„Надянал ли си хомот – тегли.“

Радио честотно идентифициране (РЧИ). Така нареченият чип RFID (РЧИ – радиочестотен идентификатор) излъчва сигнали (информация), които се разчитат от четящо устройство и след това могат да се подлагат на допълнителна обработка. Този процес може да се преведе като „разпознаване посредством електромагнитни вълни“.

Съществуват два вида чипове:

Пасивни транспондери („импулсни приемопредаватели“ или „автоматични импулсни повторители“), които нямат собствено електрозахранване. Те първо се активират от четящо устройство (активен сензор). Използвайки енергията на четящото устройство, чипът изпраща запаметените в него данни, които после се обработват от компютър. Предимството им е, че буквално струват стотинки и са много евтини. Недостатък е техният ограничен обхват, максимум няколко метра, от което следва, че четящото устройство трябва да е близо до чипа.

Активни транспондери, които имат собствено електрозахранване (батерия) и благодарение на това могат да предават информация на дълги разстояния. Те са по-големи и струват доста повече от няколко евро. Но размерите и цените силно варират в зависимост от специфичната сфера на приложение и техническите параметри.

РЧИ-чиповете вече активно се използват в световен мащаб за идентифициране и локализиране на предмети и животни. Намират приложение например в съвременните заемни библиотеки. Във всяка отделна книга се намира такъв чип, който клиентът самостоятелно регистрира заедно с читателската си карта на съответен скенер при влизане и излизане. Широко е разпространението им в леката промишленост при производството на готови облекла под претекст, че така по-добре се контролират доставките и продажбите на дребно на стоките. Илюстрация на казаното са чиповете в джинсите на „Ливайс“, във всички стоки на „Бери Уебър“ и на „Леми фешън“ (детска мода).

Между другото не по-малко добър прием те намират в опакованите хранителни продукти като топеното сирене „Филаделфия“, в много от изделията на „Проктър & Гембъл“(например самобръсначките „Жилет“) както и във всяка печатна платка. Това е миниатюрен функционален блок, който присъства във всички модерни електроуреди.

За някоя фирма, която разпраща скъпи стоки по цялото земно кълбо, чиповете, разбира се, са предимство, защото тя може по всяко време да установи, къде точно се намират те. Ако не пристигнат там, за където са предназначени, координатите се засичат и пратките ѝ се връщат обратно.

За дадено частно лице обаче, плюсовете са сравнително малко. Ако купите подобен продукт и платите с карта, той винаги може „по принцип“ да се превърне в част от Вашата самоличност. Понеже кредитната или дебитната Ви (евро-чек) карта също притежава чип, съхраняващ информация за Вас. Следователно „просто така“ се научава кой, кога, къде и на каква цена е закупил продукта. А безликият „ползвател по принцип“ на сведенията разбира също какво е местонахождението на стоката, тоест на купувача.

Може би в недалечно бъдеще в Европейския съюз лесно ще се научава и какво плащате с пари в брой, тъй като Европейската централна банка още от 2003 г. преговаря с японския електронен концерн „Хитачи“ за вграждане на РЧИ-транспондери в банкнотите на еврото. Според проучвания никой не знае със сигурност до какво са довели тези преговори.

В Англия такива чипове вече се поставят в регистрационните номера на превозните средства, благодарение на тях службата за контрол на трафика постоянно е в течение кое МПС къде точно се намира. Но и без чип в номера на колата днес може с лекота да се установят моментните координати на почти всяко лице, защото неговият мобилен телефон винаги „издава“ коя е най-близката антенна мачта. Радиовълните, излъчвани от един активен чип или четящо устройство, преминават през дърво, камък и бетон, с други думи през всичко, което вярваме, че би гарантирало целостта на нашето лично пространство.

Цялата тази история започна с въвеждането на баркодовете (наричани също щрихкодове) през 80-те години на миналия век. Те представляват бинарни символи, които се прочитат с помощта на оптични четящи устройства (скенери) или камери и се обработват електронно. Следващият етап в тяхното развитие са чиповете. За тях вече не са необходими оптични четци, защото излъчват на прилично разстояние всичко, което е „желателно“ да се знае за нас: име, адрес, дата на раждане, осигурителен номер, номер на банкова сметка, пароли за достъп до сметки и тъй нататък до безкрайност…

Откровение на св. Йоан Богослов 13:16-17 (Библия на Лутер 1545г.). „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.“

Засега повечето чипове се намират в карти и различни стоки. Но в бъдеще предстои да се имплантират в телата на хора. Хиляди вече ги носят в момента в десните си ръце или в китките. Тези, които нямат дясна ръка или са прекалено ниски, защото да речем, седят в инвалиден стол, се сдобиват с имплант в челото. Това не е виц. Казаното в библията е вярно. Реален факт! В голям брой дискотеки от Холандия до Израел младите екзалтирани поклонници на нощните забавления биват допускани вътре посредством чипове, които им се присаждат по тяхно желание от лекар. По този начин не се налага да се редят повече на опашка заедно с тълпата простосмъртни пред охраната на входа, а влизат през отделен VIP-проход.

