„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“

Подобни съоръжения са документирани в няколко морски акватории – пристанището на древната Кария в зоната на естествен риф източно от естакадата и фара на Шабла и пристанището на Бизоне в залива на Каварна. При строителството на съвременното пристанище на Варна са регистрирани структури и находки, които са интерпретирани като останки от древното пристанище на Одесос. В района на Карантината на южния бряг на Варненския залив са регистрирани находки, които вероятно маркират малък пристан, функционирал през Късната античност и Средновековието. Пристанищата на Месембрия са локализирани от южната страна на полуострова. Част от откритите структури под вода се свързват с изграждане на съоръжения на древните пристанища. Древното пристанището на Анхиало е затлачено през късноримския период и днес се намира изцяло на сушата в чертите на съвременния град Поморие. Две антични пристанища са локализирани в района на нос Акра северно от гр. Черноморец. Историческото пристанище на Созопол се намира в рамките на съвременното, между полуостров Скамни и остров Св. Св. Кирик и Юлита. Маркирано е от богати находки от края на VII век пр. Хр. до османския период. В този период е функционирало и пристанището в залива пред устието на р. Ропотамо. Пристанище е локализирано и в залива южно от Маслен нос. Отделни малки пристани са идентифицирани в почти всички защитени заливи на юг от Маслен нос.

Потопени под нивото на морето селища, структури и съоръжения, които първоначално са били изградени на брега. Тази категория обекти е специфична за Черно море, което, поради затворения си характер, е претърпяло големи промени на бреговата линия в последните 10 000 години. Установено е, че бреговата линия в края на последния ледников период е била по днешната 30-40 m изобата. Констатирано е, че през V хил. пр. Xp. нивото на морето по българския бряг на Черно море е около 6-7 m по-ниско от настоящето. Тази обща картина означава, че в зоната между 30-40 m изобата и днешния бряг, могат да се очакват селища и други археологически структури от праисторията. По-голяма част от известните обекти КН от тази категория са датирана в края на V хил. пр. Хр. или към IV-III хил. пр. Хр., но поради динамиката на нивото на морето, има всички основания да се очакват и по-ранни материали.

Праисторически селища и обекти северно от нос Емине са регистрирани и документирани в акваторията на следните места:

• източно от Дуранкулашкото езеро – топографска форма с размери на селищна могила;
• в Дуранкулашкото езеро, източно от праисторическия некропол са откривани находки, които свидетелстват, че некрополът продължава и под водите на езерото;
• в акваторията на Шабла, северно от къмпинг „Добруджа” са открити 2 погребения под вода на дълбочина 3-4 m, които маркират залят праисторически некропол;
• в акваторията на Варненското и Белославското езера, при строителни работи, са открити и частично разрушени около 13 праисторически селища от късния халколит и ранната бронзова епоха. При проучвания на ЦПА от последните години е установено, че части от поне пет от тези селища все още са запазени:

– Селище от ранната бронзова епоха в акваторията на Стария канал и северния бряг на езерото;

– Селище „Морфлот“ – регистрирано при строителни дейности, като местоположението му го свързва с Варненския халколитен некропол. Запазването и проучването на това селище е от изключителна важност;

– Селище от ранната бронзова епоха в акваторията на ТЕЦ Варна и с. Езерово. Южната му част е разрушена при строителството на ТЕЦ-а, но другата му част е запазена;

– Части от селището „Страшимирово” са запазени във Варненското езеро северно и южно от Канал 2. Също следва да са запазени части от селищата „Балтата” и „Повеляново” в Белославското езеро, извън пристанище Варна Запад.

Праисторически селища под вода южно от Бургас, на база случайни открития на археологически материали, събрани при различни строителни и изкопни работи и ограничени редовни и спасителни археологически разкопки, провеждани в пристанището на Созопол, в залива пред устието на р. Ропотамо и край Китен (Урдовиза) показват, че единствено на последното разкопаната площ (около 900 m2 ) може да се оцени като значителна.

Атанасовско езеро – Първи сведения за праисторически находки от района на Бургас, открити под нивото на морето, от 1925 год. Тогава при прокопаване на канали между Атанасовското езеро и Черно море (североизточно от града) от дълбочина до 1 m са събрани каменни оръдия и керамични фрагменти.

Пристанище Бургас – По време на драгиране на Бургаското пристанище през 1968 г. са извадени много археологически материали.

Атия – Селището е открито през 1968 г. в западния залив на нос Атия, по време на строителството на военното пристанище. Под повърхностен пласт с находки от Античността и Средновековието, са открити следи от праисторически селища, датирани към Късния халколит и Раннобронзовата епоха. Праисторическите материали са вадени от дълбочина 7 – 9 m. Запазените съдове от Атия показват близки паралели с халколитната керамика от Созопол.

