„Отначало те умишлено не те забелязват, после ти се надсмиват, след това ти обявяват война и чак накрая печелиш!“

Боливия е малка, бедна страна в южноамериканските Анди. Боливийците отдавна са свикнали да свързват двата края с малко средства. Те са естествени и непретенциозни. Дългите векове испанско владичество, многобройните кървави революции, икономически кризи, некомпетентно и корумпирано управление и периоди на хипер инфлация напълно са изтощили родината им.

Когато президентът на страната Уго Бансер Суарес (1997-2001) потърси международно кредитиране, то беше предоставено на Боливия от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ), само че с една специална клауза в договора: Суарес се задължаваше да приватизира ресурсите от питейна вода. Предвиждаше се облагодетелстван от сделката да бъде американският концерн „Бектел“, през 2000 г. президентът подписа споразумение за продажбата с „Агуас дел Тунари“ – дъщерна фирма на „Бектел“, създадена специално за големия воден удар. „Агуас дел Тунари“ получи правата върху водоснабдяването на Кочабамва – третия по големина град на Боливия. Заслужава си да се спомене, че фамилията Бектел е много тясно обвързана с клановете Буш и Чейни, както и със саудитското кралско семейство. Което означава, че Бектел разполага с власт, твърде голяма власт!

В рамките на броени месеци компанията утрои цените на водата в Кочабамба, което доведе до протести и улични вълнения, понеже преобладаващата част от жителите му вече не можеха да си позволят да пият чиста вода. Много хора бяха принудени да отпишат децата си от училище и да се откажат от прегледи при лекар заради чудовищно високите водни такси. Концернът „Бектел“ изискваше да му се заплаща дори дъждовната вода! Усещането сигурно е било изключително сладостно – пари, които просто „валят“.

Световната банка беше намерила начин да лиши гражданите на Кочабамба от правото да ползват безплатен дъжд! От януари до април 2000 г. стотици хиляди местни индианци бяха на улиците и протестираха. Жени, мъже, деца, стари и млади се изправиха срещу американския империализъм и срещу собствената си армия. В продължение на месеци борбата им приличаше на бой със зли великани, докато, въоръжени само с камъни и тояги, се съпротивляваха на военни подразделения.

На 10 април 2000 г. след тримесечна гражданска война, голям брой убити и ранени от двете страни, правителството все пак отслаби натиска срещу собствения си народ и едностранно прекрати договора с „Бектел“. Боливийците си върнаха водата, правата и личното достойнство.

Концернът години наред води съдебни дела против Боливия, но в крайна сметка картите му се оказаха слаби и отстъпи въпреки кохортата от перверзно скъпи адвокати, защото казуса бяха прегърнали многобройни антиглобалистки и правозащитни организации. През януари 2006 г. „Бектел“ се съгласи на помирително споразумение и беше частично обезщетен със символичната сума от 30 американски цента!

Дали след това всичко в Боливия е тръгнало по мед и масло ли? Не. Политическите и социалните проблеми продължават, хората са все така много бедни, а Западът не престава да затормозява развитието на страната със своите хватки. Въпреки това обаче, през април 2010 г., четири години след победата над концерна и МВФ – в Кочабамба се състоя алтернативна среща на върха по проблемите на климата. Това стана след провала на Копенхагенската климатична конференция, когато държавният глава на Боливия Ево Моралес разпрати покани за свикване на „Световна конференция на народите за климатичните промени и правата на Майката Земя“. Дойдоха над 20 000 активисти и активистки от 130 страни.

Никога да не изключваме Майката Земя от нашите мисли и действия е начало на добра кауза! Щом боливийският народ е в състояние да се опълчи на „господарите на Здрача“ от Запада, то би трябвало това да се окаже по силите и на други измежду племената человечески, какъвто е библейският пример.