„Който предлага да размени, предполага, че ще спечели.“

Откровения за западната икономическа „мисъл“. Ако някой каже, че само нашите икономисти-глупаци на нищо не са способни, а че на Запад икономистите са от по-висок клас, то в отговор на това ще приведем мнението на президента на икономическото научно общество на САЩ за икономическата наука на Запада, което е изложено в „Икономическо есе“ на знаменития в цял свят икономист Леонтиев „постигането на икономическата теория за последните две десетилетия са както впечатляващи, така и красиви. Но не трябва да се отрича, че има нещо скандално в зрелището на такова количество хора, извършващи анализ на състоянието на икономиката, при това никак не обясняващи защо възниква или трябва да възникне тази или онази ситуация … Това положение на нещата е нужно да се признае за незадоволително и донякъде нечестно“.

Какво означава такова признание? То означава, че даже самият президент на икономическото научно общество на САЩ признава, че икономиката на Запада се държи по непредсказуем начин. А от гледна точка на достатъчно общата теория за управление (ДОТУ) е невъзможно да се управлява обект, който се държи непредсказуемо, което на свой ред означава, че такъв обект е невъзможно да влезе в нужния режим на самоуправление.

Самият световен авторитет Леонтев за западната икономическа наука в това „есе“ пише следното: „Безпокойство възниква не от неадекватния вектор на целите на икономическото развитие, а от нашата неспособност точно да достигнем която и да е от тях. Тревогата, за която говорихме по-рано, е предизвикана не само от различието на практика на тези задачи, за решение на които се насочват усилията на съвременните икономисти, колкото очевидната неадекватност на научните средства, с помощта на които се опитват да ги решат“. И на още: “Нито по-прости варианти на икономическата теория, нито техните по-съвършени динамични версии не ни придвижиха много напред в детайлно обяснение, да не говорим за прогнозиране на конкретни състояния“.

От тези откровени признания на западните „авторитети от икономиката“ следва, че „западната икономическа наука“ с нищо не може да помогне на нашата икономика, защото няма методи за предсказуема намеса в делата за управление на всички стопанства на родната страна (семейство). Тоест в западната икономическа наука има само методи на описание за това, което става в икономиката (стопанството на страната), тоест методи за описания на „стихията на пазара“. Защо това е така?

Калейдоскоп на икономическите теории. Това е така защото всичката така наречена „икономическа наука“ в целия свят (и на Запад, и у нас, и на Изток…) не разглежда икономическите процеси през призмата на управлението. Затова икономиката сама по себе си не може да бъде ефективна. Ефективно може да бъде само управлението на стопанството на страната. Стругът както „при социализма“ се въртеше с една скорост, така се върти и при „капитализма“, обшивайки и пускайки детайли. А това как този струг го обслужват, как му обновяват длетата, какъв специалист на него работи, какво е неговото отношение към труда и живота, какво е неговото настроение… – ето от всичко това зависи и неговата т.н. „ефективност на производството“. Това първо.

А второ, „икономическата наука“ не разглежда така наречената „икономика“ във взаимодействие и взаимно влияние с нравствеността, демографията, културата, екологията и т.н. Всичко изброено не влиза в сферата на „икономическата наука“.

Първопричина на такова положение на нещата се явява калейдоскопичния мироглед и калейдоскопичния идиотизъм на „учените-икономисти“, които искат да знаят и да правят нещата само „оттук дотук“.

И ако, както беше показано, задачата на науката е да предсказва събитията, да прогнозира тяхното развитие и със своите препоръки да влияе на тяхното течение, то се получава, че съществуващата „икономическа наука“ по тези критерии не е никаква наука!

Доказателство за това е множеството съществуващи днес „икономически теории“, всяка от които обосновава само своята правота и отрича правотата на другите. Всички тези теории не разглеждат стопанството в качеството му на единно цяло, в съвкупността на всички негови съставляващи части и процеси, а разглеждат само „късчета“ от тази цялостна система, вследствие на което всички тези теории са безполезни, което и доказва цялата практика на тяхното използване. Такива теории са и „политикономиката на марксизма-ленинизма“, и „институционализма“, и „монетаризма“, и „кейнсианството“, и „неолиберализма“, и т.н. Всички те доста си противоречат една на друга.

Така, „монетаризма“ разглежда всички икономически процеси през призмата на кредитно-паричните операции и паричната маса, а „теорията на Дж. Кейнс“ й противоречи и се базира на стабилността на доходите, държавната регулация и повишение на търсенето. Да се изучават всички тези теории е напразна работа и напразна загуба на време, защото ползата от това е никаква. Още повече – всички положения в тези „теории“ създават безсмислен калейдоскоп в главата на опитващия се да ги разбере.

