„Парите, подобно на числата и законите, са категория на мисленето.“

Въвеждане на десетичната монетна система. Хартията, обезпечена със злато, направила възможно широкото разпространение и използване на парите. Хартията довела парите до нови пазари, нови приложения, нови клиенти. В допълнение към новата технология на книжните пари обаче хората имали нужда от нов начин на мислене по отношение на парите. Хартията наистина опростила паричното обръщение, но за да спомогне и за по-широкото разпространение на парите, необходимо било опростяване и на самата им интелектуална схема.

По онова време съществували най-различни парични единици, които трудно се приравнявали една към друга, а още по-трудно към други валути. Опростяването настъпило чрез постепенното въвеждане на десетичната монетна система — един процес, водещ началото си от Русия, който достигнал пълното си развитие в новите валути на Съединените щати, а малко по-късно и на революционна Франция.

Още през 1535 г. руснаците въвели монетна система, при която една новгородска рубла се равнявала на сто денги. Тази система била усъвършенствана от Петър Велики, който заменил денгите с копейки; създадената от него система съществува до ден-днешен.

На 15 март 1719 г. Петър издал царски указ, с който една от съществуващите казарми в новата столица на Русия, носеща неговото име, била преустроена в монетен двор. За целта цялото оборудване от Московския монетен двор било преместено в Санкт Петербург. Първите пари, издадени при неговото управление, били всъщност най-разнообразни сребърни чуждестранни монети, допълнително пренабити в негова чест.

Америка приема десетичната система. Колкото и рационална да изглеждала новата руска монетна система, останалите европейски монархии отказали да подражават на Русия, която по онова време се смятала за изостанала и варварска държава. Всички те отхвърлили десетичната система в полза на своите традиционни, наистина твърде объркани, но затова пък поддаващи се на манипулиране монетни системи. Първите опити за подражание на руската система били извършени не в дворците на европейските столици, а в революционните съвети на британските колонии в Северна Америка. В неистовото си желание да премахнат веднъж завинаги всичко, което им напомняло за монархията, включително и монетите с портрета на крал Джордж III, американските колонисти трескаво търсели нова монетна система. Дори самите названия на английските монети — крона (т.е. корона) и суверен — навявали твърде много спомени от мистиката на миналото на радикално настроените американци, които жадували за своя, републиканска и научно обоснована парична система.

През 1782 г. главният финансов надзорник на американското правителство изпратил до президента Вашингтон и до Конгреса на САЩ доклад, с който се предлагало въвеждането на десетична монетна система. С тази система съществуващата парична единица — доларът — се разделяла на сто равни части. По предложение на Томас Джефърсън най-малката единица, равняваща се на една стотна от долара, била наречена цент, което на латински значи сто, а монетата от десет цента — дайм, което е съкратено от латинското decima, или една десета. Предложената монетна система на Съединените щати била разработена в подробности в нарочен труд — „Доклад по изграждането на монетен двор“ на Алегзандър Хамилтън, по онова време най-образованият финансист на новата държава. В основни линии системата била одобрена от Конгреса през 1785 и 1786 г., а в окончателен вид е залегнала в Закона за металните пари в обръщение, внесен от Хамилтън на 2 април 1792 г.

Доколкото руснаците били направили десетична само рублата, която обаче се използвала успоредно с различни други видове монети, тяхната монетна система не била изцяло десетична. Следователно системата на американските пари е първата изцяло десетична монетна система в света.
Възприемането на десетична монетна система в Съединените щати толкова скоро след революцията силно раздразнило европейските монарси, за които десетичната система била равносилна на бунт и диверсия срещу установения световен ред. В резултат от тази реакция монархиите на стария континент още по-упорито се вкопчили в традиционните си монетни системи, колкото и остарели и неудобни да били те.

Повечето страни по онова време разделяли валутите си на напълно произволни монетни единици. Така например испанският долар се разделял на осем реала. През вековете в Англия се използвала зашеметяваща бъркотия от шилинги, фартинги, крони, суверени, пенита, гвинеи и лири стерлинги, изработени от различен метал и с променлива относителна стойност едни спрямо други. В последния й вариант един шилинг се равнявал на 12 пенса, а една лира на 20 шилинга; следователно лирата се деляла на 240 пенса. Гвинеята, златна монета с по-голяма стойност, се равнявала на една лира и един шилинг, или на 260 пенса. От своя страна преди време дори и пенито се разделяло на четири четвъртинки, наречени фартинги. Бъркотията става още по-голяма от факта, че за всяка монета се използвал и съответният символ — £, s. и р., като при това сумите можели да се изразяват само на цяло, не и в десетични дроби. Тази архаична система бива премахната чак през 1971 г., когато Обединеното кралство, последно в целия цивилизован свят, възприема десетичната монетна система. Сега лирата се състои кръгло от сто пенса, а всички цени могат да се изразяват като десетични дроби — например £1,47.

Във Франция при династията на Бурбоните монетната система се основавала на луидора, или „златния Луи“, който се разделял на 10 ливри; всяка ливра се подразделяла на 20 су, а всяко су — на 12 дение. В допълнение към златните монети 60 су се равнявали на едно сребърно екю. На 7 октомври 1793 г. Франция, която тогава се гърчела в спазмите на своята собствена революция, последвала примера на Русия и Съединените щати и въвела десетичната монетна система. Това бил един чисто символичен ход, понеже правителството не можело да се захване с ново сечене на монети по време на бушуващата революция и на последвалия режим на Терора. През 1795 г. французите заменили названието „ливра“ с „франк“, като един франк се състоял от 100 сантима. Самите монети, съставляващи новата десетична система, били отсечени едва през 1803 г.; системата е останала непроменена до ден-днешен.

Революционна Франция наложила десетичната система във всички завзети от нея колониални земи. За френските революционери десетичната монетна система и метричната система на мерки и теглилки олицетворявали рационализма на революцията. Водени от вярата, че революцията е нещо много повече от политическа промяна, французите включили десетичната система в пакета от подобрения и прогресивни нововъведения за благото на народа, отхвърлил веднъж завинаги тиранията на монархията. През 1798 г. французите покорили Швейцария, като я преименували в Република Хелвеция, и веднага въвели десетична монетна система, при която един швейцарски франк се равнявал на десет бацена, а един баценна десет рапена. По време на Наполеоновите войни подобни системи били възприети и от повечето италиански държавици, а през деветнайсти век — и от много други държави, главно в резултат на революции или други крупни политически промени.