„Което сърцето не забелязва, това и очите не виждат.“

Стигнахме до момента, в който можем да започнем да мислим за същността на състраданието и начина, по който можем да го развием. Установихме, че то е излязло и еволюирало от грижовността, иначе казано – от социалния манталитет и първичен архитип на грижовността. Този архитип, който присъства в отношенията на взаимна грижа един за друг може да ни помогне да се почувстваме успокоени и да повлияе на работата на организма ни.

Когато отношенията ни с хората около нас са благосклонни, а и не критични, нивата на стресовите хормони са по-ниски, а тези на химикалите, сигнализиращи, че се чувстваме добре – по-високи; имунната ни система е по-издържлива. Същото важи, когато се отнасяме за самите себе си със състрадание, а не самокритично.

Състраданието е основен генератор на модели в мозъка: то задейства определени мотиви и компетенции и ги организира по начини, благоприятстващи преживяването на благополучие на съзнанието и тялото. Но за да пожънем тези ползи е необходимо да обучим мозъка си, така че да развием способностите си за състрадание.

Съществуват множество дефиниции на състраданието и на включващите се в него елементи. Според Буда и неговите последователи човек трябва да обучава съзнанието си в много отношения. Той говори за осморния път:

1. Правилни възгледи: развиването на ясни прозрения за истинните причини на състраданието, породено от привързаността и желанието.

2. Правилно съсредоточаване: фокусирането на вниманието като форма на осъзнаването и състраданието.

3. Правилно намерение: свързано с мотивацията за грижа.

4. Правилна реч: отнася се до отношенията между хората и изказването на добронамерени, а не лоши думи.

5. Правилно действие: поведението, което се стреми да изцелява, а не да разрушава.

6. Правилно препитание: свързано с избора на професионално занимание и поведение при работа.

7. Правилни усилия: необходимостта да се упражняваме със старание и всеотдайност.

8. Правилна съзнателност: вникването „в мига“ по състрадателен начин.

Кристин Неф е сред водещите учени в сферата на само състраданието, която се фокусира върху три основни измерения:

– Добронамереност и благосклонност: да разбираме собствените си затруднения и да проявяваме благосклонност и топлота в лицето на успеха, вместо остро да съдим себе си и да си отправяме самокритика;

– Общочовечност: да гледаме собствените си преживявания като на част от човешката си съдба, вместо да смятаме, че са лични, изолиращи ни от другите и страни;

– Съзнателно приемане: осъзнаване и приемане на болезнените мисли и чувства, вместо прекомерно идентифициране с тях.

Подходът на еволюционната невро наука поставя добранамереността на високо място сред главните атрибути на състраданието и благополучието. Състраданието може да се дефинира като поведение, чиято цел е да се грижи, да учи, да насочва, да настоява, да успокоява, да закриля, да предлага чувство на приемане и принадлежност в полза на друго човешко същество.

Такова поведение изисква ред компетенции и атрибути, които могат да бъдат общо свързани в тъй наречения кръг на състраданието. Тези взаимно свързани елементи се подсилват един друг и всички заедно са наситени с топлина, а не със студено безразличие. Съществуват вътрешен кръг на атрибутите и външен кръг на уменията. Външния кръг задава начина на действие на вътрешния. Така ние можем да се научим да насочваме вниманието състрадателно, да мислим и разсъждаваме състрадателно, да постъпваме състрадателно, да генерираме състрадателни образи и представи и да работим върху създаването на телесни усещания за състраданието.

Кръговете на състраданието са нещо, което можем да изберем да развиваме в отношенията си с другите хора, но и най-важното – в отношенията си със самите себе си. Причината е, че състраданието е съставено от множество взаимодействащи помежду си елементи. Когато е активно то моделира цялото ни съзнание; затова и говорим за състрадателно съзнание. Обучението на съзнанието в състрадание се нарича обучение на състрадателно съзнание.

Фигура 3. Кръгът на състраданието: основните атрибути на състраданието (вътрешен кръг) и уменията необходими, за да ги развием (външен кръг).