Созопол – През 1927 год. при изграждане на кейовете и оформяне на басейна на „Старото пристанище“ на Созопол са извадени около 300 керамични фрагменти от различни епохи и антични надгробни. Находките са открити на дълбочина до 6 m. Първите подводни археологически проучвания, свързани с праисторическите селища в акваторията на Созопол, се провеждат през 1986 и 1987 год. През 1990 и 1993 год. са проведени и две кампании за редовни подводни разкопки за установяване стратиграфията на селищата, датиране и културно определяне, изясняване на тяхното разположение в древния ландшафт. Вертикалната и хоризонталната стратиграфия показват, че в акваторията на Созополското пристанище са съществували две праисторически селища: едно от късния халколит и друго от ранната бронзовата епоха, съществуващо около 150 – 200 г.

Ропотамо – Първите археологически материали под вода в морския залив пред устието на р. Ропотамо са открити през 1976 г. Извадени са находки от Късната античност и Средновековието като се откроява богатата колекция от късноримска червенолакова керамика. Проучванията са подновени през 2017 г и продължават и в момента. Констатирано е, че в залива пред устието на р. Ропотамо е съществувало пристанище. На дълбочина около 4.8 m под нивото на морето е открито селище от ранната бронзова епоха, датирано около началото на III хил. пр. Хр.

Китен (Урдовиза) – Селището от ранната бронзова епоха се намира в Южния залив на гр. Китен, югоизточно от нос Урдовиза. Част от него лежи под вълнолома на пристанището. Селището е идентифицирано през 1986 г. по време на разкопките на търговски кораб от Османската епоха. Тогава са разкрити части от дървените конструкции на сградите и други артефакти. През 1986 г. е достигната дълбочина 10 m от повърхността на морето, като археологическите материали са откривани от осмия до десетия метър. Разкрито е голямо количество вертикално забити колове и отделни хоризонтални греди. Проведени са още три сондажа през 1987-88-89 години. Анализът на стратиграфските и тафономичните наблюдения водят до извода, че селището е било разположено на сушата, в близост до древното корито на р. Караагач и на разстояние от няколко стотин метра от морския бряг, като древното морско ниво е било с поне около 8.5 m по-ниско от съвременното. Според датировките и културните характеристики селището при Китен попада в началото на втора фаза на ранната бронзова епоха за Западното Черноморско крайбрежие. Селището е било изградено на терен със слаб наклон, като проучените пластове лежат между 5 – 6 m и 9 – 10 m под морското ниво. През 1989 г. проучванията продължават под формата на интензивни спасителни разкопки, предшестващи строежа на кейовата стена на яхтеното пристанище.

Стомопло, гр. Приморско – През 1922 г. при прочистването на кладенеца Качката в местността Геренчето в северната част на лагуната Стомопло при гр. Приморско на дълбочина от 9 m са разкрити праисторически археологически находки. Възможно е те да се свържат с нивото на морето през късния неолит. Ако това е така, може да се очакват неолитни материали по изобатата на 10 метър и на други места по българското крайбрежие.

На база на направения анализ на актуалното състояние могат да се направят обобщени изводи за идентифицираните проблеми, както на отделни обекти, така и общи. Проблемите на археологически и архитектурно-градоустройствен резерват „Старинен град Несебър”, обект на световното културно наследство са свързани основно с неговата фрагментираност, при продължаващи усилия на община Несебър и различни неправителствени институции за изпълнение на препоръките на ЮНЕСКО и за запазване на ценността. Необходимо е провеждане на реконсервация, нови КРР работи и социализация на обекти и зони, които са от съществено значение за ценностните характеристики на Несебър, особено в неговите северна, източна и южна крайбрежни зони. Не са изявени и експонирани обектите на подводното културно наследство, дори тези, с възможност за пряко посещение, което е изключително рядък случай. Дефинирани са множество проблеми, свързани с облика и силуета на града и с липсата на грижа за изява на уникалността на световната културна ценност.

Обобщените проблеми на недвижимите културни ценности, разположени в териториалния обхват на плана са аналогични и в повечето случаи са проблеми при идентифицирането, изучаването, опазването и инфраструктурата на културния туризъм. За археологическите обекти тези дейности са в прерогативите на няколко институции, поради което много често се стига само до предварителна оценка придобиване на статут. Необходимо е да се идентифицират като НКЦ обекти, които са с потенциал за „културен маршрут” и „културен ландшафт”, както и такива, които са представители на наследството на ХХ век.

