„Който заповядва, не познава умора.“

За да завършим окончателно разговора за глобалното правителство (ГП), трябва да се знае, че първоначално древно египетското жречество е действало открито и е било видимо за всички. Впоследствие, след няколко столетия открита дейност, това жречество се е трансформирало в „коляно на Левия“ и станало „левити“, фактически се е скрило там и станало „невидимо“ за абсолютното болшинство хора. При това левитите са си присвоили монополното право на тълкуване на истината, а останалите „колена“ са били длъжни безпрекословно да изпълняват указанията на левитите.

Вместо те да са открити (видими) за обществото, левитите (наследниците на древно египетското жречество) направили видими евреите – останалите „колена Израилеви“, които станали и се явяват и досега изпълнители на замислите на левитите („световното правителство“). Тези „колена“ били целенасочено разсеяни по цялото земно кълбо, носейки със себе си по всички страни и народи доктрината на „Второзаконието на Исаак“: „И ще господстваш над много народи …“. При това, в случай на недооценяване и провали в своите планове, левитите изкарвали виновни за това своите „богоизбрани“ изпълнители, като управлението на „колената – колони“ които левитите осъществявали и осъществяват до сега чрез без структурния способ на управление, в това число и чрез егрегора на юдаизма, удържайки „колоните“ в подчинение.

Момента на отдръпването на древно египетското жречество от „откритата политическа сцена“ в „задкулисието“ на политическата дейност (скриването в коляното Левия) е момента, когато 22-мата йерофанти сами се прехвърлили от нивото на управление на Египет (управлението само на една държава) на НАДдържавно равнище (управлението на много страни). Фактически този момент станал момента на начало на процеса на глобализация по замисъла на древно египетското жречество, по замисъла, който съдържал в себе си несправедливост в организацията на целия живот на хората. Този момент може да се смята за момента на начало на дейността на „световното правителство“, „световното задкулисие“ и пр. названия.

Това „правителство“ в хода на историята мигрирало по територията на Европа, за което подробно е разказано в работата на Дъглас Рид „Спора за Сион“ в главата „Нарастващото правителство“. В настояще време това правителство има няколко центъра на управление, един от които се явява центъра в Швейцария.

Символ на това правителство се явява покрива на пирамидата, изобразена на еднодоларовата банкнота. Той е „откъснат“ от цялата останала пирамида (фактически мавзолея), рее се над нея и сияе в най-добра слава и благополучие, наблюдавайки със своето масонско око всичко произходящо в ниското.

Под пирамидата има надпис на латински: „Novus ordo seclorum“ – „Нов ред завинаги“.

От гледна точка на знанието за егрегорите този „покрив“ трябва да представлява „дирижабъл – егрегор (сглобка)“, към който са включени всички иерофанти – глобализатори.

Така те и са се движели заедно по „скалата на времето“. Старите иерофанти са умирали, тяхното място са заемали нови – млади, и над тази „ротация“ на жреческите кадри незримо се е реел егрегорът (сглобката) на ГП, подчинявайки на себе си „новичките“.

Но не всичко е било така благополучно, както изглежда на пръв поглед. Тъй като целите на ГП по отношение на човечеството не са съвпадали с целите на Бога, та по тази причина иерофантите сами са се отрекли от получаването на нови и нови откровения, които Бог последователно е давал на човечеството чрез пророците за това, да може човечеството постепенно и целенасочено да се стреми и върви към достигането на смисъла на своето съществуване на Земята. А веднъж случило се, то в кастите на иерофантите нараствала грешката в управлението, нараствало разсъгласуването на техните цели с целите на Бога. Това неизбежно е водело към влошаване на алгоритъма на работа на главния мозък на всеки от иерофантите – жреци (т.е. към деградация). Това, на свой ред, водело към изменение на характеристиките на егрегора (сглобката) на ГП, при което от такова изменение също се увеличавало отклонението на целите на егрегора на ГП от целите на Бога.

Този процес бил достатъчно продължителен, в резултат на което наследниците на древно египетското жречество от поколение на поколение все повече и повече губели пряка връзка с Бога и в края на краищата престанали да получават откровения Свише, оказвайки се в подчинение на своя егрегор (сглобка), а и при това непрекъснато са се влошавали и неговите характеристики.

Веднъж загубили връзка с Бога, тези наследници неизбежно са изпаднали в сатанизъм, а от гледна точка на управлението – те са изгубили жреческите си функции, т.е. изгубили са функцията за предсказване развоя на събитията, престанали са да бъдат „предиктори“. Именно предсказването лежи в основата на устойчивото управление. Те вече не са могли и досега не могат да проникнат в „матрицата на възможни състояния на материята“, в „матрицата на бъдещето“. За тази матрица на миналото и бъдещето („фуния със стъпаловидни краища“) в Корана се говори така:

„Той (Бог) знае това, което е било преди тях, и това, което ще бъде след тях, а те не постигат нищо от Неговите знания, освен това, което Той пожелае“ (Сура 2–256).

По тази причина наследниците на древно египетското жречество вече отдавна – отдавна не трябва да ги наричаме „жреци“. Но те продължават все така да владеят определени знания за управление на обществените процеси и някои технологии за манипулиране съзнанието на хората, останали им по наследство от техните предшественици. По тази причина тях трябва да ги наричаме „знахари“, а не „жреци“.

Но даже и в тази сфера на дейност съвременните нам наследници на древно египетското жречество са се измързеливили. Тъй като за тях „нищо човешко не е чуждо“, те са се нацапали с всички съвременни пороци.

Жрец е този, който подчинява своя живот и дейност на интересите на народа и обществото като цяло.

