„Господарите с правдата не се познават.“

В условията на съвременната ни Родина ситуацията със заплатите е изродена, деформирана в най-див образ. Всички знаят, че „официалната заплата“ е едно, а „реалната заплата“ съвсем друго. Освен това е известно, че заплатата в отделни случаи може въобще да не се изплаща, което често става с хората на „халтурни“ длъжности (бюфетчица, таксиджия, сервитьор и т.н.) и с гастарбайтерите.

Разглеждайки тези „три частни прайскърента“, входящи в „общия прайскърент“, ще отделим най-главното и ще направим извод:

Прайскърент – това е отражение в сферата на икономиката на грешката на управление на обществото като цяло, а не само в самата „икономика“. Тоест тази грешка и във възпитанието на хората, и в образованието, и в насочеността на научните изследвания, и т.н., което всичко в съвкупност се определя от мирогледа и концепцията на управление.

Грешките от всички сфери на жизнената дейност на хората се концентрират в сферата на икономиката чрез три съставки:

– грешки във формирането у хората и обществото като цяло на своите потребности. За потребностите разговора ще е по-късно. Сега ще отметнем, че те могат да бъдат:

• нормални, които обезпечават нормалното развитие на човека и усвояването на неговия генетично обусловен потенциал за развитие;

• ненормални, които не съответстват на нормалната жизнена дейност и не способстват за усвояването от човека на неговия генетично обусловен потенциал за развитие, тоест не способстват за изпълнението на програмата, заложена в човека от Бог, т.е. „идат против Бога“.

– грешки в развитието на производствените мощности.

Тяхното подробно изброяване по целия спектър отрасли на народното стопанство може да измести същността на въпроса. Но и всички тези грешки произтичат отново от грешките в определянето на потребностите. Към обезпечаването на какви потребности е насочено развитието на народното стопанство? За нормални или ненормални? Грешка може да има само в случай на насоченост към обезпечаване на ненормални потребности;

– грешки в управлението на производството. Освен обусловеността на тези грешки с неверен избор на насоченост за обезпечаване на хорските потребности, тук присъства съставката на отношение между хората в процеса на производство, което на свой ред се определя от господстващите в обществото типове психика.

Всички тези грешки от всички сфери на живота, входящи в приведените по горе три съставки, се отразяват в „общия прайскърент“ на цените на всички стоки и услуги.

И тогава всички тези грешки (които са отразени в прайскърента) и при „плановата“ икономика, и при „пазарната“ икономика ги представят като конкуренция на потребителите. Тоест грешките водят до конкуренция на потребителите. Такъв вид конкуренция се нарича дефицит. „Дефицит“ (лат. deficit „не достига“):

1. Недостииг на нещо.

2. Стока, която я няма в достатъчно количество.

3. Превишение на разходите над доходите.

Но тази конкуренция на потребителите я скрива пирамидата на паричното състояние (богатство) както на обикновените членове на обществото, така и фирмите – производители на продукция. Тази пирамида придава на конкуренцията на потребителите узаконени форми на потребление. Тези форми на потребление са „узаконени“ със „закона за стойността“.

Замислете се, уважаеми читатели, ето на вас са ви внушавали до промяната и ви внушават досега, че „на Запад в клуба на богатите има всичко!“. Но у Ротшилд – има едно „всичко“, а у работещия на Запад съвсем друго „всичко“! И разликата на едното и другото „всичко“ не е в желанията, а във финансовите възможности.

Тази мисъл може и трябва да се продължи. В САЩ живее 5% от населението на планетата Земя, а тези 5% потребяват 40% от добивания в целия свят нефт и почти 50% от всички произведени в света блага. Ако останалите 95% от човечеството на планетата започнат да живеят по „американския начин на живот“, то планетата няма да издържи такъв „начин на живот“, тя ще бъде „оглозгана“ за броени години.

Затова глобализаторите такова нещо никога няма да допуснат. Именно по тази причина глобализаторите са взели решение за преустройство на цялото световно народно стопанство, за което беше разказано в самото начало.

По тази причина глобализаторите осъществяват план по дискредитиране на САЩ в очите на цялото човечество. На тях им трябва да „загасят фара“, по който са се ориентирали много страни и народи.

Помните ли, как преди прехода в нашата родина имаше „наши фарове“ – „стахановци“, „петилетката за три години“ и т.н. Тяхната администрация на предприятията създаваше най-добрите условия за работа: нови стругове, най-добър инструмент, своевременен ремонт, доставка на заготовки и т.н.

За сметка на това „фаровете“ преизпълняваха плановете, а за това им даваха жилища без да чакат и почивки в санаториуми. А на останалите шматки говореха: „Работете като стахановци, тогава и на вас ще дадем всичко това“. Шматките се трудеха с всички сили, но ту струга ще се счупи, ту заготовоките няма да ги доставят на време, ту длетата се затъпили…

Такава система под управлението на глобализаторите действа и на световно равнище. Но ако „фара“ се запалваше, него го „гасяха“.

Когато парите не струват нищо на този, който ги дава на заем, схемата за установяване на световно господство се променя. Ако някой създава пари от нищото във всякакви количество, както прави съвременния Запад, основният начин за завладяване на света става не войната, а даването на пари на заем.