоките на вектора на физическия процес. Формирана е двойна паралактична сферична координатна система, в която всички конструкции са описани в равнина, както е показано на рис. 3.
Използването на метода на сферичната проекция осигурява точно геометрично описание на кубичното затихване на полетата в пространството, но в зависимост не от разстоянието, а от ъглите на паралакса, изобразени като нарастване в границите на изображението на обекта, установявайки точно и надеждно описание на геометричните размери в зависимост от посоката на вектора на физическия процес, свързан с неговия радиус.

Както е показано на рис. 3 могат да бъдат начертани два вида допирателни:
– допирателните, излизащи от центровете на кълбата;
– допирателни между повърхностите на кълбата – външна и напречна.
Ще разгледаме конструкциите само в една от кълбата, във второто те са идентични. Допирателните образуват конусообразни повърхности в кълбото, в чиито върхове има паралактични ъгли (φ, γ, χ, β), всеки от които свързва в равнинно изображение система от четири подобни триъгълника, частично подчертани в цвят.

Рис. 3. Сдвоена сферична паралаксна координатна система (обяснения в текста)

Тази координатна система е сдвоена не само поради използването на два измерителя, но и поради влиянието на размерите на двата обекта (източник и измерител) върху оценките на получените размери на изображението. В него трябва да се оценяват само четири пространствени ъгъла според проекциите на линейни сегменти, отразяващи тяхното функционално влияние.
Разположението на кръговете в една и съща равнина ви позволява да изградите система от подобни правоъгълни триъгълници със зависимости от средната геометрична стойност, базирана на паралактическите ъгли φ, (φ₀), γ, χ и β, които съществуват за всеки тип на проекцията. Физическите полета в паралактичната система се описват с линейни зависимости, свързани с паралактични ъгли, реализиращи в сферата адитивността на сумирането по координатните оси в съответствие с аксиомите на Евклид:

където

По този начин съотношението на размерите на проекциите на права линия, получено чрез линейна и сферична проекция, позволява да се оценят мащабните коефициенти на полевите трансформации по осите Г и Y, т.е. получена е друга система за описание на резултатите от пространствените измервания, която за разлика от съвременната осигурява измервания на надеждността от два аргумента, но в динамичен режим.
Поради проекцията на линейния радиус на обекта в пространството върху сферичната повърхност на основата, той започва да се показва на две ортогонални части на радиуса, едната от които е с постоянна стойност и е успоредна на оста Γ, и другата, насочена по оста Y, е променлива, която формира позицията на фокуса или централните проекции в сдвоената сферична паралаксна координатна система. При измерване на размерите на обекти, измервателните мащаби по осите Y и Z ще бъдат равни само когато оста Y минава през центъра 0a на наблюдавания обект.

Отклоненията на проектираните параметри по осите Z и Y показват появата на фактори, които променят коефициентите на мащаба, свързани с ортогоналността на радиусите на кълбата Ra и R спрямо паралактичните лъчи. На практика в сдвоена паралаксна координатна система пространството се оценява на една ос, изображението на втората ос се използва като информационно, за да се подчертаят свойствата в различни посоки.
За да разгледаме аналитичното описание на взаимодействието, въвеждаме равнинната форма на сферичната координатна система, показана на рис. 4. Намира се в центъра 0 на измервателното кълбо, нейната ос Y има безкрайна дължина, оста Z съвпада с нея по изображение, но е ограничена по дължина от радиуса на кълбото, подобно на оста Г. Осите Г и Z образуват равнината на измерване. В точките на контакт на измервателното кълбо ще поставим икони, съответстващи на паралактическите ъгли (φ, γ, χ, β). Техните проекции върху координатните оси ще оценят функциите на тези ъгли по координатните оси.
Тъй като има само един радиус, синусоидалните проекции на радиуса ще бъдат оценени по оста Z, а косинусовите проекции по оста Г, като се вземе предвид техният знак.
Тази конструкция позволява да се определи точно модулът на вектора Ra на обектното поле, тъй като измерването се извършва между две ортогонални равнини, в които са разположени хордите на кълбата.
Показването на проекцията на ъгъла φ₀ позволява да се прецизира позицията на центъра на полето на наблюдавания обект 0a и посоката на вектора Ra. В този случай векторът на обектното поле Ra има паралелно преобразуване в измервателното кълбо. Изобразявайки на рис. 3, на всички обозначения на проекциите върху координатните оси не е възможно, така че ще ги представим като серия в таблична форма:

