„Човек живее с ум, а се бори с умение.“

Удоволствията отклоняват вниманието ни от размишленията, вникването, прозрението и преживяването на истинската природа на съзнанието. Нещо повече: съществуват различни видове положителни чувства, които почиват на доволството, а не на копнежа, на осъзнаването и на присъствието на мига. Тези чувства се стимулират и от съсредоточаването върху състраданието и добронамереността.

Будистката психология е ориентирана към изследване на съзнанието, изхождайки от собствените рамки на съзнанието. Западната наука ни позволява да го изучаваме от вън, с оглед на еволюиралите системи на мозъка и с помощта на научните методи. Така виждаме, че желанията се контролират от системата за желания и търсене на ресурси, която частично се регулира от един химикал в мозъка, наречен допамин. Трябва да разгледаме тази система и начините по които тя се активира в живота на западния човек, доколкото подобно на системата на заплахите и самозащитата, тя също може да породи ред проблеми – не на последно място, защото подхранва алчността (ненаситността за още и още) и игнорирането на състраданието.

Вече стана дума, че системата за желания и търсене на ресурси се стреми и се вдъхновява от постиженията ни и достъпа ни до ресурси и средства. Тази система ни помага да почувстваме импулса и приповдигнатостта от удоволствието.

Човек може да се пристрасти към вълнението. Така например, някои учени се безпокоят, че видео игрите, особено тези с агресия, стимулират производството на допамин при децата. Всеки път когато детето отбележи точка, мозъкът му получава голяма доза допамин, която стимулира, както системата за желания и търсене на ресурси, така и тази за заплахи и самозащита – все пак тези игри са нарочно измислени, за да бъдат напрегнати, стимулиращи и да имат точно такъв ефект върху детския мозък. Проблемът, когато тези системи бъдат стимулирани, е какво се случва, когато стимулът изчезне. Някои хора започват да проявяват склонност към лесно отегчение и постоянно търсят нови вълнения, за да произвеждат енергия; и ако не си получат дозата, стават неспокойни. Изследванията сочат, че някои хора се пристрастяват все повече и повече към компютърните игри. Тази необходимост от несекващи вълнения може да се превърне в причина за пристрастяване и към Интернет порнографията. Тоест трябва да се тревожим не само за игрите, а за това, което позволяваме на производителите на комерсиални игри да правят с мозъците на децата ни и с нашите собствени мозъци.

Разбира се, основното човешко качество да искаме „все повече и все по-хубаво“ е наше фантастично предимство, което ни е помогнало да напуснем пещерите и да се превърнем в господари на света. Днес обаче то може да се превърне в сериозен проблем за нас. Причината е, че сме достатъчно интелигентни, за да откриваме все нови и нови начини да задоволяваме желанията си, но не толкова, че да им устояваме. Да вземем например храните с високо съдържание на мазнини или на захар. За разлика от нашите прадеди, ние не се трудим усилено, за да успяваме от време на време да се сдобием с такава храна, а просто отиваме в супермаркета и си купуваме каквото и колкото ни се иска. Милиони години трудната среда и недоимъкът са се грижили за регулацията на нашите желания, но днес това не важи. Затова, без самите ние да сме виновни, се сблъскваме с проблеми като напълняване, развалени зъби и диабет.

Същата нагласа прилагаме и спрямо самите себе си. Чувстваме се неудовлетворени от собствената си личност, искаме да бъдем по-добри (по-умни, по-слаби, по-популярни, по спокойни и не толкова депресирани) и изпитваме фрустрация, разочарование и дори към себе си ненавист, когато не успяваме. Гледаме другите хора и си мислим: „Защо и аз не мога да бъда такъв?“ Когато липсва добронамереност и загриженост, желанията и системата, за която говорим, могат лесно да излязат извън контрол. Загубата на усещането за контрол може да задейства силно чувството за самокритика и дори чувството за самоненавист, които се коренят в страха от разочарование. Разстройството се подхранва донякъде и от това негативно преживяване на Аза и неспособността да изпитваме добронамереност, благосклонност и любещо приемане на себе си.

Човешкия мозък е устроен така, че да иска „все повече и все по-хубаво“, да се стреми непрекъснато да подобрява състоянието на нещата. Помислете обаче какво се случва, когато този мозък се сблъска с нашето съвременно общество, което се базира на стимулирането на желанията и неудовлетворението. Рекламите открито заявяват: „Защо да бъдете доволни от стоката Х, ако срещу малко повече пари можете да получите стоката Y?” или „Защо да се примирявате с тази работа ако с малко повече усилия, можете да имате онази?“ Без постоянния ламтеж за още и още бизнесът няма да върви. Този стремеж е втъкан в ежедневието ни. Още от първия ден в училище ни учат да не бъдем доволни, а постоянно да се стремим да се усъвършенстваме.