„Колко много неща има на света, които са ми ненужни!“

Човешките потребности са жизнено важни нужди, които мотивират поведението и осигуряват оцеляването и развитието на личността. Те варират от базови биологични нужди (храна, въздух) до психологически (любов, самоусъвършенстване).

Пристъпвайки към настоящата публикация нека да погледнем в речника на В.И. Дал, за да уточним трактовката на думата „благо“. Оказа се, че думата „Благо“ се открива в обяснението на думите „БЛАГИЙ или БЛАГОЙ“, които изразяват „две противоположни качества“:

1. Добър, хубав, полезен и т.н.

2. Зъл, глупав, неудобен и т.н.

Дал привежда маса народни изречения, илюстриращи тази двойственост. Съвпадението на тази двойственост с двата типа потребности, дава повод за размисъл, за които става реч по-натам. „Благо“ по В.И. Дал – добро, всичко добро, полезно, служещо за нашето щастие. А ето вече „да благуваш / благовать“ – означава не мирувам/ лудувам/закачам се, вилнея/върлувам, инатя се/капризнича и т.н. Двойствеността на представата за „благо“ се отразява и в представите за потребностите.

На тази тема в пословиците на нашия и другите народи може да се намерят множество изказвания, смисъла на които се свежда, общо казано до едно: „За някои супата е твърде рядка, но за евреина перлите са твърде малки.“; „Ако има хора, ще се намери, кой да ги обича.“.

Тази двойственост по отношение на потребностите за начало може да се формулира така: – малки потребности; – огромни потребности. Тоест едни хора са готови да се задоволяват със съвсем малко, а други, колкото и да им се дава, на тях ще им се иска все повече и повече.

При такава класификация на потребностите все едно отсъства мяра. Колко ще бъде това „не много“, „малко“, „много“, „достатъчно“ и т.н.? Как да намерим отговор на този въпрос?

Подходите за решение на този въпрос могат да бъдат множество, в зависимост от това какви критерии ще се използват: – колко и каква храна трябва; – колко и какви дрехи трябват; – колко и какви обувки трябват; – жилище; – и т.н. Очевидно е, че всички такива критерии ще носят субективен характер и ще зависят от тези възгледи за живот, от които се ръководи човек, изработващ такива критерии.

А може ли да се намери такъв обобщен критерий, който би „покривал“ в себе си всички частни субективни критерии и би бил най-правилния по отношение потребностите на човека? Такъв обобщаващ и най-правилен критерий съществува и в концепцията за обществена безопасност (КОБ) той е теоретично обоснован. Но преди да го формулираме, спомнете си, уважаеми читатели, за това, за което се говореше по-рано, и в частност за генетичния потенциал за развитие на всеки човек. А също така и за това, за което се говореше, за супер системите и за генетично обусловения потенциал за развитие на цялото човечество. Именно това са тези „ключове“, които ще ни помогнат да „отворим вратата“ към потребностите.

И така. У всеки човек има заложен Свише в неговата генетика потенциал за неговото развитие. Този потенциал в идеалния случай всеки човек трябва да „усвои“ в течение на своя живот. Оттук следва, че всичко това, което всеки човек „потребява“ в течение на своя живот (храна, вода, дрехи, кино, книги и т.н.) може: – или да способства за усвояване потенциала на неговото развитие; – или да пречи на усвояването на този потенциал. Ето я и цялата тайна.

Същото може да се каже и за потребностите на цялото човечество, като създадена Свише супер система. Тук става дума направо за културата, в която живее Човечеството. Тоест става въпрос за концепцията на управление на всички обществени процеси. А ние вече си изяснихме, че такива концепции са само две: – справедлива, която способства за усвояването от всеки човек на неговия генетичен потенциал за развитие и на цялото Човечество като цяло; – несправедлива, която потиска този потенциал.

Сега, след всички тези разсъждения, може да се осъществи най-обобщаващата класификация за потребностите на човека и Човечеството, изхождайки от най-обобщаващия критерий: – всичко, което работи за усвояване на генетичния потенциал за развитие – това е добре.

И така, съществуват само два вида потребности:

1. Нормални потребности, които способстват за усвояване от човека на неговия генетично обусловен потенциал за развитие.

2. Ненормални, противоЕстествени потребности, които не способстват за усвояването от човека на неговия потенциал за развитие, обусловен от генетиката и заложен в човека Свише.

Тук веднага възниква въпроса за това, как да се отличат нормалните потребности от ненормалните. Първо ще отбележим очевидното и ще направим това с примери.

На човек му е необходимо да пие вода. Чистата питейна вода – това е нормално. А ето боядисаната газирана вода с различни концентрати и вкусови добавки, в която даже се разтварят пластмасовите копчета (кока-кола), а не само, но и стените на стомаха – това е ненормално.

За алкохолните напитки няма какво да се говори. На човек е необходима храна, при това разнообразна. Екологически чисти зеленчуци, плодове, грисови изделия и т.н. – това е нормално, това е добре. А ето всякаквите „полуфабрикати“ тип фиде/ юфка, която може да се съхранява с години в пластмасови запечатани тарелки с консерванти и вкусови добавки („с вкус на месо“) – това е ненормално, това е лошо.

На човек са необходими дрехи за всеки сезон и време – негови. Ако те са удобни и способстват за съхранение на здравето – това е нормално. Но ако дрехата е такава, че води до заболявания (както например, оголения кръст на младите девойки в студа), то това е противоЕстествено, това е лошо.

И така нататък … Преведохме очевидни примери. Що се отнася до „спорните“ възгледи на хранене, обличане и други неща от ежедневието на човека, то отнасянето на всички тях към „нормални“ и „ненормални“ потребности – това е въпрос на нравствеността на всеки човек и неговата осведоменост по много въпроси на жизнеустройството (т.е. отново стигаме до едни или други концепции).

Но има и още едно обстоятелство, което не трябва да пропускаме да отчетем. Става дума за ограниченията на потребности на хората, които натрупва и самата планета Земя, и нейната биосфера. Световната икономическа наука изобщо не говори за това. Засега в нея тържествува принципа: „ Копай по-дълбоко! Вземай повече!“. Той звучи и от рекламните плакати „Вземай от живота всичко!“.

А планетата Земя и нейната биосфера – това е един вид космически кораб, екипажа на който се явява цялото Човечество. Затова екипажа на този кораб следва да следи и поддържа всички системи на кораба в изправно състояние. Това се отнася и за системите на жизнеобезпечение, и системите на изпълнение и възстановяване на запасите от вода, храна, горива и т.н. Но икономическата не наука и нейните господари („световното задкулисие“) са плюли на всичко това. За тях е по-лесно да осъществят само ликвидация на половината Човечество и да продължат да паразитират на ресурсите на Земята и на нищо неразбиращите и нежелаещи нищо да разберат роботи-зомби. И тук на нас ни се налага да се спрем на въпроса и за допустимата численост на населението на планетата Земя, но това ще направим в следващата публикация.