Знахарят владее някакви техники, например, помага на отделни хора да си оправят здравето или някакви жизнени неуредици. Това знахарите го правят в най-добрия случай безкористно, но така правят далеч не всички знахари.

Съвременните нам „иерофанти“ – знахари, съхранявайки в някакъв вид знания за „матриците на миналото и бъдещето“, но губили способността самостоятелно да проникват в тази матрица, са си създали „главата на професор Доуел“ (четете едноимения фантастичен роман на Беляев). Т.е. вместо да използват собствените си глави и собствения си интелект, те са си направили „патерици“, състоящи се от многоглавието на научни „авторитети“. Те поръчват на тези „авторитети“ да „надничат в бъдещето“, да осъществяват анализ на глобалните проблеми, на основанието на което те правят прогнози за развитието на събитията и на базата на всичко дават препоръки на „иерофантите – знахари“.

Също така е известно, че патерицата винаги е по-зле от Естествения орган. Освен това, опитните управленци знаят: едно е да даваш съвети, друго е да управляваш непосредствено. Следва също така да се отчете, че всички „научни авторитети“ се намират под най-разнообразни егрегори (сглобки).

Има роман на Херман Хесе „Игра на стъклени перли“, написан и издаден в първата половина на 20 век. В този роман Х. Хесе много добре разказва за това как в наше време се осъществява подбор и интелектуална подготовка на хора (започвайки от детска възраст), които след тази подготовка стават интелектуални – протежета за съвременните глобализатори, разкрива механизма на взаимодействия на членовете на „световното правителство“ със своите интелектуални „протежета“ – „главата на професор Доуел“. Силно препоръчваме на читателите да прочетат романа на Херман Хесе.

За да завършим разговора за ГП, дайте да си спомним 6-те приоритета на управление. Днешните „иерофанти – знахари“ сами не са в състояние да управляват по 1-ви и 2-ри приоритети. Те могат да осъществяват управление само на 4-ти приоритет и частично на 3-ти приоритет. Но и техните „интелектуални протежета“ не са в състояние напълно да владеят 1-ви и 2-ри приоритет, тъй като те са научни „авторитети“, които се включват в тези „патерици“, изпълнявайки функции на съветолози, не носейки при това отговорност за своите съвети, а значи и не представлявайки цялата пълнота на последствията от своите съвети. За да „почувстват“ тази „пълнота на отговорност“ трябва да притежават опит в самостоятелна управленческа дейност, която е най-пълната мяра за разбиране на това какво е това пълна функция на управление. В съществуващия механизъм на взаимодействие на ГП със своите „патерици“ очевидно е отдалечаването от реализацията на пълната функция на управление. Идеолози, политолози, социолози и съветолози в ранга на „зам.“ и „пом.“ ръководители на страната им дават съвети, в резултат на тези съвети ние имаме това, което имаме – пълна разруха на страната.

Като доказателство за това, че става деградация на ГП свидетелства факта, че в наше време управлението на съвременните глобални обществени процеси на планетата от страна на ГП бързо (по Закона на Времето) и явно слизат с 3 и 4 приоритети на силовия 6 приоритет. А това е признак за слабостта на ГП. При висшия пилотаж управлението се осъществява информационно (3 приоритет, 2, 1) и хората даже не разбират как ги управляват.

Ето, че преди 3,5 хиляди години древно египетското жречество решило да се откаже от водене на „горещи“ войни, защото в тях можело да загине и самото то, и преминало към водене на информационни войни („студени“). И трябва да се каже, че за тези 3,5 хиляди години те са го осъществявали това доста успешно. А сега техните наследници принудително се връщат на изходни позиции. Това означава обективен крах на предишната несправедлива концепция на управление на глобалните обществени процеси и обективна необходимост от преход към справедлива концепция на управление, съответстваща на Божия Замисъл.

Продължавайки мисълта за механизмите на противодействие на егрегорите (сглобките), под контролни на библейската концептуална власт, следва да се знае за техните възможни опити да блокират работата на хората, които не влизат в библейските егрегори (сглобки), а се занимават с дейност, неприемлива за библейската концепция. В този случай от страна на библейската концептуална власт и под контролните й егрегори (сглобки) е възможен опит за опосредствено въздействие върху такива хора чрез техните роднини, близки, приятели, познати, които се намират под въздействие на някакви сглобки, „покровителствани“ от библейския. В отделни случаи опитите за такова въздействие могат да бъдат даже чрез животни. При което трябва да се разбира, че всички тези роднини и познати могат даже и да не подозират от какво е предизвикано такова „напълно определено отношение“ към дадения човек (от „жената ти пили“ до „аз ти желая доброто“).

Затова, изхождайки от противостоянието на двете антагонистични системи, под контролни на двете концепции (при това концепцията на справедливост обгръща, обхваща другата, а не „й противостои наравно“), всеки участник в построяването на справедливата концепция и съответстващия й егрегор (сглобка) „Към Богодържавие“ следва да отчита, че някои негови действия и мероприятия в обществото може да се изпълняват само при три условия:

1. Той е способен лично да изяви егрегориалното въздействие:

– както по отношение на себе си;

– така и по отношение на заобикалящите го хора.

2. Той е усвоил навиците на общуване и „владее“:

– своя вътрешен свят;

– концептуално чуждите егрегори и хората, под контролни на тези егрегори.

3. Той умее да прави 1 и 2 в темповете на всички събития в неговия живот (т.е. в темповете на всичко, което става с него, а не в идеални теоретични условия). При което умее да го прави както в отношенията с хората, така и в отношенията си с егрегорите (сглобките) с „библейска ориентация“.

За осъществяване на практика на тези три пункта е необходимо да владее определени технологии на 3-те приоритета.