„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“

Взаимоотношенията между Бог, религиите и търсенето на обединителна идея са сред най-дълбоките и дълготрайни теми в историята на човечеството. Докато религиите исторически често са били източник както на духовно единство, така концепцията за една универсална обединителна идея остава стремеж за много философи, теолози и мислители.

Да съединим науката и религията.

Сега в нашето общество съществуват 5 нива на разбиране за Бога.

1. Бог – над светска реалност.

2. Идеята за Бог (ако няма Бога, то трябва той да се измисли).

3. Бог от „свещените писания“ (Тора, Библия, Коран и т.н.). „Писанията“ са писани от много отдавна от напълно конкретни хора в съответствие със своите разбирания за „бога“. Нито Моисей, нито Христос, нито Мохамед сами нищо не са писали, а са ходели при хората с устна проповед.

4. Бог от религиозните учения, вярвания и култове. „Религио“ в превод от латински – „свръзка“. Всяка религиозна конфесия (култ) дава свое тълкуване на „писанията“ от Бога, а също така на ритуалните общения („свръзки“) с Бога.

5. Бог от устите на свещенослужителите на различните конфесии.

Основната маса хора своето разбиране за Бога свързва с 5, 4 и 3 нива.

В концепцията за обществена безопасност (КОБ) в подробен вид е разгледано 1-во ниво и е показано, че Бог е над светска реалност. Това обективно явление (Бог) в КОБ назовано Йерархически Най-висше Всичко Обхващащо Управление (ИНВОУ). Разбирането и признанието на това стават след усвояването от човек на:

– Вселената, като процес на триединство на материя – информация – мяра;

– Доктрината за обществено управление (ДОТУ) в нейната пълна функция на управление;

– работата на интелекта на напълно без интелектуални елементи;

– съществото на глобалния еволюционен процес.

Всичко изброено горе, и на първо място разбирането и осъзнаването на всички процеси, протичащи във Вселената, като процеси на триединството материя – информация – мяра (материята се преобразува по предопределена от Бог мяра на развитие), позволява да се съединят науката и религията.

Към извода, че има Бог, достигат сега много учени, назовавайки това обективно явление в Мирозданието кой „информационно поле на Вселената“, кой „космически разум“. Но защо да измисляме нови названия на това, което вече хиляди години здраво се е укрепило в съзнанието на хората и в тяхната лексика?

Сега всички партии, движения, политици, социолози, учени говорят, че без някаква обединителна идея страната няма да излезе от кризата. Затова всички издигат свои идеи.

Особено популярна е идеята за „патриотизма“. Има патриоти – монархисти, патриоти – марксисти и даже патриоти – „демократи“. Едни са за царя, други за генсекретаря, трети – за изборни процедури. И как всички тях да ги обединиш, ако „патриотизма“ всеки го разбира по своему?

Има даже и национална идея: „България – на българите!“. Макар не много от „националистите“ да са способни да обяснят, кои са тези българи. Има „български цигани“, „български турци“, „български арменци“ и даже „български евреи“. Но няма „еврейски българи“ или „турски българи“.

И ако се изкачваме по стълбата на обединителните идеи, то вярното стъпало ще се окаже религията. Но и тук обединението е крайно сложно. Едни отдали живота си на Христа, други отиват на смърт с викове „Аллах акбар!“, трети се разделят с живота, произнасяйки будистка молитва… Всичко това е добре видно от примера в Югославия, където настървяваха християните срещу мюсюлманите. А също и от примерите в Северна Ирландия, Иран с Ирак, Индия с Пакистан, Крим, Чечня и т.н. А България е страна много конфесийна …

Каква идея може да бъде обединителна в Родината ни – страна много конфесийна? И ако ние не искаме да получим „Югославската трагедия“ или „Чеченската трагедия“ в мащабите на Родината ни, ние сме задължени да решим религиозния въпрос!

Всички партии и движения тази тема или въобще не я засягат, или говорят за нея от позицията на „вековни традиции“, отдавайки в двата случая нейното разглеждане за откуп на религиозните йерарси, малко отличаващи се от партийните йерарси (само по пищните одежди и премени). А на какво са способни религиозните и партийните йерарси – за това свидетелства цялата кървава история на Човечеството от далечните кръстоносни походи до съвременна Югославия, Чечня, а днес вече ИСИС/ИСИЛ в Сирия и Ирак.

Затова в КОБ е проведен сравнителен анализ на съществуващите „свещени писания“, религиозни учения и култове, окултни и езотерични учения и е направен извод: Бог е един, а вероучения – разни. Бог има. Той е един. Той управлява всички процеси във Вселената. И всеки човек на Земята е длъжен да съгласува своя живот и дейност с Бога. Ето това трябва да стане обединяваща идея за всички хора в страната и на цялата Земя, независимо от националността и вероизповеданието. Тоест това и е най-най „горното стъпало“ на всички „по-ниски“ „обединителни идеи“.

Оттук следва, че разделението на властта на „светска“ и „духовна“ не е нищо друго, освен реализация на принципа на глобалното управление „разделяй и владей!“.

