„Вълкът козината си мени, но нрава никога.“

Прословутите Московски процеси от 1937 година по време на „режима на Сталин” смаяха Запада, най-вече с бързината, с която обвиняемите на Народния съд, като кардинал Минджентли, признаваха престъпленията си срещу държавата. По-късно в един меморандум на ЦРУ се казва: „Характеристиките и маниерите на обвиняемите, както и формулирането и изричането на признанията, са подобни в достатъчно много случаи, за да се предположи, че са неискрени.“

През 1949 година тези очевидни несъответствия подсказват на Отдела за научно разузнаване (ОНР) на ЦРУ да предприеме „анализ на чуждестранната работа върху някои не конвенционални бойни техники, включително вещества, въздействащи върху поведението, с първоначална цел разработка на възможности за устояване или компенсиране ефекта от тези вещества“.

Предварителните фази включват преглед на изследвания върху наркотици в институции като болницата „Маунт Синай“, Илинойския университет, Мичиганския университет Детройтската психиатрична клиника, клиника „Майо“ и Националния институт по здравеопазване (НИЗ). Имало е и задълбочено проучване на чуждестранна литература, особено от Социалистическия блок. Тази програма се превръща в проект БЛУБЪРД, чиито цели са:

(а) откриване на средства за обработка на личния състав с цел предотвратяване измъкването на информация от тях с конвенционални средства;

(б) изследване възможността за установяване на контрол върху човека посредством прилагане на специални техники за разпит;

(в) подсилване на паметта;

(г) намиране на отбранителни средства срещу установяване на вражески контрол върху персонала на Управлението.

Това в крайна сметка се превръща в основа и библия за други програми за контрол върху съзнанието и психологически операции, предприемани на Запада през следващите десетилетия. Корейската война – която започва през юни 1950 г., почти година след началото на проекта БЛУБЪРД – оказва голямо влияние. Завръщането на военнопленници с промити мозъци стимулира западното разузнаване да се задълбочи още повече в техниките за контрол върху съзнанието.

На 1 юни 1951 година на свръхсекретна среща в хотел „Риц Карлтън“ в Монреал Великобритания и Канада се договарят с Централното разузнавателно управление за съвместна работа по „изследвания на общи явления, наричани с думите «признания», «ментицид», «интервенция в ума на индивида», заедно с методи, свързани с психологическо заставяне, промяна на мненията и нагласите, и т.н.“ Участници в срещата са важни фигури от военната, разузнавателната и научната общност, сред които: д-р Хаскинс, д-р Доналд Хеб (университетски консултант на Комитета за изследване на въоръжението в Канада), д-р Ормънд Соланд (председател на Комитета за изследване на въоръжението, Канада), д-р Даней (МИ6 — Великобритания), д-р Н. У. Мортън (член на щаба на Комитета за изследване на въоръжението, Канада), д-р Тайхърст, капитан III ранг Уилямс и сър Хенри Тизард (председател на Консултативния съвет по научна политика и на Комитета по въпросите на отбраната и политиката, Министерство на отбраната, Великобритания).

Това е началото на едно тясно сътрудничество, което продължава през цялото времетраене на проектите БЛУБЪРД, АРТИШОК и МКУЛТРА. Случайното оцеляване на някои документи от тези програми, особено от МКУЛТРА, ни дава писмени доказателства за участието на канадското правителство. Информацията за участието на Великобритания обаче си остава бегла поради секретността, която и досега пази британското правителство.

В протоколите от срещата в „Риц Карлтън“ пише: В началото на обсъжданията се направи опит за очертаване на някои от специфичните преимущества в общо описания по-горе въпрос [признания, ментицид, интервенция в съзнанието на индивида – изписано е именно по този начин]. Във връзка с това бяха отбелязани следните забележки:

(i) Че въпросът с промяната на мнението се отнася главно за отделни лица и групи, но само когато промяната на общественото мнение като цяло или пропагандата включват понятия и специфични факти, които биха могли да доведат до повишена промяна на нагласата.

(ii) Средствата или методите – физически, неврофизически, психологически или други – които биха могли да се използват за промяна на мнението или нагласата у индивида.

В рамките на три месеца след тази свръхсекретна среща БЛУБЪРД е префасонирана и в един доклад на ЦРУ от 1975 година се съобщава: „През август 1951 година проектът БЛУБЪРД е преименуван на проект АРТИШОК и през 1952 година е прехвърлен от Отдела за научно разузнаване към организацията – предшественик на Отдела за сигурност. ОНР си запази отговорността за оценката на външните разузнавателни сведения и през 1953 година направи предложение за тестване на ЛСД с доброволци от Управлението.

