„Не винаги прекият път е най-краткият.“

Западно черноморски прелетен път на реещите птици Via Pontica. За птиците е характерна изключително високата мобилност, довела до своеобразна екологическа адаптация – миграцията. Съществуват преки данни за насочващо влияние на крайбрежната ивица върху посоката и плътността на мигриращите птици. Разпределението на мигриращите птици по Черноморското крайбрежие на България е известно като Виа Понтика (Via Pontica) или Западно черноморски прелетен път.

Сезонната миграция на птиците е процес на постоянно приспособяване към променящата се среда, чрез който те са развили морфологични и физиологични приспособления за осъществяване на редовни сезонни прелети между гнездовите им ареали в умерените ширини и зимните им квартири в тропическите и екваториални райони, откъдето произхождат. Тази адаптация съществува над 100 млн. години и е позволила на Клас Птици (Aves) да оцелеят при глобалните промени в климата през този дълъг период от време.

Западно черноморският прелетен път събира мигриращите птици от северни географски ширини, като на места се образуват концентрации или места с тесен фронт на миграция (bottle neck). Такива места има по Варненското крайбрежие, нос Емине и особено около Бургас и Бургаските езера. По Северното Черноморие и Южна Добруджа прелетният път на птиците е на по-широк фронт, достигащ 60-80 km, като птиците използват суходолия, долини и особености на релефа, отдалечени от крайбрежието.

От 2004 г. започват системни изследвания в различни райони на страната във връзка с изграждането на ветроенергийни паркове, в резултат на което е доказано, че интензивният прелетен път на птиците Via Pontica е съсредоточен в източната част на страната, източно от линията Русе, Карнобат, Малко Търново до морския бряг. Там прелитат 74% от реещите се птици през пролетната миграция и над 89% от реещите птици по време на есенната миграция.

Относно двата морски вида птици – средиземноморския буревестник и средния корморан, независимо от ограничената информация, могат да се дефинират няколко екологични проблеми. Най-сериозният проблем и най-сериозната заплаха за двата целеви вида и за други водолюбиви птици по черноморското крайбрежие е антропогенният натиск, замърсяването на водите и крайбрежната ивица с нефтопродукти, пластмасови и други отпадъци, разрушаване на местообитанията и безпокойство. Натискът върху морските птици е следствие на съпътстващ улов и случайно убиване, риболов и други дейности, водещи до намаляване на трофичната база на птиците, строителство, безпокойство и нарушаване на гнездови местообитания и местообитания за почивка и хранене. С увеличаване на изследванията и знанието за проблематиката е възможно да се планират и приложат мерки за подобряване състоянието и популациите на морските видове птици.

За постигането на добро състояние на морските птици, както и на останалите видове, които зависят частично от морската среда, наред с предложените мерки е необходимо опазване на техните местообитания. Тези дейности следва да се придружават от завишен контрол върху защитените територии и защитените зони в акваторията и забрана за строителни и инвестиционни дейности в близост с гнездещи птици в крайбрежната територия.

Защитени територии и защитени зони.Националната екологична мрежа включва „защитени територии“, регламентирани от Закона за защитените територии и “защитени зони“ според Закона за биологичното разнообразие. Защитените зони всъщност представляват НАТУРА 2000 в България, част от Европейската екологичната мрежа. Те се обявяват в съответствие с изискванията на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици (Директива за птиците). Националната екологична мрежа включва още КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологичнo важни места. За целите на Морския пространствен план освен поставените под защита морски защитени зони са разгледани онези крайбрежни защитени територии и защитени зони, които имат акваториална част и попадат в зона „А“ или „Б“ съгласно ЗУЧК.