„Не е важно къде се намираме. Важно е накъде се движим“.

Вероятностна предопределеност. На ръководителя на всяко равнище, а и просто на всеки човек, от време на време му се налага да определя и решава какво да прави по-нататък, как да живее, накъде да „води фирмата“, как да строи отношенията в семейството, какво да прави със себе си лично и т.н.

Има ли някакъв метод, който би позволил да се намира правилния отговор в такива случаи? Такъв метод има и сега ще се запознаем с него, като изключителната безукорност на резултата ще зависи от вашите лични качества и способности при прилагането му.

Пред вас е буквата „Ж“ (рис. 12–34).

Рис. 12–34

Такава буква няма в нито една азбука, освен в нашия език. Тя символизира процеса на прехода „от миналото през настоящето към бъдещето“.

Под буквата виждате графично изображение на закона за нормалното разпределение, който ние подробно разгледахме по-рано.

„Миналото“ – винаги е многовариантно. Лев Толстой в „Епилог-2“ на романа „Война и Мир“ е писал, че е невъзможно да се опише цялата история до най-малките подробности. Пишат я основно за знаменити хора, за значителни събития. А това, че в същото време милиони хора са се трудили, растели са деца, за това в най-добрия случай историците и писателите промълвят по едно-две изречения. А и по принцип е невъзможно подробно да се опише живота на цялото множество хора. Затова и съществуват толкова много варианти на представяне на историческите събития. Помнейки съществуването на 6-те приоритета на обобщените средства за управление (ОСУ), може смело да потвърдим субективността на всички варианти на представяне на историческите събития. Степента на субективност зависи от 1-ви приоритет на ОСУ. От позицията на християнството – една история. От позицията на исляма – друга история. От позицията на будизма – трета история. И има много всякакви варианти и възгледи за хода на историята. Но нито в един от тези варианти не присъства подхода към представянето на историческите събития от гледна точка на управление на глобалния исторически процес. И макар в Л.Н. Толстой и в А.Д. Петухов да присъства божествената съставка в управлението хода на историята, цялостен и разгърнат поглед на управлението както на социалните, така и на НАД социалните процеси е даден само в КОБ и подробно изложен в ДОТУ.

„Настоящето“ – винаги е едновариантно. „Има само миг между миналото и бъдещето …“ (из песен от филма „Земята на Санников“).

„Бъдещето“ е многовариантно така, както и миналото. Помните ли картината „Юнак на кръстопът“: „Ако тръгнеш наляво, ако тръгнеш надясно …“.

Лявата посока в Рус винаги се е съпоставяла с нещо не хубаво, не праведно. „Ляв“ товар, „леви“ пари, на лявото рамо винаги седи нечистия, затова трябва да се плюе на него „през лявото рамо“, „левитите“ са скрили от хората истината и т.н. Тоест всичко „ляво“ – това е олицетворение на злото.

Ако нищо не правите и продължавате да вървите нататък, както сте вървели по-рано, то вие обезателно ще се отклоните наляво.

Дясната (на руски – Права) посока във всички народи – това е праведност, правилност, правда, право дело. „Нашето дело е право! Победата ще е наша!“. Така е казал Сталин, когато е започнала Великата Отечествена война.

Вие можете ли да си представите, ако Сталин тогава на цялата страна беше заявил: „Нашето дело е ляво …“. Да си представите такова нещо е невъзможно. Но лидерите на БСП заявяват че са леви! Могат ли „левите“ да се борят за правото дело? Отговорът е очевиден.

Така правата (дясната) страна олицетворява в себе си правдата, справедливостта, доброто. Затова, следвайки горната част на буквата „Ж“ ние, като този юнак на кръстопътя, можем да тръгнем по многото стрелки: – рязко наляво, – малко наляво, – „да поплуваме по течението“, нищо не правейки, – да тръгнем малко надясно, – рязко надясно. Всичко това е добре видно на рисунката.

Долу под буквата „Ж“ вие виждате разположената съразмерно ширина на буквената крива с висока гърбица. Ние вече сме се срещали с нея по-преди. Тук тя олицетворява вероятността за това, какво ще бъде бъдещето.

