„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Фамилията Ротшилд днес. Може би се питате, защо толкова дълго и подробно се занимаваме с един-единствен семеен клан? Отговорът е прост. Защото едва ли в Западния свят съществува голям концерн, който да не принадлежи изцяло или поне частично на фамилията Ротшилд!

Не Ви се вярва ли? Тогава нека на следващите публикации се опитаме да Ви предоставим едно кратко обобщение на онова, което открихме, понеже през последните десетилетия различни нейни членове са изкупили половината планета, използвайки инвестиционни компании. И както изглежда, никой не е забелязал нищо. Със сигурност обаче случващото се е убегнало от вниманието и на „сериозната преса“. Но това, което излиза при проучвания в Европа и Съединените щати, би било напълно достатъчно като доказателство за власт.

След експроприацията на собственост в полза на Третия райх фамилията Ротшилд дълго време била официално дистанцирана от Германия и Австрия.

Все пак през 2009 г. тя отново откри банки и в двете страни – стъпка, която актуализира мрежата от нейни клонове работещи във всички големи европейски, северни и южни американски, австралийски и израелски градове.

Във всекидневния живот тези финансови институти не се набиват на очи, защото не са ориентирани към средностатистическия клиент. Поради тази причина те не поддържат лесно разпознаваеми офиси в централните пешеходни зони. Банките на рода Ротшилд обслужват единствено богати клиенти, големи предприятия, други банки, правителства и международни организации. „Търговията на дребно“ предоставят на останалите в бранша. Така например на официалната Интернет страница на немския филиал на банката четем:

„Ротшилд“ е водеща независима инвестиционна банка – ние консултираме клиенти от цял свят при избора им на стратегия, при сливания и придобивания, по въпроси, свързани с набавянето на собствен или чужд капитал, както и при структуриращи процедури. Обективността на „Ротшилд“ като независим институт, неговата глобална мрежа и ориентираните към изграждане на трайни партньорски взаимоотношения с клиентите съображения при даването на съвети, създават в комбинация принадена стойност за тях, посредством стабилност, интегритет и творчески подход.

„От основаването си преди повече от 200 години банка „Ротшилд“ е семейна собственост. Със своите почти 950 банкери-консултанти в повече от 35 страни на света Ротшилд е името на съветник, предпочитан от правителства, финансови учреждения, компании и частни лица.“

Банковата империя на клана Ротшилд обхваща десетки банкови сдружения, фондови капиталови дружества и инвестиционни фирми: Обединени срочни Фондове „Ротшилд“; Частна банка „Едмонд де Ротшилд“; Банка „Натан Майер Ротшилд & Синове“; Холдинг „Н. М. Ротшилд – Китай“; Банка „Ротшилд“ АД; Частна банка „Едмонд де Ротшилд – Лугано“; Компания „Бенжамен де Ротшилд“ Анонимно дружество; „Ротшилд – Продължение и разширение“ ООД; „Ротшилд – Северна Америка“; Международна банка „Ротшилд“; „Ротшилд – Австралия“; Холдинги, или Холдингова група, за управление на активи „Ротшилд“.

В някои случаи имената на фирмите не съдържат нищо, което да подсказва, че фамилията има участие в тях. В резултат на направените справки се установи, че следните банки изцяло принадлежат на клана Ротшилд: Банкова компания; Оценяване и осчетоводяване на активи „Конкордия“; Инвестиционен Тръст „Капитал Партнерс“ Публично ООД; Анонимно дружество „Париж-Орлеан“; Азиатски предприемачески тръст „Пет стрели“.

Наред c многобройните банки обаче, съществуват също концерни за недвижима собственост, застрахователни компании и инвестиционни фирми, които според проучванията на електронното новинарско издание The Intel Hub най-малкото частично принадлежат на филантропската фамилия, като например Royal & Sun или The Blackstone Group.