Междувременно главната насока, дадена на АРТИШОК в организацията – предшественик на Отдела за сигурност, бе използването на материали като натриев пентотал във връзка с техники на разпит и полиграф.“

В опит за провеждане на „експериментални изследвания на промяната на нагласата у индивиди“ „през септември 1951 година сър Хенри Тизард, д-р Ормънд Соланд и ЦРУ възлагат поръчка Х-38 на д-р Доналд О. Хеб от Макгилския университет.“ Проектът е съсредоточен върху използването на лишаване от сетивни възприятия (ЛСВ) и изолация за изтръгване на информация в процеса на усилени разпити. Хеб вярва, че лишаването от сетивни възприятия може да доведе до драстични промени в поведението и нагласата. Първите „използвани субекти бяха групи от студенти, на всеки от които бяха заплатени по 20 долара на ден (24 часа) за целия период на участието им в експеримента.“

Експерименталните условия, в които се намират студентите доброволци, са коренно различни от тези на други „жертви“ на ЛСВ. На всеки доброволец е предоставена стая с климатик, удобно легло и добра храна за цялото времетраене на експеримента, както и паник бутон, който да натиснат, когато решат, че желаят да прекратят участието си. Те носят полупрозрачни предпазни очила, през които виждат замъглено. „Субектът можеше да говори само когато помолва да му пуснат записаната пропаганда или прави незначителни тестове, давани му от експериментатора. С други думи, субектът се намираше в пълна изолация.“

Очевидно доброволците не са били подлагани на пропаганда, която би променила неблагоприятно политическите или религиозните им възгледи: „Беше решено, че (това) би било неразумно и от гледна точка предпазването на индивида единствената използвана пропаганда беше на невинни теми като призраци, полтъргайст, екстрасензорни възприятия и теорията на Ламарк за еволюцията.“ Въпреки това неколцина от доброволците получават необичайни визуални и слухови халюцинации. Много от тях откриват, че не могат да различат кога спят и кога са будни.

Разгледана е и работата на д-р Макуърт и Отдела по приложна психология на Медицинския изследователски съвет в Кеймбридж, Англия. Той дава данни за въздействието на еднообразието и отегчението върху индивидите в периоди на изолация.

Съществуването на други подобни програми и високото ниво на сътрудничество между трите държави е потвърдено от д-р Соланд. Канадците, предоставили такова финансиране, може да са им помогнали да получат информация от САЩ и Великобритания.

В едно писмо на Соланд се казва: „Изследванията на Хеб до момента сочат, че прилагането на пропаганда при условия на изолация дава значителни промени в нагласата. Освен това [Хеб] доказа, че при такива условия се получава съществено понижаване на интелектуалните способности и повишаване податливостта на халюцинации.“

Когато информацията за ЛСВ тестовете изтича и бива публикувана в „Монреал стар“, „Газет“ и „Торонто стар“, д-р Соланд прави всичко възможно да прикрие фактите: „Когато по-рано този месец се установи, че част от информацията по този проект е попаднала в ръцете на пресата, се реши, макар да би било неблагоразумно да разкриваме истинската цел на проекта, също толкова неуместно е да откажем всякаква информация. Затова беше направен компромис – описахме проекта, но от гледна точка на възможни цивилни и военни оперативни ситуации, например наблюдаване на поведението, контролиране на движещо се превозно средство и др.“

Поради приноса на Доналд Хеб в програмите за контролиране на съзнанието, ЦРУ финансира проекта „Психоатака“ на Юън Камърън чрез подпроект 68 на МКУЛТРА.
По онова време Хеб е завеждащ на Факултета по психология на Макгилския университет, колега и близък приятел на Камърън. Програмата „Психоатака“ остави след себе си много отчаяние за участниците и години по-късно безброй нейни жертви съдиха Канадското правителство и ЦРУ.

Джон К. Лили, друг психолог, през 1956 година изучава лишаването от сетивни възприятия, като потапя доброволци в резервоар с хладка вода. Субектите е трябвало да носят особен вид маска, през която са виждали замъглено. При пълна тишина и липса на каквито и да било стимули субектите са получавали умствени смущения. Максималното време, в което доброволецът е можел да издържи на тези условия, е било три часа. Доброволците съобщават, че са имали усещане за нереалност и абсолютно са загубвали представа за собствената си самоличност. Не са знаели къде са, кои са или какво им се случва. Поради огромното умствено напрежение мнозина от тях са се отказали от експеримента.