Измерваните параметри са сферични параметри, проектирани в кълбата: χ, φ, β, γ, и проектирани върху оста на измерване Г: R=d/2, Г_χ, Г_φ, Г_β, Г_γ, ∆_χ, ∆_φ, ∆_β, ∆_γ; на измервателната ос Z: Z_χ, Z_φ, Z_β, Z_γ и др. Всички изчисления са прости, но за да се намали натоварването на рис. 4 е показано изображение за случая, когато се наблюдава кръстосано изображение на обект, което има максимален сигнал поради минималното разстояние L. Тези аналитични зависимости са прости и свързват „пространствените“ и „времевите“ параметри чрез периодични аналитични зависимости.

Рис. 4. Сдвоена сферична паралаксна координатна система на равнина (обяснения – в текста)

Процесът на измерване, описан според постулатите на Евклид, има затворен цикъл, в който всички операции могат да бъдат контролирани три пъти, което показва неговия естествен характер. Процесът се основава на три аксиоматични концепции, вградени в процеса на измерване:
1. правила за измервания в равнината чрез сдвоени измерители, чиято основа е успоредна на наблюдаваната линия на обекта (петият постулат на Евклид);
2. аксиоми за ортогоналност в кълбото от радиуси и допирателни при допир (четвъртият постулат на Евклид);
3. аксиоми на надеждността на изчисленията при оценка на преки и обратни изчисления чрез преки и обратни функции.
Тази проста логика е описана от Евклид преди много години, но е изгубена в края на епохите, тъй като физическите полета на нивото на човешкото развитие по това време са били непознати и през последните 300 години тя не е била разглеждана поради използването на монизма, описващ пространството и равнинните парадигми за измерване.
Основната грешка в аналитичното описание на космоса е загубата на принципа на сдвояването, което е условие не само за изграждането на целия живот на Земята, но и условие за надеждността и точността на всички физически конструкции на взаимодействията на обектите.
Тези действия показват, че надеждността на аналитичното описание на измерванията на полетата на обектите не съвпада напълно с общоприетия модел на физическото описание на полетата на обектите и тяхното взаимодействие. Но това е друга задача, а публикацията е уводна информация за нейното разглеждане, критика на горното и оценка на възможността за използването му.
Изводи
1. Разглежданото решение се основава на изпълнението на условието за аксиоматична валидност: използването на прави и обратни зависимости при описание на трансформациите на обекти в техните изображения и обратно.
2. Трансформациите в кълбата се основават на използването на зависимостта на средната геометрична стойност и степенните зависимости на трансценденталните функции, които позволяват увеличаване на разделителната способност на измерванията в куба, което се реализира с помощта на комбинирана сдвоена сферична паралаксна координатна система в динамичен режим .
3. Надеждността на измерванията се осъществява при точното спазване на аксиоматиката на Евклид, чиято основа са нейните постулати.
4. Точно и надеждно измерване на полетата и размерите на обектите се извършва в сдвоена сферична паралаксна координатна система чрез нарастване на техните параметри в ъгъла на наблюдение на обекта.
5. В сдвоена паралактична (не сферична) координатна система с линейна проекция дължината на измерения вектор на полето не се вижда, което на практика причинява неотчетена систематична грешка в резултатите от измерването.

Заключение
1. Аксиоматиката на Евклид дава възможност да се осигурят надеждни, геометрично точни измервания на размерите и положението на сферични и линейни обекти в пространството чрез оценка на параметрите на техните физически полета в равнината на измерване, разположена в сферична повърхност, която в момента също не е регулирана. в геометрията или във физиката.
2. Аксиоматиката на Евклид осигурява единна аксиоматична база за сферични измервания както на линейни, така и на физически параметри, показвайки ги върху различни оси на сдвоена паралактична координатна система, които се основават на пространствени измерения. Физическите параметри отразяват локалните свойства на полетата на наблюдавания обект.
3. Аксиоматиката на Евклид е парадигма за описание на физическото пространство, показано с помощта на геометрични (линейни) и физически (ъглови) измервания. Той осигурява влиянието на два аргумента (време и пространство) върху изображението едновременно, което не се прилага с други методи.