„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

Как да се реагира на прогнози и пророчества? Как трябва управленеца, а и въобще всеки човек, да реагира на факта на получаване на прогноза и пророчество:

1. Не трябва да се игнорират прогнозите и пророчествата. Троянците не повярвали на Касандра, отнесли се пренебрежително – и Троя изчезнала.

2. Не трябва да се бяга от предсказаното ви, както това направил Едип. От каквото се е опитвал да избяга Едип, това и се е случило с него.

3. Не трябва да не забелязвате прогнозата, както това било с гибелта на „Титаник“, по отношение на книгата, в която едно към едно се описвала предстоящата трагедия.

4. Не трябва да се „лази по нервите“, тоест, знаейки прогнозата, да изкушавате съдбата.

Всичко това (1, 2, 3, 4) съдейства за осъществяването на негативната прогноза.

А какво трябва да се прави при получаване на прогноза или пророчество?

Първо, трябва да се преосмисли известното минало. Изхождайки от новата ситуация и станалата известна вам прогноза, да се проведе отново (сега вече по новому) анализ на събитията, по новому да се погледне към тях някак си отстрани.

Второ, след направения анализ, да се преосмисли и прегледа предишното ви намерение и планове за бъдещето.

Всичко това е равнозначно известно на всички като процес на покаяние. И обичайно това го свързват с обрядно покаяние в църква. То се заключава в това, че оставайки насаме с попа, „грешника“ разказва на попа за своите извършени грехове за „отчетения период време“ и проси от попа да походатайства пред Бог за „опрощаване“ (т.е. прощаване) на неговите свършени грехове. Попът изслушва всичко това и „от името на бога“ взема решение за това, кое от свършеното може да се „опрости“, а което „не може да се опрости“ (не се прощава). В последния случай на грешника се налага за определен период определено наказание. Характера на наказанието и периода на наказанието се определят от попа (уж от името на бога). Но това става в изключителни случаи. Обикновено всички грехове попа ги прощава на покайващия се.

Лесков има един разказ на тази тема. Нарича се „Чертогон“. В цялостното повествование на разказа има сюжет за това, как един богат човек правел покаяние. Той усърдно работел някакво време, след което започвал да пие. В периода на запоя той „гуляел на воля“ по ресторантите с цигани, трошал всичко, което му попадало под ръка и т.н. Казано общо, „веселил се“. След такъв „гуляй“ в течение на няколко дни той ден-два идвал на себе си, след което отивал в църквата, плащал на попа пари, каел се в извършените грехове, които попа на него, естествено му „опрощавал“. След което този богаташ излизал „с чиста съвест“ на привичния режим на работа и бил „пак честен, пак скромен“. Минавало известно време и всичко се повтаряло отначало. Запой, гуляй, покаяние, работа, отново запой и т.н. Та такова „покаяние“ необходимо ли е на човек? Именно такова формално покаяние насажда и поддържа Православната църква.

Не трябва да се лежи на миналото. Не трябва да се ръководите от древногръцкото правило, изказано от Хилоном (живял в VI век пр.н.е.): „за мъртвите или хубаво, или нищо“. Още повече не трябва да причислявате към злодеите този, който в миналото е творил добро и, напротив, да причислявате към добрите тези, които са вършели зло. Всичко това, и едното и другото, е обратно на покаяние по въздействие на бъдещето. И това не е емоционално утвърждение. Работата е в това, че когато в съзнанието на множество хора се утвърждава лъжлива представа за миналото, то това разрушава цялостността на непрекъснатата матрица на развитие на страната (или човечеството – това е в зависимост от мащаба на лъжата).

Представете си отново образа на матрицата със стъпаловидни краища. Разрушението на изминалите „стъпала“ води до затруднение, а и невъзможност за по-нататъшно развитие и издигане по „стъпалата“ нагоре.

Ако преминатото стъпало е разрушено частично (тоест, разрушена е някаква част от единия завой на фунията), то по-нататъшното развитие на следващия завой на фунията е затруднен, а може и да е невъзможен (рис. 12–43).

Рис. 12–43

Движейки се по тази следваща врътка ние така или иначе неизбежно ще се окажем пред „провал“ и докато „пукнатината“ не бъде „поправена“, движението напред е невъзможно. С други думи е необходимо да се осъществи „покаяние“ в цялото общество, тоест преосмисляне на опропастеното минало и възстановяване на правдата в него.

