„По-добре по-малко хубаво, отколкото много лошо.“

Обградени сме от фирми и компании, които ни показват как можем да имаме повече и по-хубаво, като ни предлагат все по-голям избор. Звучи добре, нали? И ако има баланс е точно така. Само че какво изтъкват учените по-големия избор може да доведе до по-високи очаквания и повече съмнения, разочарования и дори неудовлетворения от себе си.

Да предположим, че искам да си купя кола и имам само една възможност. Работил съм усилено, за да мога да си я позволя и съм доволен от тази, с която ще се сдобия. Сега да допуснем, че мога да избирам измежду сто различни коли. Не съм сигурен, коя е най-добрата (а естествено искам да получа най-добрата срещу парите си). Накрая вземам решение.

Ако ми се стори, че не точно това съм искал, започвам да мисля, че съм сгрешил и че друга кола би била по-добра: „По дяволите, май че прибързах. Трябваше по-внимателно да проуча възможностите.“ Сега не само съм недоволен от колата, но и от себе си! В последствие се оказва, че тази кола има някакъв дребен дефект и трябва да я върна на търговеца.

Един приятел ми казва: „Аз си взех еди кой си модел и не съм имал никакви проблеми! Защо и ти не си купиш като моята?“ Няма да се учудя, ако изкрещя: „Моля те легни на земята, за да те прегазя!“

Хубаво е да имаме избор и за кого да се оженим, нали така? И тук обаче има голямо значение какъв е балансът с другите системи. Вече не живеем на малки групи от ловци и събирачи на семена и плодове. Благодарение на съвременните медии днес ние можем да сравняваме избора си на партньор с този на милиони други.

Ако умеем да ценим отношенията си, да ги обогатяваме и истински да чувстваме стойността на другия ще можем успешно да се справяме с неизбежните конфликти, с които ще се сблъскваме. Но ако се фокусираме върху себе си и мислим само как партньорът ни може да направи нас щастливи, да задоволи нашите желания, то ние все едно ги превръщаме в коли и се връщаме на предишната задача: чудим се дали сме взели вярното решение и дали не сме могли да изберем някой по-добър „модел“.

Не ни помагат особено и мотивите за сродни души и идеите, че някъде ни чака някой точно като за нас. Истината е, че всички ние, хората, сме си сродни души, и на света има хиляди други, с които можем да имаме прекрасни отношения, стига да ги срещнем всичките…

Е, не можем. Разбира се с едни ще си допаднем повече, отколкото с други. Дали ще сметнете някого за много привлекателен или пък не, може да зависи от неговите феромони и телесни миризми! Да, любовното желание е свързано с обонянието. И така вашата сродна душа трябва да ухае и да изглежда добре.

В идеалния случай, след първоначалния плам на страст и желание, който изчезва след няколко години, хората се сближават заради начина, по който работят заедно и градят позитивно живота си. Макар всички да имаме архетипен „идеален“ партньор, трябва да внимаваме каква роля играят тези фантазии в съзнанието и живота ни.

Съвременния бизнес модел на живота ни кара да се фокусираме върху празната половина от чашата, да изпитваме неудовлетворение и да искаме все повече и все по-хубави неща. Ако приложим това виждане спрямо взаимоотношенията си, ще искаме още и още от партньора си. По този начин има опасност да се съсредоточим върху нещата, с който те ни разочароват и ще пропуснем онова щастие, което бихме изпитали, ако ги оценявахме такива, каквито са, ако градим връзката помежду си, ако заедно се учим колко трудни могат да бъдат мислите и емоциите ни, ако се разстройваме и прощаваме, харесваме или не харесваме – всичко това във въртележката на истинските човешки отношения. Разбира се не се изключват случаите, когато някои хора биха се чувствали наистина по-добре без настоящите си партньори, отколкото с тях.

Има още един проблем с избора, който се осветлява с екзистенциалните писатели, занимаващи се с търсенето на смисъла и проумяването на смъртта. Те смятат, че изборът е важно нещо, тъй като е свързан с способността ни да живеем автентично. Ето затруднението, което изтъкват те: представете си, че отивате на ресторант. Ако изберете риба, възможността да се насладите на всички други ястия буквално угасва. Тези ястия се превръщат в неизживени. Ако изберете една кариера пред всички останали, тези други животи, които биха произтекли от другите избори, ще бъдат мъртви за вас. Всеки ден от живота си ние правим избори. Понякога става дума за дребни решения, друг път – за много по-важни.

Помиряването с процеса на избора, тоест с нещата, които позволяваме да останат не изживени и мъртви за нас, ни докосва в по-дълбок смисъл. Става дума да се освободим от това, което „би могло да бъде“, и да заживеем в мига – в настоящето, със своя избор. Може да ни помогне начинът, по който придаваме смисъл на избора си, но не и да се чудим или да съжаляваме за всички неосъществени възможности.

Какъвто и избор да направим психологията ни е една и съща: как да извлечем максималното от своето решение, как да му се насладим, да му се отдадем, да работим с него в добри и трудни моменти и как да вземем ново решение, ако се налага.

Тези идеи са в сюжетите на най-различни филми, където темите са, какво би могло да се случи, ако някой може да се върне назад във времето и да промени избора си. Резултатите, разбира се, са напълно непредсказуеми. Не харесвате работата си и затова решавате да се върнете назад и да не се явите на интервюто. Сега имате една свободна сутрин повече и решавате да пиете кафе навън, но по пътя ви блъска автобус. Опитайте отново.

Може би е по-добре да се примирим с факта, че живеем живот на многобройни възможности, срещаме многобройни разклонения по пътя си и избирайки едни от тях, другите избледняват.

Можем да живеем единствено в настоящето. Ако го направим, постепенно ще отклоним вниманието си от съдържанието на живота си, за да можем по-добре да осъзнаем самото си съзнание.