Икономическите „буратиновци“. Освен това, има още един много важен момент в отношенията на „икономическата наука“. Великият руски учен Менделеев е казал: „Науката започва там, където започват да измерват“.

За това, че научните измерения да бъдат разбрани и използваеми в различни страни, в света са приели еталонни величини. Така, във всички Естествени науки в качеството на еталони са приети: при измерение на дължина – метър, тегло – килограм, грам, и т.н.; при измерение на температура – градус и т.н. И даже ако в различните страни (семейства) тези еталони са различни (така дължината в Англия се измерва във „футове“, а теглото във „фунтове“), то все едно един път завинаги е установено съответствие между тях, има формули за превръщане на метъра във футове – 3,281; килограма във фунтове – 2,205. Това позволява на различните конструкции, агрегати, устройства, изготвяни в разни места и в различно време на цялото Земно кълбо, да ги съвместяват по между им.

А каква единица за измерение е приета за еталон в „икономическата наука“? Основната икономическа категория – „стойност“. Нея я измерват в различни стоки и услуги, които се явяват (по „идея“ на „икономическата наука“) резултат от някакъв труд на хората. Но това е само „по идея“, защото, например, какъв труд е заложен в създаването по улиците за паркиране на автомобили на пътя и тяхното заграждане от частта за движение? А каква е стойността на такова паркиране?!

В древността „стойността“ на нещо са я измервали по различно. Чергарите / номадите измервали „стойността“ с количеството овце или овчи кожи. При Вавилонския цар Хамурапи (1792– 1750 гг. пр.н.е.) залагането за нещо със зърно или злато била равнозначна. Тоест, едновременно съществували на равни права две „валути“: зърно и злато. Може да се каже,че по това време у човечеството е имало шанс да избира едно от двете. Или в съответствие с народната пословица „каквото посееш, това и ще пожънеш“. Избрали – „посели“ злато – … Сега си спомнете Буратино, който „сеел“ златни парички на „полето на чудесата“, и какво се е получило в резултат на тази „сеитба“.

Сега, в наше време, стойността (цената) на нещо я измерват в пари. Тоест парите са единица за измерение на стойността на различни стоки и услуги. Но еталонните единици за измерване на стойността са различни в различните страни. В Русия – рубла, в САЩ – долар, в Япония – йена и т.н. А как „икономическата наука“ установява между тях строго съответствие (както това е направено в другите науки)?

Вместо разказването тук на тази история за произхода и развитието на парите, ще се ограничим с констатацията за това, че много отдавна парите са били монети от благородни метали (злато, сребро). Но обема на търговията растял, парите във вид на монети от злато и сребро не стигали, затова ги заменили с „хартиени носители“ (т.е. различни разписки за издаване и получаване на пари, иначе: „дългови и кредитни задължения“). Те, тези „хартиени носители“, приели форма на кредитни пари:

– банкноти;

– асигнации;

– ковчезнически билети;

– банкови чекове;

– кредитни карти и т.н.

И достатъчно дълго вървял процеса на нарастване на хартиените пари в оборота на стоки и услуги. Този процес се съпровождал от системата на гарантирания обмен: ЦИФРИТЕ на всички хартиени пари обезателно трябвало да съответстват на строго определено злато в монети.

Тази система на гарантирания обмен била наречена „икономическа наука“ – „златен стандарт“.

Но процеса на натрупване на пари вървял все по-бързо и по-бързо! Владелците на „книжни пари“ и „ценни книжа“ се оказали в по-лошо положение, отколкото владелците на златни монети.

Всички се стремят излишните хартийки да ги обменят за злато. Но златото може и да не стигне за всички. И не стига… Затова световната финансова мафия чрез напълно подчинения й международен валутен фонд (МВФ) през 1976 г. на Ямайската конференция на МВФ отмени „златния стандарт“ и въведе „фиксинга на Ротшилд“. Тоест от 1976 година е отменено определението на паритета (съотношението) на валутите, изразявано в злато. Тоест от 1976 година златото и среброто не участват в паричното обръщение. И тези наши „учени-икономисти“ и политици, които безмозъчно плямпат за „златен стандарт“ и „златен запас“ – такива или са просто „икономически“ неграмотни, или умишлено внедряват лъжа в умовете на хората.