„Всяко нещо с мярката си“

Всички „школи“ и „течения“ на съвременната икономическа псевдонаука доста често употребяват термините „блага“ и „потребности“. Например, „материални блага“, „потребности на обществото“, „потребление на материални блага“ и т.н. Но ясно определение на тези два термина и техния „физически смисъл“ е невъзможно да се намери в икономическата литература.

При употребата на тези два термина по умълчание се има предвид, че те обозначават всичко това, което произвежда, пуска и предлага на всеки човек по отделно и цялото общество съвременното производство и сферата на услугите. Към това могат да се отнесат всички асортименти, всички видове храни, промишлени стоки, битови стоки, културни, спортни, развлекателни и т.н. Това се отнася и за многобройните услуги.

Благата се подразделят на три най-важни вида.

Материални блага – това са продукти за хранене, живеене, одежди, предмети на бита и културата, средства на транспорта, свръзки, и т.н.

Социалните блага – това е обезпечаването на работа, условията на труда, охраната на здравето, екологическите условия, социалното осигуряване и т.н.

Духовните блага – това са услуги, оказвани от учреждения на нематериалното производство, сферата на културата.

Нивото на осигуряване на населението, на негови отделни групи, семейства или отделния човек на всички видове блага характеризира тяхното благосъстояние. При това е прието да се смята, че колкото повече са стоките и услугите всякакви и разни, толкова по-добре за хората, толкова е по-богата държавата. Тоест добре е, когато всичко е много, в излишък и у човека има голям избор във всичко. Но така ли е това наистина? Хайде да си зададем прости, очевидни за нормалните хора въпроси.

Ето сега магазините, сергиите, големи и малки ресторанти се пукат от множество всевъзможни бутилки и кутии с водка, вино и бира. А така ли е необходим този грамаден асортимент с различни нашарени етикети, ако няма никаква разлика при употребата на някакъв вид водка и човек се превръща в мучащо и ругаещо животно? Към това сега само малоумниците и не човеците не разбират, че във вино-водково-бирено море страната загива, народа измира, младежта деградира. Това даже бяха принудени да признаят и ръководителите на страната, изкарвайки тезиса за необходимостта от „събиране на народа“.

От гледна точка на управление на алкохолните напитки – това е 5-ти приоритет обобщени средства за управление, оръжието на геноцида. Тоест въпроса за това, явява ли се „благо“ за народа огромното количество спиртни напитки всякакви и разни имат ли място в бита.

Друг очевиден пример. Сега в аптеките има множество препарати „за отслабване“, „за излишното тегло“. В това число даже и за случаи на преяждане: „Мезим за стомаха незаменим“. Цяла индустрия работи за тяхното изготвяне и разпространение. Тоест излиза, че хората трябва първо да преядат, а после „мезим – незаменим“!

Известно е, че в древен Рим патрициите-аристократи („цвета на обществото“, „елита“) на непрестанни пиршества така са преяждали, че за това, да продължат удоволствието в продължение на пира, да продължат да се тъпчат с нови блюда, да пият все нови и нови напитки, те изкуствено са изпразвали своите натъпкани стомаси по пътя на завиране на два пръста в устата, за да предизвикат повръщане. Това им е позволявало да продължат „културното общение“ между себе подобните „аристократи“.

В наше време „два пръста в устата“ ги заменят всевъзможни хранителни добавки, химически препарати и даже козметични операции за отслабване (става дума не за заболяванията, водещи до затлъстяване).

Между впрочем, към заболявания от този род води употребата на всевъзможни хранителни боклуци в заведенията от типа „Макдоналдс“ и други подобни пунктове за хранително отравяне на населението, след което се изисква приемането на химически таблетки и „Естествени, екологически чисти“ хранителни добавки „за отслабване“ и „срещу преяждане“. Може ли такива продукти за хранене от типа „хот-дог“, „чизбургери“ и „хамбургери“, „чипсове“ и други всевъзможни подобни боклуци, съдържащи „безвредни“ консерванти за продължително многогодишно запазване, а също така и напитки, от типа „кока-кола“, от които се разграждат не само нашите стомаси и черва, но даже пластмасата (ако нея я сипете в бутилка), може ли всичко това и подобно на това да се смята за „блага“ за хората? Може ли целенасочено да се формира друга, полезна за човека култура на хранене и здрав начин на живот, а не да се пускат в огромни количества всевъзможни хранителни боклуци?

Още един пример. В наше време дворовете и улиците на столицата на нашата Родина са задръстени от всевъзможни автомобили. Пред нашите очи се сбъдва насажданата не едно десетилетие мечта на всеки обитател – да има свой личен автомобил!

