„Не започвайте неща, края на които не е във вашите ръце“.

Запада срещу Русия. С цел съкращения на изложението и простота на неговото възприемане материала на тази публикация ще се излага с тезиси с номерация.

1. Концентрацията на управление в супер системата (човечеството) върви по два пътя:

– метода на разрушение;.

– метода на вписване.

2. На някакъв етап от развитието е възможно стълкновение на:

– между регионалния конгломерат (Западната цивилизация) и;

– много регионалния блок (Руската цивилизация).

Резултата от стълкновението ще се определи не от съвкупната мощност на ресурсите на всяка от страните, а от субективния фактор, свързан с главния образ на блока. Нека да разгледаме за какво става въпрос.

3. Блокът има обективно предимство пред конгломерата. Това предимство се заключава в запаса устойчивост на процесите, протичащи в блока. А запаса е заложен в дълбочината на идентичността на обективните и субективни вектори на целите на регионите, влизащи в блока.

4. Но субективния вектор на целта на центъра за управление на блока („Кремъл“) може да стане антагонистичен към обективния вектор на целите на блока (целите на абсолютното болшинство елементи в супер системата, тоест народа на Русия.

Това може да бъде осъществено за сметка на информационната агресия на между регионалния център („силите на Запада“). По тази причина блока не е застрахован от разрушение на неговия център на управление (правителството на Русия) и общо блоковата структура (управлението на републиките, отраслите на народното стопанство и т.н.) в хода на информационната агресия, което именно и стана по времето на „перестройката“ и „реформите“.

5. Но от това не е застрахован и между регионалния център за управление на конгломерата, тъй като вместо с елементите на блока той се интегрира (събира се) в себе си с цялата съвкупност процеси, протичащи в блока.

А тъй като обективния вектор на целта на блока притежава ниска дефектност, то интеграцията му в конгломерата изисква внедряване в този вектор на целите на блока дефекти, които биха работили за разрушение на блока.

6. За внедряване на дефекти в ръководството на конгломерата („силите на Запада“) е необходимо:

– да се спре действието на факторите, които в условията на работа на блока отстраняват дефектите във векторите на целите на регионите на блока;

– да се идентифицират (да се разпознаят и отъждествят) господстващите в блока вектори на цели, тъй като внасянето на дефекти е необходимо да се направи бързо и целенасочено. А затова трябва да се знае къде и какво да се вкарва.

7. Но при това са неизбежни грешките.

Най-тежката от тях – това е възприемането на блока в качеството му на конгломерат. Тоест – трудно е да се оцени вектора на грешка на управление по отношение на Йерархически Висшето Управление (ИВУ), тоест, да се оцени потенциалния вектор на целите на блока (А него го има! И той трябва да се разпознае!).

И ето, тази не разпознаваемост на вектора на грешката на управление поглъщана от системата е основата на не предсказуемостта на последствията на разрушение!

8. Между регионалният център („силите на Запада“) в процеса на поглъщане на достатъчно обширния блок се оказват в цайтнот.

Засега блока се е управлявал от собствен център, можело е достатъчно точно да се определи:

– обективния общо блоков вектор на целите и;

– субективния вектор на целите.

Но най-трудно от всичко е да се определи потенциалния вектор на целите на блока, макар именно той да отразява реалните възможности.

9. Конкретните цели във векторите на целите винаги са свързани с обективни процеси. А тези процеси носят колебателен характер.

Нискочестотните процеси са по-енергоемки, отколкото еднокачествените високочестотни. Разпознаването (идентификацията) на нискочестотните процеси, носещи голяма енергия, и процесите, умиращи високочестотни – такова разпознаване изисква продължително време. А в цайтнота такова време няма.

10. Към това трябва да се присъедини и активизацията на процесите, свързани с потенциалния вектор на целите.

11. За всички току-що изброени процеси по отношение на супер системата знае не просто външното, а само Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление – ИНВОУ (БОГ).

