„Щастлив е не онзи, който има това, което желае, а онзи, който не желае това, което няма.“

Идеята и технологията за отпечатване на книжни пари се утвърдили в Европа, но първото им успешно приложение било отвъд океана. Нито Китай, нито Европа влезли в историята като люлка на книжните пари; такава станала Северна Америка — един континент, където монетите все не достигали. Джон Кенет Гълбрайт посочва, че „ако заслугата за създаване на търговските банки принадлежи на италианците, а на централната емисионна банка — на англичаните, то заслугата за въвеждане на книжните пари, издавани от държавата, несъмнено принадлежи на американците“.
Още през 1690 г. Колонията Масачусетс — най-ранното селище на английски колонисти в Новия свят — отпечатала първите книжни пари в Северна Америка. Впоследствие се появили различни видове банкноти с местно значение, пускани от колонистите в краткотрайно обръщение по определен повод. Най-голяма заслуга за самата концепция за книжни пари, които останали почти в постоянно обръщение в големи количества в три от английските колонии по Атлантическото крайбрежие, има Бенджамин Франклин, смятан за бащата на книжните пари. Заради неговата роля в тяхното създаване портретът на Франклин е отпечатан върху стодоларовата банкнота — най-голямата, използвана за ежедневни плащания в Съединените щати.
Роден през 1706 г. като десето, последно дете на свещар и сапунджия от Бостън, Франклин израснал в семейство, което нямало нужните средства и връзки, за да му осигури образование. Едва десетгодишен, след два завършени училищни класа, Бен постъпил като чирак в свещарската работилничка на баща си. Две години по-късно той напуснал работилницата и постъпил — отново като чирак — в печатницата на по-възрастния си полубрат Джеймс, който през 1721 г. започнал да издава основания от самия него вестник „Ню Ингланд Курант“. Вестникът редовно оспорвал легитимността на британските колониални управници, поради което Джеймс често си имал неприятности с властите на метрополията и на няколко пъти попадал в затвора.

Като печатарски чирак Франклин се самообразовал, докато работел. Той жадно четял преминаващите през ръцете му материали, като наред с технологията на печата усвоил и голяма част от идеите, съдържащи се в тях. Поради чести спречквания с брат си младият Франклин напуснал Бостън и се преместил във Филаделфия, където също си намерил работа като печатарски чирак. По-късно, след кратък престой в Лондон, където работил, за да се прехранва, той се върнал във Филаделфия и скоро закупил, заедно със съдружник, своя собствена печатница; не се минало много време, и Бенджамин Франклин започнал да пише някои от книгите, които излизали изпод печатарската му преса.

Въпреки липсата на формално образование, Франклин се развил като типичен учен енциклопедист от епохата на Просвещението и може би най-почитания измежду Отците основатели на американската държава. Покрай печатарския занаят Франклин отрано развил интерес към изработването на банкноти. Още на двадесет и три годишна възраст той написал едно от първите есета за книжните пари. По онова време, когато банкнотите се използвали само като временен заместител на „истинските пари“ в случаи на криза, той отпечатал някои от първите книжни пари в историята на Америка; впоследствие неговата печатница продължила да произвежда пари чак до края на живота му.

През 1729 г. Бен Франклин публикувал труда „Скромно изследване на естеството и необходимостта от книжните пари“. Колониите бързо възприели неговите идеи; именно неговата печатница спечелила контракта за отпечатване на първите книжни пари, издадени от Пенсилвания — обстоятелство, поради което често закъснявал собственият му вестник „Пенсилвейния Газет“. За властите на метрополията в Лондон обаче издаването на книжни пари представлявало нагъл опит за узурпация на властта от колонистите. През 1751 г. британският парламент забранил със закон печатането и употребата на банкноти в Нова Англия; през 1764 г. действието на закона се разпростряло и върху останалите колонии в Северна Америка. В отговор на тази забрана през 1766 г. лично Франклин предприел пътуване до Лондон, за да измоли от парламента разрешение за издаване на още книжни пари.

Макар в наши дни да е известен най-вече като учен и дипломат, приживе Франклин се издържал главно от печатарския занаят, като използвал предприемаческите си способности за управление на скромната си печатница. Той е един от първите специалисти по разпространение на информация в зората на информационната ера, участвал в отпечатването и популяризирането на идеите на своето време сред една все по-грамотна публика. Неговата житейска философия, която е отразена в издаваните от печатницата му материали, се основава на спестовност, честност и търговска инициатива.

Привързаността на Франклин към тази идеология личи от едно негово писмо с дата 11 юни 1765 г., написано по повод на Закона за таксовите марки. В писмото, което предхожда с повече от едно десетилетие Декларацията на независимостта, се казва:

„Мързелът и горделивостта вземат от човека по-тежък данък, отколкото крале и парламенти. Ако се отървем от първите, можем по-лесно да понесем вторите.“

Някои от сентенциите му са станали неразделна част от американския речник и народопсихология:
• Запомнете, че времето е пари.

• Рано лягай, рано ставай — здравето, ума калявай.

• Човек има трима верни приятели — старата жена, старото куче и готовите пари.

• Нито една нация не се е провалила чрез търговия.

• На този свят няма нищо сигурно, освен смъртта и данъците.

Скъперничеството и алчността в никакъв случай не са житейско верую на Франклин. Той вярвал в честния и съзнателен труд, и то не само като средство за забогатяване на индивида, а като път към усъвършенстване на обществото. Франклин вярвал, че светът може да стане по-добър, ако всички произвеждат повече и потребяват по-малко.

Според Бенджамин Франклин парите трябва да се печелят само в строгите рамки на обществения и личния морал. Той не оправдавал поробването на един индивид като средство за обогатяване на друг. В напреднала възраст, след като Съединените щати вече били отвоювали независимостта си от Англия, той насочил вниманието си към въпроса за робството, като призовавал за неговото премахване в новата държава.

Бенджамин Франклин бил дълбоко морална личност; въпреки това той не признавал и дори активно се подигравал с лицемерието на официалната религия. Неговото отрицание било насочено единствено към религиозната догма и към църковната йерархия, но не и към религиозния морал. И за тази своя философия той създал една прочута сентенция:

„Бог помага на тези, които си помагат сами.“

Франклин посветил своя живот и верую в служба на обществото и на родината. Той създал не само първата обществена библиотека във Филаделфия, но и първата болница, пожарна команда, полицейски участък, както и Филаделфийската академия, която по-късно прераснала в Университета на Пенсилвания. Основаният от него Дискусионен кръжок се превърнал в Американското философско дружество. Той спомогнал за създаване на Федералната пощенска служба, а като делегат за Филаделфия на Конституционния конвент включил в Конституцията на САЩ клауза за периодични преброявания на населението.

Изобретателят Бен Франклин създал гръмоотвода, бифокалните лещи за очила и така наречената печка на Франклин, която затопляла помещението ефективно и безопасно, без да изпуска дим. Посветил живота си на общественото благо, той дори отказал патент за своите изобретения, като дал право на всеки, който желае, да ги произвежда свободно. Заради този свой начин на мислене, макар да бил универсален талант с доказани способности в много области, Франклин не натрупал значително богатство. Той починал на 17 април 1790 г. като знаменит и уважаван гражданин, но със скромни средства.