Що се отнася до доказателства за битието на Бога, то в наследеното от Кант, други философи и богослови, тях няма да ги намерите. Доказателства за Своето битие Бог дава непосредствено на всеки човек Сам според неговата обективна нравственост. И ако човек е привързан към праведната нравственост, обръща се към Бога с молба (молитва), то той започва да забелязва, че обстоятелствата на неговото битие се изменят в направление на смисъла на неговите обръщения към Бога.

Отрицанието на доказателствата за Божието битие са в следствие на това, че индивида (него не трябва да го наричаме човек) сам не приема Бога, който говори с него на езика на жизнените обстоятелства. Но това е проблем на обективната нравственост на индивида, а не на Бога.

Защо „Към Богодържавие“, а не „Богодържавие“? А можем ли ние да знаем цялата пълнота на замисъла на Бога-Твореца по отношение на нас, хората? Тоест да знаем, какво е това – пълно Богодържавие? Навярно не, така както в този случай трябва да станем самите ние Бог. Затова ние можем само да се стремим към познание на това, да се стремим към Богодържавие и да съгласуваме своите действия с Неговия промисъл по отношение на нас. Само тогава нашия живот ще бъде устойчив и без кризисен, щастлив. Затова нашия път е път прям и прав (правилен) – „Към Богодържавие“!

Пред Бог – Твореца и Вседържителя всички народи са равни: няма нито избрани, нито отхвърлени. Привързаността на човека към тази или онази конфесия – това също са проблеми на неговата обективна нравственост. „Няма принуждения в религията…“ (Коран). Индивида с човешки тип психика не се нуждае от посредници за общуване с Бога, и в бъдеще Човечеството ще живее не по Стария, Новия, Последния Завет или още някакво „Свещено писание“, а по Единния Божий Завет в съответствие с Божия Промисъл, в хармония едни с други и с биосферата, без паразитизъм и подтискане на едни народи или групи население от други.

За искреното общение с Бог човек не се нуждае нито от посредници, нито от „свещени писания“, защото Законите на Бога не са записани в писанията (произведения на човешка ръка), а в творенията на Бога – във всичко същинско, което е около нас. Писанието на Бога е плод на Неговите творения.

Такава Вяра в Бога се явява първовяра на Човечеството, дадена му непосредствено от Бог. До нас тази първовяра е дошла във вида на Славянската Вяра (т.н. „езичество“, което слово се появява във времената на християнизация; в нашия древен език има такава дума спелувано звучи „йезъйк/език“ – зависи чрез каква буквица е написано, това е една от формите – която означава „езичество“, а „народ“, представител на народа се нарича „йезичйе/езиче“, а представител на чужд народ с друга религия, език и култура се нарича „йезиченикакой“ или съкратено „йезичник“, затова ние не сме „йезичници“ – ние не можем да бъдем сами на себе си и иноверци и инонародци/чужденци – ние сме пазители и продължители на старата вяра на нашите предци), която по-нататък е била целенасочено преобразувана (трансформирана) и оформена в няколко вери и конфесии, вече отличаващи се една от друга. Това е способствало за реализация на глобалния принцип на управление „Разделяй и владей!“.

Що се отнася до сатанинските секти и вероучения, то те трябва да бъдат поставени извън закона. Затова е необходимо да се възбуди против тях наказателно дело и да се проведат показателни съдебни процеси. Това е възможно да се направи само след предварително сериозно мирогледно обосноваване на съществото на сатанизма. Работата е в това, че вероученията и организацията на секти препятстват прекия или опосредствен преход на вярващия човек към човешки тип психика вследствие на това, че йерархията на вероучителите застава между човека и Бога, изисква подчинение на себе си, както и на Бог. За осъществяването на това способстват, като минимум, пет характерни особености, свойствени за всички без изключения секти, независимо от тяхната възраст и численост на участници:

1. Наличието на езотерично и екзотерично учение, което означава: в сектата винаги има открито учение за тълпата и скрито (тайно) учение за избраните – посветените йерарси.

2. Наличието на догми в учението, строго определени, които не подлежат на обсъждане и трябва да се приемат от последователите на учението като истини без каквито и да било съмнения и разсъждения.

3. Наличието на ритуали, които съпровождат всяко събрание на представители на сектите и фактически се явяват средство за зомбиране на тяхната психика.

4. Съществуването на йерархия, колкото е угодно за разклоняване (подчинеността на структурата на всевъзможни „началници“ в сектата). Да се встъпва в спор с такава йерархия по основните догми на учението на сектата е категорично забранено.

5. Отсъствието на метода за усвояване на нови знания, по-просто казано отсъствието на осмислено отношение към Живота по съвест. Учението на сектите се опира на догми, не подлежащи на обсъждане, затова в него няма и не може да има място формирането на личностна култура за усвояването на нови знания. В понятния апарат на демократизаторите това означава посегателство на „правата на човека“.

Да се даде определение на признаците на сектите е необходимо още и затова, че именно йерархията на днес узаконените „традиционни“ църкви, често без всякакво за това основание, окачват етикет за секта на всяко обществено движение, встъпващо в противоречие с култивираното от тях вероучение и култове. Освен това, такова ясно и точно определение за секта няма и в правоохранителните органи.