12. Дълбочината на вектора на целите на ИНВОУ и вектора целите на блока, тази дълбочина е по-дълбока, отколкото у между регионалния център. В между регионалния център си противостоят един на друг (антагонизират):

– фундаменталната част на информационния модул на всеки елемент от супер системата (долната половина на „жълтъка“). Тя е заложена Свише от Бог;

– адаптационната част (горната половина на „жълтъка“). Тя макар и да се формира на базата на фундаменталната част, определящо в нея се явява социалната съставка, която на свой ред се определя от концепцията за управление в конгломерата. Но тази концепция върви против Бога.

Именно по тази причина поддръжката на блока Свише е по-вероятна, отколкото поддръжката Свише на конгломерата.

13. Какво обезпечава ефективното вписване на конгломерата в блока? Това се обезпечава за сметка на:

– обширността на векторите на цели на блока;

– многократното дублиране на целите;

– продължителното съществуване на блока;

– субективизма на възприемане на вектора цели на блока от ръководството на между регионалния център;

– предопределената поддръжка от ИНВОУ;

– това, че агресията на между регионалния център за управление на конгломерата е престанала да бъде такава;

– разбудеността на сборния интелект на блока;

– ниския запас устойчивост на периферията на конгломерата.

14. Ако към времето на начало на интеграцията на конгломерата в блока устойчиво беше функционирал сборен интелект (а това обезпечава появата на концепцията за обществена безопасност – КОБ), който стана ново звено в ИВУ по отношение на супер системата, то конгломерата просто е обречен, тъй като:

– на съответстващия интелект на блока е гарантирана поддръжката на ИНВОУ (Бога);

– сборния интелект на блока е по-мощен, отколкото спрегнатия интелект на конгломерата.

15. Загубата на управление в конгломерата – това е срив на управлението. А откъснатите парчета от конгломерата сами не могат да се управляват по ПФУ. Блока може да им даде това.

16. По отношение на обществото, разглеждано като супер система, това означава, че алгоритмиката предхождаща вписването трябва да се развърта, ориентирайки се на преход към човешки тип психика като към единствено нормална за хората. В този случай тя е най-ефективна в смисъл постигане на целите и необратимост на резултатите, тъй като се развърта в руслото на Промисъла и при пряка поддръжка от Йерархически Най-висшето Всичко Обгръщащо Управление (Бога).

17. Носителите на демонски тип психика могат в своето развитие да достигнат до осъществяването от тях на концентрация на управление по метода на предварителното вписване. В този случай у тях ще са неизбежни конфликтите с Йерархично Най-висшето Всичко Обгръщащо Управление както при осъществяването на управление в пределите на техния автономен регион на супер системата, така и извън неговите предели в границите на супер системата като цяло. При развъртането на алгоритмиката на предварителното вписване на основата на демонския тип психика, при нейната неоспоримо по-висока ефективност, отколкото у алгоритмиката на разрушение и поглъщане на отломките, тя неизбежно ще води до сривове в управлението, тласкащи нейните привърженици към катастрофа, от която няма изход, или поставяйки ги на ръба на подобна катастрофа.

Ето каква е работата тук:

– разрушението на автономните региони и формирането на конгломерат е по-очевидното и по-малкото зло;

– отколкото формиране на блок с методите на предварителното вписване на основата на демонския тип психика. Благодарение на ниското качество на управление в конгломерата, на ниския запас устойчивост на управление в него, да се премине от конгломерат към блок и цялостна супер система, в която господства човешки тип психика, е по-просто, отколкото от блока, в който господства демонски тип психика.

18. В историята на днешната глобална цивилизация всичко горе разказано за супер системите позволява да се разберат някои особености на протичането на Втората световна война на XX век.

Руската империя е представлявала сама по себе си блок, преживяващ криза на управление, тъй като субективния вектор на целите на неговия център за управление не е съвпадал с обективния общо блоков. Това е дало възможност да се осъществи опит за разчленяването на Русия и поглъщането на нейните отломки в Евро-Американския конгломерат. Не по-малко, СССР под ръководството на И. В. Сталин по предишному е бил блок, в който е ставал процес на преодоляване на дефектността на векторите на целите – субективния вектор на центъра за управление и общо блоковия е обективен.

Япония представлявала сама по себе си автономен регион, по характера на управление близък до блоковия тип, но на основата на демонски тип психика.

Германия е била част от конгломерата, в който се е имитирал опит да се премине към блоков характер на управление. Той се е оказал достатъчно успешен затова, да провокира Япония за встъпване в съюз с Германия при крайно неизгодни за нея условия.