Ако в отдавна преминатото „стъпало“ на фунията е разрушена информационната пълнота, то движението нагоре не само по-принцип е невъзможно, но заплашва с разрушаване на цялото общество „отдолу“, което е глобална катастрофа (рис. 12–43). Може да си представите, че едно, две или няколко врътки на такава „фуния – матрица със стъпаловидни краища“ целенасочено информационно са я разрушили, раздробили са я на „парчета“, след което горната част на „фунията“ е изгубила здравата си опора и е „увиснала“, едвам – едвам държаща се на тези „остатъци“. Тоест изгубена е опората, изгубени са корените. А своята енергетика ние подхранваме с това, което в действителност не е било, подхранваме я с „осколки“, лъжи, вместо да подхранваме това „стъпало“ в енерго информационната матрица, което са ни разрушили. Колкото по-нататък се разширява „фуниятата“ и се издига нагоре, толкова тя става „по-тежка“, и неизбежно ще настъпи момент, когато „горната част“ ще рухне „долу“. Ако, разбира се, не бъде своевременно осъществен „ремонт“ на долната част, и тя не бъде възстановена. Конкретно това се отнася за преразглеждането на цялата древна история на човечеството, напълно задраскана от глобализаторите в древността, които са пуснали в реализация сатанинската библейска концепция за управление на човечеството. И това на първо място се отнася за историята на славяните, историята на русите, историята на нашата страна и вече цялото човечество. Ние трябва да отремонтираме опората, трябва да върнем своите корени.

Има аналогия в историята. Точно такава е ситуацията и със съвсем неотдавнашната история на нашата Родина. Това оплюване на Сталин (по аналогия – Тодор Живков) и всичко това, което беше постигнато в страната под неговото управление и след това до 1989 г. Тук ще отбележим само, че Сталин беше високо класен управленец и високо нравствен човек. Тези, които го оплюха, сега в Русия са представени от потомците на тези лъжци като всеотдайни държавни дейци, аналитици, политици и политолози. Даже и най-простия анализ от позиция на „общия ход на нещата“ убедително доказва, че Сталин наследява от Ленин разгромена от гражданската война Русия, която Сталин направи държава №1. При което лично след себе си Сталин остави параден и всекидневен мундир и няколко чифта ботуши. И толкоз! Толкова! А тези троцкисти, които дойдоха след него, и приеха от него свръх държава, опустошиха всичко създадено с труда на милиони съветски хора под ръководството на Сталин, опустошиха всичко това до разпиляване, направиха нашия народ беден, тънещ в нищета, а страната изостанала. При това сами се обогатиха неимоверно и заради съхраняване на своето богатство са готови даже да бягат от страната. И сега се възпяват техните „достижения“ в „демокрацията“.

При Сталин народа живееше в очакване на по-добро. При днешните правители – троцкисти народа живее в очакване на по-лошо. Толкова ли е трудно това да се осмисли и разбере, че върху Сталин целенасочено леят потоци лъжи? Особено подведена от тези лъжи е младежта. Възрастните все нещо помнят, макар и мнозина да са забравили …

Но главното е в това, че без покаяние – преосмисляне на Сталинския период от историята на нашата страна, тоест без осъществяване на „ремонта“ на предишното „стъпало“ на „фунията матрица“, нищо няма да изменим в страната в по-добра посока. Ние, вървейки по днешното свое „стъпало“ разширявайки „фунията – матрица със стъпаловидни краища“, сме се приближили към „провала“, който се е образувал на „предишното стъпало“ заради лъжите, нанесени на Сталин. И нам няма да ни се удаде нищо да изменим в по-добрата посока, въобще няма да ни се удаде да се движим напред дотогава, докато не „поправим този провал“, тоест, докато не възстановим разрушения път към бъдещето. Това означава, че на всички нас, на цялото общество в Русия е необходимо да осъществи покаяние, тоест да преразгледа и преосмисли периода на историята, през който страната и народа се ръководеше от И. В. Сталин.

В народа още говорят „Търсиш си белята“. От гледна точка на управлението това означава, че когато човек започва да „мрънка, стене и плаче“ за това, че в бъдеще с него и други може да се случи нещо лошо, то той сам на себе си и заобикалящите програмира катастрофално бъдеще. Затова никога не трябва да се „пищи, охка и ахка“.

Трябва ясно да се разбира, че прогнозо – предупреждението намалява възможността за „само осъществяване“ на негативното развитие на събитията. Но за това трябва да умеете да реагирате както на негативните прогнози, така и на празните опасения.

Едно провъзгласяване на независимостта на Косово от Сърбия какво струва! И е престъпно да се пренебрегват тези предупреждения.