„Бъди добър, за да живееш дълго.“

Започвайки да развиваме състрадание, ние правим основното допускане, че ако се научим да концентрираме вниманието, мислите и поведението си върху състраданието, ако си представим, че самите ние сме състрадателни същества и мислим състрадателно за другите ще стимулираме конкретни системи в мозъка си. В днешно време са налице редица доказателства, че това е именно така.

Любов и грижа. Следващото предизвикателство на нашата човешка природа е свързано с един ключов аспект, а именно взаимната ни зависимост едни от други. Много лесно е да мислим за „стария си мозък/съзнание“ като за вместилище на гняв, тревожност, агресия и прочие. Еволюцията на бозайниците обаче е внесла нови емоции и мотиви на поведение в света: това е мозък, който умее да се грижи за другите. Естествено, древните бозайници са се грижили за малките си автоматично, мозъкът им е реагирал на определени знаци и стимули като писъка на птичето в гнездото; не е била нужна кой знае каква мисъл. Първият проблясък на мозък е накарал зрелия индивид да свие гнездо, за да защити потомството си, да реагира, разпознава и реагира на дистреса, както и да се държи така, че да бъде полезен на невръстните си наследници. С други думи поведението му е било насочено към подкрепа, защита и помощ на друго живо същество, а не само на себе си. Някои биха възразили, че тук става въпрос за подкрепа, защита и помощ към собствените си гени. В продължение на много години обаче тази грижа се е оказала толкова успешна стратегия за съхраняване на гените, че в процеса на еволюцията тя е разцъфнала като сложни потенциали в човешкия мозък, включително изграждане на компетенциите, породили способността ни за състрадание.

До появата на хората мозъците били вече еволюирали така, че да са в състояние да обичат и да се грижат и да имат нужда от същото. Така формирането на човека и връзките които изгражда през целия си живот, силно зависят от топлината, любовта и грижата, която получава. Родителската грижа не само успокоява децата, когато са разстроени, но им помага да открият как работи собственото им съзнание и да разговарят за чувствата си и за всичко, което им се случва. Съзнанието, че съществуват в мислите на любимия човек, стимулира тяхната система за успокояване и доволство и прави света им по-сигурен.

Децата, които получават нежност, добронамереност, топлина и състрадание, са по-уверени, сигурни и щастливи и по-малко податливи на психически, физически и здравословни проблеми в сравнение с другите; освен това са по-грижовни и се отнасят с повече уважение към околните. Нежността, добронамереността, топлината и състраданието казват на мозъка, че светът е сигурно място, а другите хора са готови по-скоро да помогнат, отколкото да навредят. Нежността, добронамереност, топлината и състраданието подобряват работата на имунната система и намаляват нивата на хормоните на стреса. Нежността и добронамереността, топлината и състраданието ни помагат да се чувстваме спокойни и безметежни и са в услуга на добрия сън. Нежността, добронамереността, топлината и състраданието са основните „витамини“ за нашето съзнание. И от първите часове на живота, та до последния ни миг те ни крепят и ни помагат да преживеем спадовете, трагедиите и страданията с които ни засипва живота.

Любовта и топлината стимулират системата на успокоението и доволството, а полученото чувства за сигурност спомага за намаляване на негативните емоции.

Ако се замислим за „другата страна“ на живота за начина по който остаряваме и се примиряваме с ограниченията, дори за процеса на собствената ни смърт, трябва и тук да осъзнаем голямото влияние на любовта, добронамереността и топлината, които преживяваме. Срещата с неизвестното може да бъде по плашеща, когато се чувстваме необичани или откъснати от хората около себе си, без да можем да разчитаме на тяхната добронамереност и подкрепа. Това не е тайна за никого; в сърцето си всички го знаем, но въпреки това се затрудняваме да изградим общество, което да поставя на преден план тези качества. Повече ни интересуват бизнес моделите и цените на услугите. Тепърва ще се сблъскваме с проблемите на личния избор за грижите за здравето ни, ако не сме в състояние сами да вземем решение. Макар да е трудно, дълбоко в себе си всички знаем, че начина в който обществото ни се отнася към смъртта, е много далеч от състраданието. Медицината удължава умирането – а това не е равнозначно на удължаване на живота.

Трябва да разберем нещо много фундаментално за самите себе си: човекът е вид , еволюирал така, че да живее най-добре сред добронамереност и състрадание. Предизвикателството е да осъзнаем колко важни са обичта и топлината и да ги поставим на централно място в отношенията със себе си, с другите хора и със света.

Връзки и зависимост. Много от способностите на човешкия „нов мозък/съзнание“ са еволюирали през последните няколко милиона години. През това време хората са живели в сравнително малки, изолирани групи от по сто до двеста души. Между повечето хора са съществували генетични връзки и всички членове на една група са се познавали помежду си и са имали определени отношения. Положението на човека в групата, наред с другите качества като ловни умения и мъдрост, със сигурност е зависело от готовността му да се грижи и споделя, да бъде честен и надежден.

Усещането, че другите ги е грижа за нас се оказва значимо за голяма част от взаимоотношенията и чувствата ни през целия ни живот. Има значителен брой доказателства в подкрепа на схващането, че ние хората, изпитваме дълбока нужда от принадлежност и групова идентичност. Подобни чувства са придружени и от определени презумпции за подкрепата на другите към нас. Човекът иска някой да мисли за него дори когато „не му е пред очите“; той не обича да бъде забравян. Еволюцията се е развила така, че имаме нужда да живеем позитивно в мислите на другите хора – още една форма на взаимна свързаност. Почти е сигурно, че именно чувството ни за взаимозависимост и взаимна подкрепа ни е помогнало да оцелеем през последните няколко милиона години.

В основите на позитивното отношение един към друг, на чувството за заедност и приятелство стои взаимната зависимост. Именно необходимостта и способността и да си сътрудничим и да работим заедно, да се учим един от друг и да се подкрепяме взаимно правят възможно развитието на науката и технологиите. Ние извличаме огромна радост от това да правим нещо заедно. Това ни дава усещането за „ние“, а не просто за „аз“. Хората обичат и търсят приятелското присъствие.

В последните години разполагаме с все повече доказателства, че приятелите и чувството за подкрепа и уважение от страна на дадена мрежа от индивиди са важни за психическото и физическото здраве. Когато се чувстваме ценни в своята група, това намалява стреса и се отразява благоприятно на имунната ни система.

Позитивните социални отношения не само гарантират, че ще има кой да се грижи за нас, ако се разболеем, но дори влияят на защитните способности на организма ни. Някои икономисти използват термина „социален капитал“, за да опишат ползите от взаимната подкрепа и сътрудничество; вече сме наясно, че тези отношения се отразяват положително не само на системата за успокояване и доволство, но и за физиологията на човека.

Може да се каже, че преходът от каменната епоха до ерата на айподите се е случил доста бързичко – само за десетина хиляди години. Малките изолирани групи са прераснали в глобално общество. Но макар неуморно да се опитваме да създаваме и развиваме мрежи от отношения, често не успяваме. Живеем във все по-сегрегирани общности.