„Блекстоун груп“ е частна банка, занимаваща се с инвестиции и управление на имущество, която заслужава специално внимание. Тя е основана през 1985 г. от Питър Питърсън и Стивън А. Шварцман с капиталовата подкрепа на Ротшилд. Освен това Питърсън е и председател на Управителния съвет на филиала на Федералния резерв в Ню Йорк и член на Председателството на Съвета за международни отношения. Никого не изненадва и обстоятелството, че Шварцман също е член на Съвета за международни отношения. Той е приятел от студентските години на Джордж У. Буш. Двамата по едно и също време са следвали в „Йейл“ и са членували в „Череп и кости“.

Фирмата на Хенри Кисинджър работи в тясно сътрудничество с банката, заедно са били замесени в сделката за собствеността на Световния търговски център, от която Лари Силверщайн прибра една респектиращо голяма застрахователна сума. Рандал Ротшилд е един от директорите на „Блекстоун груп“ и шеф на направление „Недвижима собственост“ в „Стратегии при дългове, поети за придобиване на недвижими имоти“. Лорд Якоб Ротшилд е член на Управителния съвет.

Между впрочем „Блекстоун“ държи големи пакети акции на следните фирми: „Дойче Телеком“, „Гересхаймер глас“, TRWC (една от 10-те най-големи в търговията с автомобили), „Налко кемикъл компани“, „Фрийскейл“ (полупроводници), „Мерлин ентъртейнмънт“ (включваща веригите „Леголанд“, „Мадам Тусо“, развлекателни паркове, атракционни центрове „Обитатели на моретата“ и „Изследователи на Земята“), „Юнивърсъл Орландо ризорт“ „Синеуърлд“, „Хютън Мифлин“ (издателство), „Спирит груп“ (магазини за ценители на гастрономията), „Кльокнер пентапласт“ (производство на различни фолия), хотели „Хилтън“, метеорологичен канал на тв-корпорация „Лендмарк комюникейшънс“ и много други.

Защо това е важно ли? Защото едно значително по размер участие във всички споменати фирми дава право на намеса в управлението на бизнеса. А фамилията Ротшилд с помощта на разнообразни изкуствени юридически „построения“ притежава определен процент от почти всички големи западни компании и концерни. Като илюстрация на казаното електронното Интернет издание на вестник „Ханделсблат“ от 24.04.2006 г. под заглавие „Блекстоун“ става едър акционер на „Телеком“ съобщава:

„Държавната банка кредитно подпомагане KFW отвори вратата на американския инвеститор на капитали, за да влезе в телекомуникационния гигант от Бон, продавайки му пакет с 4,5% от всички акции. Понеже както KFW, така и „Блекстоун“ са се задължили да спазват сроковете, блокиращи продажбата на акции след първоначалното публично предлагане на борсата, Т-активите реагират с големи курсови печалби. Очаква се „Блекстоун“ да получи също и мандат за участие в надзорния съвет.“

Всяко по-значимо участие в дадена фирма, а почти 5% от корпоративния пакет акции на някоя голяма компания представляват солиден дял, се съпътства от влияние върху стратегията и ориентацията и или с други думи от власт. Власт, която на пазара или в играта на борсите може да бъде използвана в пълен обем за лична изгода. По този начин фамилията Ротшилд въздейства върху икономическата ситуация, сливанията на големи предприятия, кредитирането и борсовите курсове. Но тя притежава не само дялове в инвестиционни компании (като „Блекстоун“), които участват във всички по-сериозни западни фирми, а освен това отделните членове на клана държат лични пакети акции в голям брой от въпросните компании. В крайна сметка е почти невъзможно да се разбере „отвън“ кой колко и от какво притежава, както и кой се явява последна инстанция при определяне стратегията на даден концерн.