От юни 2008 г. на всички кучета в Австрия задължително се поставят чипове, за да може, в случай че избягат, да бъдат върнати на стопаните си. По същата логика се имплантират и пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер, за да не се изгубят.

Чипове има в задграничните паспорти, в „бонускартите“ на търговските вериги, в пропуските за ски пистите, в автоматичните бариери на автомобилните паркинги и в контейнерите за съхранение на медикаменти. През 2003 г. концернът „Метро“ беше монтирал в потребителските карти на част от своите клиенти РЧИ-транспондери, без да ги уведоми. За това бе удостоен с наградата за не добронамереност „Биг брадъруорд“. През 2007 г. в лицето на „Дойче бан АД“ немските железници също получиха ценното отличие, защото без да информират клиентите си бяха вкарали в абонаментните карти Bahn Card 100 радиочипове.

В Азия предплатените магнитни карти за транспорта вече са широко разпространени. От лятото на 2011 г. билетите за градските линии в Берлин са електронни. Всички постоянни клиенти получават персонална абонаментна карта с чип. През пролетта на 2011 г. автобусите в Берлин и Бранденбург бяха оборудвани с четящи устройства. На гарите се въведе практиката мобилни екипи от контрольори да проверяват електронните билети с джобни четящи устройства.

Но това далеч не е краят, а е само началото! Берлинското предприятие за градски транспорт от 2008 г. е възложило разработването на една нова система. С нея всеки ще може да въведе с компютъра у дома точката, от която тръгва и точката, до която иска да отиде. Пътникът застава на най-близката спирка и „Е-билетът“ светва зелено, ако спре метро или автобус от линията, която му е необходима. Тогава той се качва. Следващото светване е знак за слизане на желаното място. Така билетът го води към целта. Предимството е, че повече не се налага да се четат разписания. С други думи потребността от активно мислене отпада, заменена с насочване отвън.

Много страни биха си проправяли път с лакти, за да се сдобият с тази система, тъй като би ги улеснила бързо и без излишен шум да се справят с неприятни смутители на реда. Който изпадне в немилост пред Големия брат, просто ще се „премества“ в най-близкия лагер.

С едно обикновено четящо устройство, което просто може да се купи и всеки компютърен маниак е в състояние да си измайстори сам, е възможно да се прочетат данните от който и да е чип на разстояние до 5 метра. Това означава, че ние носим със себе си все повече информация, достъпна като цяло за всеки срещнат. Всички хора имат глобален идентификационен номер, подобно на клеймото, с което жигосват някоя крава. Без него на много места по света буквално не може да се направи и една крачка. Чрез РЧИ-чиповете той е запаметен в пакета данни в задграничните паспорти, личните карти, кредитните карти, членските карти и много други. Без въпросния идентификационен номер в голям брой страни не се допуска качването на самолет или влизането в обществена сграда.

РЧИ-чиповете са с различна големина. Могат да бъдат няколко сантиметра, но също така по-малки, по-леки и значително по-тънки от оризово зърно. Състоят се от микрочип и антена, която най-често е навита спираловидно около него.

Ако резултатите от разследванията на д-р Катерине Албрехт са верни, то през 2010 г. в Китай са били принудително поставени чипове на повече от един милион граждани. Твърди се, че доставчикът на имплантите и технологичното оборудване за тях е Ай Би Ем (IBM). Предимството, което маркирането дава, е, че правителството вече постоянно е в течение кой с кого, кога и къде се среща. Иначе казано, става невъзможно занапред струпването на „метежници“, без жълтият Голям брат да научи за това. Мексико, Индия и Румъния вече са поръчали крупни партиди от същите чипове в Ай Би Ем. Вероятно е просто въпрос на месеци или години, докато тази практика се установи също в Австрия и Германия. Електронната ограничителна гривна на глезена на криминално проявени лица е европейският предвестник на тенденцията, за която говорим.

През 2010 г. австралийски учени разработиха метод, който позволява овладяването на болка посредством имплантиран в тялото чип. Ако това е възможно, значи е възможно и предизвикването на болка с чип. По този начин в бъдеще всички белязани „черни овце“ съвсем лесно ще бъдат приучвани на дисциплинирано социално поведение. Който не полага максимални усилия за осъществяване замисъла на Големия брат, просто ще изпитва болка.

Преди да бъдат изпробвани върху хора, с въпросните чипове са били провеждани дълги серии опити върху мишки. Като пряко следствие от излъчването на импланта повече от 10% от тях почти моментално са развили рак. Той обаче не се споменава в рекламата на продукта. Вместо това са в ход хвалебствия, че е средство за по-голяма сигурност. Хиляди нищо неподозиращи хора вече са „защитили“ своите деца с чип, за да бъдат по-лесно намерени в случай на отвличане.

Оказва се, че действително има хора, които подкрепят идеята за имплантите, които биха приветствали въвеждането на световна валута и копнеят за създаването на планета-държава. Просто е невероятно какви резултати могат да дадат пропагандата и контролът на мозъка.