В тези условия агресивния потенциал на Япония (от нея е бил напечатан тираж парични знаци за регионите на Далечния Изток на СССР, които се предполагало да заграби) облекчил за САЩ усилията на вътрешното масонство на Евро-Американския конгломерат, търсещ повод за влизане на САЩ във войната на страната на противниците на Германия, и спецслужбите на СССР при личното участие на И. В. Сталин и Л.П. Берия в управлението на периферията на съветското разузнаване в САЩ.

19. В края на войната е изглеждало, че победил Евро-Американския конгломерат. Блока на Япония с управление на основата на демонския тип психика се оказал на ръба на катастрофа, от която я задържало застъпничеството лично на И. В. Сталин, категорично отказвайки да причисли японския император към военните престъпници. Това не позволило чрез правилата на Евро-Американския конгломерат да се ликвидира монархията в Япония и да я лишат от нейната национална духовна същност подобно на това, което стана с Турция след края на Първата световна война на XX век в резултат на идването на власт на масонския режим на Ататюрк. В резултат на това Япония съхрани потенциала си за по-нататъшно самобитно развитие.

Но главното се състои в това, че при видимостта на победата на Евро-Американския конгломерат, се продължи самобитното развитие на блока на Русия. А конгломерата продължи и продължава да се движи към криза на управлението по силата на вмешателства в чуждите дела, разрушение на управлението в определени региони и поглъщането на отломките им.

20. Този процес на поглъщане на блока (СССР-Русия) от конгломерата („силите на Запада“) може да се съпровожда от опит да се натрапят на блока конгломератни стереотипи на разпознаване на йерархически висшето по отношение на супер системата като цяло управление.

Успешността на тези опити зависи от вектора на целите и устойчивостта на процеса на йерархически висшето управление, общо по отношение на блока и конгломерата, а именно – че то ще предпочете на дадения етап:

– ускоряване на концентрацията на управление от страна на конгломерата, макар и след това да низвергне структурите му на управление;

– формиране на сборен интелект в блока с поглъщане на конгломерата в блока до завършване на концентрацията на управление по конгломератно – между регионалния способ;

– обучение на сборния интелект на блока в добро изхождайки от примера на агресия на конгломерата.

21. Като цяло в хода на усвояване на потенциала за развитие на супер системата (цялото човечество) протича процес на изместване на примитивните схеми на управление от по-развити, обезпечаващи по-високо качество на управление в смисъл освобождаване на ресурси. При това структурното и без структурното управление стават неразличими, макар и те „да имат място“.

22. Изводите от анализа на възможното стълкновение.

Когато супер системата влиза в режим на устойчиво самоуправление от страна на сборния интелект, различаваща ИНВОУ (Бога) от външните информационни въздействия, тогава тя усвоява потенциала на своето развитие в най-кратък срок. Вътре в супер системата това се възприема като отсъствие на конфликтно самоуправление на елементите на супер системата и максимално ниво на защита от влияния на „средата“. След завършването на процеса на усвояване на потенциала за развитие се изменя:

– характера на взаимодействие на супер системата със „средата“;

– вътрешната организация на процесите в супер системата.

Това води до:

– концентрация на запаса на устойчивост на супер системата по отношение влиянието на „средата“;

– ръста на производителността (мощността на въздействие) на супер системата по отношение на „средата“.

Процеса на усвояване на потенциала за развитие може:

– да обхваща няколко поколения елементна база на супер системата или;

– да завърши за времето на съществуване на едно поколение.

След завършването на процеса на усвояване на потенциала за развитие супер системата съществува известно време в балансиран режим по отношение на средата:

– или като костна;

– или като с възобновяема елементна база.

При това тя ще може да стане основа за:

– супер системи от следващо поколение или;

– йерархически по-висша супер система.

Да си припомним за Най-голямата Фуния със стъпаловидни краища и прогнозата за глобалния еволюционен процес.

С това ние не завършваме разглеждането на основните процеси, протичащи в супер системите и няма да ограничим тяхното разглеждане до тук. В следващите публикации разглеждането ще бъде продължено чрез изучаването на егрегорите.