Ако лошото дърво пречи на доброто, отсичат го.“

Управниците на този свят не знаят, че често ангели са били говорители на събранията им. Човешки очи са ги гледали; човешки уши са слушали апелите им; човешки устни са се противопоставяли на техните предложения и са осмивали съветите им; човешки ръце са ги посрещали с оскърбления и са ги малтретирали. В заседателни зали и съдилища небесните пратеници са показвали точно познаване на човешката история: оказвали са се по-добри застъпници за каузата на потиснатите, отколкото най-способните и красноречивите им защитници. Осуетявали са намерения и са задържали зли дела, които твърде много биха забавили напредъка на Божието дело и биха причинили големи страдания на Неговия народ. В часа на опасност и бедствие “ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя”.

Със сериозен копнеж Божиите чада очакват знаците на своя идващ Цар. Когато стражите биват запитани: “…колко е часът на нощта?”, сигурният отговор е: “Утрото иде, още и нощта!”. Светлината проблясва през облаците над планинските върхове. Скоро славата на Царя ще се открие. Слънцето на правдата скоро ще изгрее. Утрото и нощта са съвсем близо, при вратата са и двете – безкраен ден ще се открие за праведните и вечна нощ ще падне за нечестивите.

Докато борещите се продължават да се молят усърдно на Бога, отделящата ги от невидимия свят завеса сякаш напълно се отваря. Небесата запламтяват от зазоряването на вечния ден и подобно на благозвучен ангелски хор до ушите стигат думите: “Стойте твърди във верността си! Помощта иде!” Христос, всемогъщият Победител, подава на Своите уморени борци корона на безсмъртна слава; от полуотворените порти прозвучава гласът Му: “Ето, Аз Съм с вас. Не се страхувайте. Познавам всичките ви мъки, понесъл Съм ги. Не се борите срещу непобедими врагове. Аз съм извоювал победата заради вас и в Моето име вие сте повече от победители”.

Скъпият Спасител ще изпрати помощ точно тогава, когато се нуждаем от нея. Пътят към небето е осветен от стъпките Му. Всеки трън, нараняващ нозете ни, е наранил Неговите. Всеки кръст, който сме призвани да носим, е бил носен преди това от Него. Времето на скръбта е страшно изпитание за Божия народ, но всеки истински вярващ може да погледне и да види с вяра, че дъгата на обещанието го обкръжава.

“Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побягнат. Аз, Аз Съм, Който ви утешавам; кой си ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; а си забравил Господа Създателя си… и непрестанно… се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя? Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си. Защото Аз Съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на силите е името Ми. Турих словата си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си…”.

“Прочее, слушай сега това, ти наскърбена и пияна, но не с вино. Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно чашата на яростта Си. Ти няма вече да я пиеш. А ще я туря в ръката на притеснителите ти, които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; и ти си сложила гърба си като земя и като път за ония, които минават”.

Божието око, наблюдаващо вековете, е насочено към кризата, която Божиите люде трябва да преживеят, когато земните сили се опълчат срещу тях. Като пленени затворници те ще се страхуват от гладна смърт или от насилие. Но Светият, разделил Червеното море пред Израил, ще открие Своята мощ и ще ги освободи от пленничеството. “Тия ще бъдат Мои, казва Господ на силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи”. Ако в това време кръвта на верните Христови последователи се пролееше както кръвта на мъчениците, тя не би могла да бъде семе, от което да узрее жетва за Бога.

Верността им не би била свидетелство за убеждаване на други в истината. Защото закоравялото сърце е отблъсквало вълните на милостта, докато те повече никога няма да се върнат. Ако праведните бяха оставени сега за плячка на неприятелите си, това би било победа за княза на тъмнината. Псалмистът пее: “Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си…”. Христос е казал: “Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им”. Славно ще бъде освобождаването на очаквалите търпеливо Неговото идване, чиито имена са записани в Книгата на живота.