Високата „гърбица“ олицетворява най-голямата вероятност за настъпване на събитие.

Малките „опашки“ от ляво и дясно на високата „гърбица“ олицетворяват малките вероятности за настъпване на събитие.

Нека сега да поразсъждаваме заедно.

Вие, тръгвайки от „миналото“ без значение по какъв път, сте се оказали в точката на „настоящето“. Днес вие се намирате в тази „точка“. А какво ще правите утре, „отивайки в бъдещето“? По кой от множеството възможни пътища ще се движите вие? Каква е вероятността, че ще изберете този или онзи път? Ще разгледаме най-различаващите се варианти.

1. „Утре е както днес и вчера“. Утре вие ще живеете и действате точно така, както това е било днес и вчера. Вероятността за това е най-висока, на което съответства и най-високата точка в „гърбицата“ на графиката.

2. „Утре малко се различава от днес“. Тоест утре вие ще предприемете нещо незначително, отклонявайки се от всичко привично за вас в миналото или малко наляво, или малко надясно. Вероятността за такова събитие да измените това, към което сте привикнали, ще е малко по-ниска, отколкото в първия случай. Точката на графиката при това ще „изпълзи“ от върха на „гърбицата“ или малко наляво, или малко надясно.

3. „Утре рязко ще се различава от днес“. Тоест вие сте взели някакво много важно решение (или „нещо се е случило“, например вас рязко ви е „отнесло“), в резултат на което вие се движите по нататък в живота по една от двете най-крайни „стрелки – пътища“: „отнесло“ ви е рязко наляво или вие, събирайки волята си в юмрук, сте се задвижили рязко надясно, на пук на всички обстоятелства, в които вие сте били по-рано. Вероятността и за едното, и за другото събитие е много малка, което е видно от много малката големина на амплитудите на двете „опашки“ на графиката.

А сега, внимание: Вероятността на вариант №3 е малка, но я има! Тя съществува. Винаги съществува вероятността за задвижване в посока към доброто! Такъв път за вас съществува винаги! Ето това трябва точно и ясно да се разбира. Да подчертаем това и да го отделим за тези, които смятат, че по принцип е невъзможно да изменят нещо в по-добра посока. Така смятат мнозина и за положението в страната ни. Такива хора безнадеждно отпускат ръце, което всъщност искат от тях окупаторите. Това твърдение за невъзможността да се движите в посоката на доброто е дълбоко погрешно и това убедително и нагледно е показано горе. Друг е въпроса, че за това се изискват определени усилия. Що се отнася до изменението в по-добрата страна на положението на нещата в държавата, то за това, освен желанието на много хора, се изисква организация (структура) и високо качество на управление (спомнете си Пълната Функция на Управление).

След всичко това си спомнете „охлюва с двете глави“ от по-рано разгледана тема. На къде пълзи той? Ако е в посоката на доброто, то добрите и разумни хора ще стават все повече и повече. И по някое време, това, което ви се е струвало малко вероятно, ще бъде достигнато, и това след определени усилия ще стане „обичайна работа“ за всички, в резултат на което „гърбицата“ на графиката ще се премести още по-надясно, което и е показано на рисунката с пунктир. И не възможното ще стане възможно.

„Невъзможното възможно“ може да се осъществи в Русия, понеже нейният народ притежава своя мяра, която максимално е приближена към Общо вселенската Мяра, за което стана дума по-преди.

Малко по-горе разгледаното от нас чувство за мяра позволява на човека да възприема и сравнява помежду им всички възможни варианти на бъдещето (стрелките на „пътищата“ в горната част на буквата „Ж“). Ние вече разгледахме и „механизма за проникване в бъдещето“. Освен с „чувството за мяра“ в бъдещето с друго не може да се проникне (в Матрицата – Фуния, в Общо вселенската Мяра).

Това, че „бъдещето въобще“ ще настъпи, вероятността за такова събитие е равна на 1 (100%). А това, какво ще бъде това бъдеще, по каква „стрелка“ ще тръгне то от точката на „настоящето“ – вероятността за това конкретно събитие винаги е по-малка от 1 (по-малка от 100%).