Голяма част от археологическите обекти с категория „национално” значение, се нуждаят от допълнителни археологически и исторически проучвания. Продължителността във времето на тези дейности обаче, допринася за физическата деградация на обектите. За същите тези обекти са необходими и архитектурни проучвания, които се игнорират, но които са съществена предпоставка за адекватно проведени КРР дейности впоследствие.

В защитените територии, в горски фонд, и в терени, собственост на Министерство на отбраната и на Министерство на вътрешните работи, разположени непосредствено на или в близост до бреговата линия, не се допуска извършване на археологически проучвания, КРР дейности и социализация. Предвид стратегическото положение на България като външна граница и на ЕС и на НАТО, следва да се потърсят компромисни решения, аналогично на тези в Гърция и Италия, с възможност за изучаване и експониране на археологическото наследство в зони със специален режим.

Проблемите по опазването основно са резултат от възприемането на културните ценности като препятствие за бъдещо развитие; затруднените действия за опазването им в частни имоти и в територии със специален режим; фрагментарните мерки и действия, често изразяващи се единствено чрез аварийна консервация; липсата на реализирани ПОУ за основна част от обектите. Привлекателността на крайморските територии, включително такива с НКЦ, изострят конфликтите между засиления инвеститорски интерес и опазването.

Проблемите при социализацията са резултат от липсата на взаимодействие между действащите културни, образователни и научни политики, на общинско, областно и регионално ниво и недобрата координация между институциите, които в морското пространствено планиране са повече и с по-усложнени взаимоотношения. Не са използвани достатъчно възможностите на съвременните информационни технологии за социализация и достъпност до културното наследство. Липсата на адекватна за ХХI в. информационна система за НКЦ, на единна регионална политика за информационна обвързаност на обектите и на модерна музейна инфраструктура създават допълнителни проблеми.

Проблемите при обектите под вода са специфични, една част от които произлизат от недостатъчната проученост на подводното културно наследство. Дори най-съвременните методи на изследване не гарантират, че в изследваните зони са идентифицирани всички обекти. Много от тях, дори такива в много добро физическо състояние, остават напълно скрити в наноси под дъното. Идентифицираните обекти на подводното КН се нуждаят от цялостно проучване, но систематичното изследване и картиране се нуждае от много финансови, човешки и технологични ресурси.

Поради това, че изследваната част в обхвата на МППРБ е много малка, множество обекти КН са неизвестни и за тяхното опазване не могат да се предприемат адекватни мерки. Обектите на подводното КН често се възприемат като препятствие за осъществяване на стопанска дейност и поради това, при липса на законодателни мерки, подводното КН се разрушава. Развитието на технологиите за морски изследвания прави достъпни за все поширок кръг лица множество обекти, които само преди 10 години се считаха за опазени от своята недостъпност. В най-близка перспектива това засилва опасността от разграбване и унищожаване на обекти на подводното КН. Няма общ световен консенсус за нуждата от опазване на подводното културно наследство. Социализацията на подводното културно наследство, която би могла да е силен фактор за неговото опазване, е много по-трудна от тази на сухоземното културно наследство. Независимо от избрания подход (пряко посещение, специализирани музейни сбирки и експозиции, прилагане на дигитални технологии), „довеждането“ на обществото до подводното културно наследство остава сложна и деликатна техническа задача.

Социализирането на подводното КН може да се окаже разрушително за него поради иманярство, пряко въздействие или разрушаване на подводната среда. В България са реализирани няколко опита за социализация и представяне на подводното културно наследство в традиционна музейна среда, но съществуващата инфраструктура не е съобразена със спецификата му.

Последната група проблеми е свързана с териториите в риск, като например бързите сеизмични съвременни движения в приморската част на Добруджанското плато. В района на Калиакра и Шабла те се проявяват с интензитет IX степен и сеизмичен коефициент 0,27. В този район е имало няколко разрушителни земетресения, които застрашават недвижимите културни ценности в крайбрежната зона северно от Каварна до границата с Румъния. Районът се характеризира с още един рисков фактор – свлачищата. Характерни образувания на релефа са свлачищните стъпала и срутища, които са типични явления и форми за тази част на черноморското крайбрежие.

Подводното КН е застрашено от реализацията на големи инфраструктурни проекти, които променят средата. Пример за това е промяната на нивата на Варненското и Белославското езеро след прокопаването на Канал 1 и Канала 2 и свързването на езерата с морето. Изграждането на пристанища и отделни крайбрежни съоръжения променя баланса на седиментите в района, което може да се окаже заплаха за самото подводно културно наследство и за изучаването му. Замърсяването на морето с органични и неорганични вещества, навлизането на инвазивни видове също са фактори за разрушаване на средата, в която то се е съхранило досега.