„Бизнес, който прави само пари и нищо друго, е лош бизнес.“

Един призрак броди по света — призракът на парите в тяхното нематериално, електронно присъствие, без форма и обем. Вечно гладен, той се скита ден и нощ; не признава нито държавни граници, нито годишните сезони. Този странен звяр толкова отскоро се появи на световната арена, че все още дори не знаем как да го назовем.

Призракът, който броди по света, се състои от огромен, но невидим облак от пари във вид на енергия; пари, които приемат една или друга форма, превръщат се от една валута в друга с натискането на клавиш или с превключването на комутатор в някой компютър.

Парите са навсякъде около нас — в кредитната карта, в телефонния кабел, в домашния компютър, — но ние все не можем да ги видим и пипнем, а още по-малко да ги овладеем и контролираме. Те са като морския прибой. Парите са смес от първични желания, страхове и вяра.

В зората на двадесет и първи век човечеството е достигнало до един кръстопът в отношенията си с парите — тази привидно жива сила, която човеците създадоха, без да могат да я контролират.

Парите са се превърнали в едно глобално човешко творение, в основа на икономическата система, която доминира всяко кътче на планетата. Сега, когато комунизмът практически навсякъде по света е мъртъв, погребан под собствената си гнилост и разруха, капиталистическата система — изградена върху парите — отбелязва своя триумф.

Парите доминират не само икономическите категории производство, собственост, труд и потребление, но оказват влияние практически върху всеки аспект на личния живот. След един подготвителен период от около две хиляди години, през който хората развиха сложни форми и разновидности на парите и създадоха неизброимо разнообразие на институции, основаващи се на тях, световната история навлезе в ерата на кибернетиката, която е същевременно и ера на парите.

Появата на световната електронна парична система със свободно плаващи валутни курсове позволява мигновеното превръщане на милиони долари от една валута в друга по всяко време на деня и нощта, във всяко денонощие от годината.

Към 1995 г. само операциите с подобни „блуждаещи“ електронни пари надхвърлят 1,3 трилиона долара дневно; във всеки момент валутните дилъри могат да изоставят долара, да подсилят марката, после да се втурнат към йената или към някаква друга валута, временно набрала популярност в някой отдалечен ъгъл на планетата.

Един трилион и триста милиарда долара като обект на еднодневни валутни операции са нещо, което обикновеният човек трудно може да си представи; като блед опит за онагледяване на това понятие може да се каже, че обърната в банкноти по един долар, сумата би тежала колкото тридесет и два презокеански кораба с размерите на „Титаник“. Само дето тези нови пари не се нуждаят от цели флотилии кораби, за да бъдат превозени от една точка на света до друга.

Призракът на електронните пари притежава много по-голяма сила и от най-влиятелните световни банки и корпорации; политици и лидери на най-могъщите държави треперят от страх и се умилкват пред неговата непредвидима, капризна власт.

Посоката на движение на този призрак се определя от действията на хиляди валутни дилъри по целия свят, които от своя страна зависят от избора и решенията на милиони хора. Тази посока на движение се повлиява в някаква микроскопична степен всеки път, когато американец заплаща за японска кола, или руснак — за корейски телевизор, или германска домакиня — за руски природен газ, или японец — за американска компютърна програма.

Във всеки миг от денонощието хиляди дилъри в залите на световните борси стоят в очакване, готови да реагират веднага щом цифрите на екрана пред тях се построят в някакъв статистически значим порядък. Тези практически едновременни решения на хиляди индивиди водят до могъщо раздвижване на електронната валута, която — подобно на огромен рибен пасаж или на неизброимо ято птици — внезапно се понася в някаква посока, после като единен организъм рязко свърта встрани, издига се или се спуска, или пък замира насред полет.

Валутното ято кръжи ден и нощ, появява се тук или там, застоява се за миг, после без предупреждение се понася напред, към някое примамливо езеро или тучна ливада на другия край на света.

Денят на валутния дилър, работещ в типичната борсова зала, е напълно произволна смесица от принудително бездействие и бясна хипер активност. В един момент всички дилъри изглеждат спокойни и отпуснати, дори леко отегчени; с крака, небрежно изпружени на бюрата, те посръбват кафе, прелистват списания, играят на компютърни игри, слушат гръмка поп музика през стерео слушалки, шегуват се помежду си или като деца вкарват кошове с малка дунапренова топка.

Изведнъж всички скачат, сякаш нападнати от оси, и се изпъват пред бюрата като хрътки, надушили дивеч. Обектът на тяхното внимание изобщо не е в залата; той е някъде далеч в кибернетичното пространство, но сянката му се проектира върху редиците монитори и компютърни терминали пред всеки дилър. Внезапно в залата настъпва неописуема врява — всеки крещи в по два-три телефона едновременно, а погледът му бяга от монитор на монитор. Подобни пристъпи на колективна лудост обикновено траят по няколко минути, но могат да се проточат с дни.

Твърде често валутният дилър не излиза в обедна почивка; понякога не му остава време да изяде дори един сандвич на бюрото си. Когато напрежението достигне своя връх, той е благодарен, ако едната му ръка е свободна, за да поднесе към устните си полистиреновата чашка с отдавна изстинало кафе.

Този пазар без граници никога не отваря и не затваря; той просто пулсира. За него няма зима и лято, ден и нощ. Няма ваканция, отпуск или почивка за кафе. Когато банките в Швейцария затворят за през нощта, офисите в Токио и Сидни вече са отворили за следващия работен ден. Когато залите в Шанхай излязат в почивен ден за националния празник, борсите в Ню Йорк и Лондон продължават да бръмчат. Докато американските дилъри празнуват Деня на благодарността около семейната трапеза, продажбите в Бомбай, Тел Авив, Хонконг и Сеул продължават с пълна сила.

Отделни офиси могат да отварят и затварят по всяко време; отделни дилъри могат да се включват и изключват от мрежата, когато си искат, но пазарът като цяло не спира дори за една милисекунда през нито един ден на годината.

За да са в крак, големите играчи нямат право на почивка. Дълбоко в подземията на нюйоркските банки, където няма прозорци и климатичната инсталация никога не спира; в стоковите борси на Чикаго и брокерските къщи на Лондон, под бледата светлина на луминесцентните лампи, сред мъркането на компютрите, пронизителния писък на електронната сигнализация и скимтенето на въртящите се хард дискове валутни дилъри работят двадесет и четири часа в денонощието.

Днес пазарът на валута е най-големият пазар на света. Количествата пари, които се обменят на него, далеч надхвърлят брутния национален продукт на икономически най-могъщите държави. За една година само на Чикагската стокова борса се извършват, наред с останалите видове дейности, валутни сделки, които по обем надвишават брутния национален продукт на всички държави в света.