„Мечтите се сбъдват и не се сбъдват. Те идват при нас като порой не просто така …“ Ще напомним, че „мечтите“ на всеки човек – това е неговия „вектор на целите“. И този вектор се формира у човека под въздействието на много фактори. Е, и до какво доведоха мечтите на огромен брой хора за това, да имат лични автомобили? Столицата, както и големите градове се превърнаха в огромно автомобилно „задръстване“. „Те идват при нас като порой не просто така …“. А коли все повече и повече … И ето вече Борисов предлага да се строят автомагистрали, които биха минавали над „покривите на домовете“! На идиотите това може и да се хареса.

Въобще, може да се предложи да асфалтираме цялото Земно Кълбо, включително и гората, полетата и планините. Е, и какво? Ще е толкова удобно да се возим на личните си автомобили! Ще бъде ли това „благо“ за хората? Нормалните хора трябва да отвърнат, че това няма да е благо. Навярно, най-добре би било всестранно да се развие обществения транспорт, който би бил удобен, комфортен, бърз, и годен. А личния транспорт рязко да се ограничи. Но това изисква друг модел, различен от модела Борисов – Пеевски, за построяване на обществото, друга негова култура, което на свой ред ще изиска целенасочено информационно възпитателно въздействие, тоест друга концепция на управление, коренно отличаваща се от днешния тълпо –“елитарен“ модел и култура.

А дрехите? А обувките? Колко са те по всевъзможните и най-различни лавки и сергии на безбройните пазари, магазини, гишета, палатки от типа кучешки колиби … За да купуват хората всичко това, даже когато някаква вещ им е съвсем не нужна, за това целенасочено действат „институтите на модата“ обувките, одеждите, бельото, украшенията, козметики, мебели и т.н. Днес на мода са по-късите поли, утре – по дългите. Ботуши ту с тъп нос, ту с остър, ту тока „такъв“, ту тока „онакъв“, ту без ток … И т.н., и във всичко. В резултат още напълно пригодни вещи отиват на сметището. Тези процеси са особено очевидни, не само на Запад, но и у нас. А от българите се опитват да направят маймуни, които във всичко ще подражават на западната мода. „Учените“ даже измислиха „научно“ название на това безумие: „общество на всеобщото потребление“.

За производството на всички тези „блага“ се изразходват ресурсите на Планетата Земя, които, както се оказа, не са неизчерпаеми, а напълно ограничени. Освен суровинните ресурси се изразходва човешко време, когато хората работят на полето, стоят зад струговете или зад лавките, магазините, достатъчно продължително време, което те могат да използват за възпитание на своите деца, за своето лично физическо и духовно усъвършенстване.

Явява ли се „благо“ такъв разточителен по отношение на заобикалящия свят и към самия себе си начин на живот на всички хора?

Подобно нещо може да се каже и за „социалните блага“, и за „духовните блага“. Например, сега законодателството позволява на всеки човек да работи на няколко работи едновременно. Това „социално благо“ от „демократизаторски тип“ позволява на човек да заработва повече пари. Но в гонитбата за пари учителя от училището или ВУЗа не си оставя време за повишение на своето професионално ниво, ерудиция и т.н. Той се превръща в бездушен и не мислещ биоробот, грижещ се само за заработването на все по-голямо и по-голямо количество пари. Същото може да се каже и за много лекари – бързаци, и за представители на други професии.

Ако продължим тази мисъл, то у всички такива преследващи пари няма да остане време за занятия със собствените деца с всички произтичащи от това последствия. Но най-главното – всички такива хора не работят за усвояване на своя генетично обусловен потенциал, заложен в тях Свише. Тоест фактически те вървят против Бога и Неговия замисъл по отношение на тях.

След възстановяването на разрушеното от войната стопанство се поставя задачата да се сведе работния ден на не повече от 5 часа (по-малко – може, но повече не трябва). При това се говори и за освобождаващото се от работа време, което хората трябва да изразходват за самоусъвършенстване (физическо, духовно) и възпитание на децата. Това е „социално благо“ от човешки тип.

И така, кое „благо“ от тези две „блага“ е истинско „благо“?

Може да се приведат множество примери за сравнение на различни „духовни блага“. Помнейки за без структурното управление може да се сравнят филмите на днешните години на „свобода“, прехода и „реформите“ с филмите от след военната епоха.

Днешните „духовни блага“ възпитават в хората жестокост, алчност, злоба, ненавист и цял набор други низостни качества. Кинофилмите от пред преходния период възпитаваха в хората съвършено други високо устремени човешки качества.

Може да се сравнят резултатите. В пред преходния период в страната имаше ред, цареше атмосфера на духовен подем, хората се стремяха към по-добро. Сега в обществото цари зловеща корупция, престъпност, всеки ден катастрофи, убийства, народа живее в очакване на по-лошо и постоянно се намира в угнетено състояние.

Е и, кои от двете приведени „духовни блага“ в действителност се явяват „духовни блага“? Списъка на подобни очевидни въпроси, скриващи се в множеството глупости на съвременното „производство на всевъзможни блага“ и „трудова дейност“ може да се продължава безкрайно.