„Започвайки дело, за края помисли“

Какво е това „истина“? Михаил Афанасиевич Булгаков в своя роман „Майстора и Маргарита“ в знаменитата сцена, когато Понтий Пилат води разпита на Йешуа, казва за това така:

„– Защо ти, бродяга, на пазара смущаваше народа, разказвайки за истината, за която ти нямаш представа? Какво е това истина?

И тук прокуратора помислил: „О, боже мой! Аз го питам за нещо ненужно на съда … Моят ум не ми служи вече“ „Яд ме е на мен, яд!“

И тогава той чул следното:

– Истината преди всичко е тази, че теб те боли главата, и те боли толкова силно, че ти малодушно мислиш за смъртта. Ти не само нямаш сила да говориш с мен, но теб ти е трудно даже да ме гледаш. И сега аз неволно се явявам твой палач, което мен ме огорчава. Ти не можеш даже и да мислиш за нещо и мечтаеш само за това, да дойде твоето куче, явно единственото същество към което ти си привързан. Но мъченията твои сега свършват, главата ти ще мине.“

Тази сцена е знаменателна с това, че в нея Булгаков говори, че истината винаги е конкретна за даден исторически момент от време. И няма някаква „абстрактна истина“, както няма „абстрактни“ добро и зло. Те винаги са конкретни в определения исторически момент. Така когато истината била, че Земята е пита върху три слона, а те върху три кита. После истината станало, че Земята е кръгла и Слънцето се върти около нея, след това, че Земята се върти около Слънцето. При което във всички тези времена хората са живели, трудили са се, раждали са деца, сменяли са се поколенията. Затова никой не трябва да претендира за пълно, абсолютно разбиране за „истината“. Това е посилно само за Бог. Но човек и човечеството не трябва да се отказват от търсенето на истината, но при това следва да помнят, че истината винаги е конкретна на дадения исторически момент от време.

На дадения исторически етап смисъла на живота трябва да бъде постигане на всеки човек и човечеството като цяло на човешки тип психика. На всички ни предстои да се измъкнем от животинския тип психика, от типа на биоробот – зомби и да преодолеем в себе си демонизма. Това научно е обосновано от позиция на КОБ (концепция за обществена безопасност) на дадения исторически момент от развитието на човечеството и напълно очевидно за тези, които са усвоили КОБ.

Разбиране за смисъла на живота. Ако поставим въпроса за пределно възможното в наше време разбиране за смисъла за живота на човека и човечеството, то КОБ отговаря, че такова пределно възможно разбиране за смисъла на живота трябва да бъде усвояване на генетично заложения потенциал на своето развитие както на всеки отделен човек, така и на човечеството като цяло. Всеки човек носи генетично обусловен потенциал за развитие. В опростено разбиране – това са тези заложени в човека свръх възможности, които засега се проявяват у всеки човек само в различни екстремни ситуации. Примери за такива ситуации може да си спомни сам всеки читател. Така, мнозина оцелели от автокатастрофи са забелязвали, че такива събития протичат за тях в забавен каданс, те помнят най-малки детайли, макар самия факт на автокатастрофата да е бил мигновение. Тоест в генетиката на всеки човек има „нещо такова“, което засега не се проявява в обичайния живот на абсолютното болшинство хора, а само у малцина. Тези „малцина“ ги назовават „екстрасенси“, „ясновидци“ и т.н. „особени“ хора, макар и такъв „особен“ да може да стане всеки човек, да успее да разкрие тези възможности, които са заложени в него Свише.

Такъв генетично обусловен потенциал за развитие носи цялото човечество, явявайки се по съвременната научна терминология „супер система“, тоест свръх сложна система.

Оттук следва, че за всеки човек и за цялото човечество веднъж заложените свръх възможности, заложените потенциали за развитие трябва да станат цел за стопроцентово усвояване.

Известни ли са ни сега всички тези съставляващи потенциали? Не, засега са неизвестни.

Явява ли се усвояването на тези потенциали най-най-крайната цел на съществуването на човека и Човечеството, явява ли се най-краен смисъл на живота? Не трябва да се утвърждава това еднозначно. Напълно е възможно тези потенциали в някакъв вид да се коригират (поправят, развиват) Свише.

Но напълно очевидно е това, че ние сме длъжни да усвояваме тези потенциали, щом вече веднъж те са заложени в нас, и цялата култура, в която ние живеем, е длъжна да способства за този процес на усвояване.

И само ръководейки се от такъв подход може да се говори за смисъл на живота на човека и за устойчиво развитие на цялото човечество.

Именно това се твърди в КОБ при разглеждането на „устойчивостта по предсказуемост“, тоест за устойчивостта на обекта на управление в смисъла на предсказуемост на неговото поведение в определена степен под въздействието на външната среда, вътрешните изменения и управления.