За избор на „пътя“. Животът на всеки човек, както и живота на различните колективи, общества и цялото човечество – това е практика на въплъщение на движението по един от възможните „пътища“ на буквата „Ж“ (по научному – въплъщение на възможните вероятностни предопределености).

В нашия реален живот учените и политиците за разчетите, които се изискват от тях за избор на „пътя“, използват теорията на вероятностите и математическата статистика. И в това се заключава голямата грешка. Работата е там, че теорията на вероятностите и математическата статистика подхождат към разглеждането на многостранния процес на живота на обществото от гледна точка на някакъв модел, който е удобен за изчисление. Но такъв модел не отразява цялата многовариантност и многопластовост на живота на обществото. Освен това, теорията на вероятността не отчита субективизма на управление на обществените процеси, не отчита личностните качества на управленеца, неговия ум, воля, настойчивост и всичко останало.

Но от ПФУ следва, че процеса на управление винаги носи личностен характер. И от личността на управленеца зависи доста много. Един управленец е способен да направи „невъзможното възможно“, а друг не може да организира работата на хората, за да достигне очевидното, не може даже да задържи това, което е било достигнато преди него. Примери за това може да се приведат на най-различни нива на управление „от Кремъл до най-покрайнините на страната“. При Горбачов и Елцин, при тяхното управление на страната в качеството на ръководители в СССР-Русия станаха такива грандиозни разрушения, които надхвърлиха загубите във Великата Отечествена война 14 пъти. Но за тези ръководители – разрушители някои сега все още говорят като за велики „реформатори“ и „перестройчици“.

А ето оценка на друг ръководител на нашата страна – Сталин, който днешните демократизатори – потомци на троцкистите в първите години на Съветската власт наричат „тиранин“ и „диктатор“, опитвайки се да натрапят своето изплашено мнение на целия народ. Все едно, далеч не всички мислят така. Мислещите отдават дължимото на Сталин, на неговия управленчески талант. Една от тези справедливи и високи оценки на работата на Сталин даде ръководителя на друга страна, който познаваше управлението на страната, а не беше един от тези тиквеници, които нищо не разбирайки от управление, си позволяват да дават оценки на дейци от такъв мащаб. Ето част от речта на Уинстън Чърчил в палатата на общините на 21 декември 1959 г. в деня на 80-годишнината на Сталин (из Британската енциклопедия):

„…Голямо щастие за Русия бе това, че в годините на най-тежки изпитания страната се оглавяваше от гения и непоколебим пълководец Сталин. Той беше най-всеотдайната личност, опонираща на нашето изменчиво и жестоко време… Сталин беше човек с необичайна енергия и неумираща сила на волята, рязък, жесток, безпощаден в беседа, на който даже аз, възпитан тук, в британския парламент, не можех нищо да противопоставя. Сталин преди всичко притежаваше голямо чувство за хумор и сарказъм и способност точно да възприема мисли. Тази сила беше толкова велика в Сталин, че той се оказа неповторим сред ръководителите на държави на всички времена и народи.

Сталин направи на нас величайше впечатление. Той притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логически осмислена мъдрост. Той беше непобедим майстор намиращ в трудни моменти път за изход от най-безизходното положение… Той беше необичайно сложна личност. Той създаде и подчини на себе си огромна империя. Това беше човек, който унищожаваше своя враг с враговете си. Сталин беше величайши, нямащ равен на себе си в света на диктаторите, който взе Русия с мотика, и я остави с атомно оръжие. Историята и народа не забравят такива хора „.

Благодарение на информационното въздействие на съвременните демократизатори – потомци на троцкистите, доста много хора в страната, особено младите, забравиха за Сталин или въобще не си представят всичко това, което той направи за страната и народа. Чувството за мяра у Сталин беше развито много силно, което подчерта Чърчил.

И така, може да си представите такава словесна формула, описваща постигането на набелязаната цел по избрания „път“:

Вероятностната предопределеност на събитието е равна на вероятността на събитието, умножено по личността на управленеца.

Оттук е видно, че „вероятностната предопределеност“ винаги е по-широка, отколкото „вероятността“.