Интернет изданието на „Фокус“ от 25.09.2008 г. например пише под надслов „Ротшилд открива немски фирми“ следното:

„Според информация от пресата Инвестиционната банка „Ротшилд“ започва самостоятелни сделки за придобиване на фирмени дялове в обем на 600 милиона евро като възнамерява да инвестира и в Германия. Банката щяла приоритетно да увеличава капиталовложенията си в немски фирми, водена от убедителен мотив:

„Ние смятаме, че в Германия съществуват много голям брой интересни възможности за инвестиции“ – заявил главата на фамилията барон Давид де Ротшилд пред вестник Зюддойче цайтунг“ в четвъртък. Банката му не се стремяла към стопроцентова собственост, а към придобиване на миноритарни дялове от фирми. „Ротшилд“ е най-голямата в света инвестиционна банка, която остава семейно притежание и засега се справя по-добре с финансовата криза от едрите конкуренти като „Леман брадърс“ или „Мерил Линч“.“

Че това е по-успешният начин за преодоляване на криза, вече не удивлява никого. Би могло също да се предположи, че като акционер в почти всички западни предприятия и банки и в ролята на правителствен консултант може много по-резултатно да се участва в „моделирането“ на подобно бедствие. Който сериозно вярва, че борсата е огледало, в което се отразяват търсенето и предлагането, меко казано е наивник.

Де факто Ротшилд е съдружник и в „Блек Рок“, която от своя страна държи сериозни дялове от „Адидас“, „Алианц“, BASF, „Байер“, „Билфингер Бергер“, „Даймлер“, „Дойче банк“, „Дойче бьорсе“, EON, „Хайделберг цимент“, „Инфинеон“, Акционерно дружество К + S, „Линде“, RWE, SAP, „Сименс“, „Соларуърлд“, „Скай“ и много други.

„Баркли глобал инвесторс“ е дъщерно подразделение на „Баркли банк“ и е също част от корпорация „Блек Рок“. Чрез него „майката“ „Баркли“ поддържа пакет от около 20% в „Блек Рок“. А управлявания от корпорацията капитал възлиза на кръгло 2700 милиарда щатски долара. Това прави 2,7 трилиона, които, изписани с всички нули, изглеждат така: 2 700 000 000 000 долара!

„Блек Рок“ е акционер и в „Гленкор“ – най-големия в света търговец на суровини, където през 2010 г. Натаниел Ротшилд вложи като частно лице 40 милиона долара. На свой ред пък „Гленкор“ притежава една трета от Xstrata pic,едно голямо швейцарско минно добивно предприятие. Натаниел Ротшилд е Втори председател на Управителното тяло на Attara Capital LP– нюйоркски хеджфонд, който също има дялово участие в швейцарския минен гигант. През същата година той купи поименни акции за 100 милиона долара на Hnited Co. Rusal,най-големия в света производител на алуминий. Негови мажоритарни собственици са Олег Дерипаска и Роман Абрамович, с които Ротшилд е в близки приятелски отношения. В едно интервю за вестник „Меритайм нюз“ от 07.01.2010 г. той открехва завесата:

„„Русал“ и „Гленкор“ са компании, които за максимално кратко време ускориха от 0 до 100 км/ч. „Гленкор“ притежава много специфична култура на правене на бизнес, иманапълно нестандартна делова „аура“. Създаването на компании от подобен вид е крайно трудно за осъществяване.“

Докато на практика Ротшилд и руските олигарси са добри приятели и инвестират в едни и същи фирми, пред обществото те се преструват на противници, за да заблудят пресата и широката публика и да правят политика. Под заглавие „Афера с дарения отвежда торите в Бредуил“ електронното издание на вестник „Ханделсблат“ от 23.10.2008 г. Пише:

„Джордж Осбърн има истински проблем. Министърът в сянка на британския опозиционен шеф Дейвид Камерън май че е помолил за пари един руски олигарх. Вторият по ранг човек в екипа на лидера на торите Камерън се бори да запази репутацията си, защото Натаниел Ротшилд, мениджър на хеджфонд, го обвини в отворено писмо от страниците на „Таймс“, че е водил разговори за политически дарения с руски олигарх. Подобни пожертвувания за партии били незаконни, понеже въпросното лице – Олег Дерипаска – нямало избирателни права във Великобритания.“

С тайните машинации на клана Ротшилд биха могли да се напълнят многотомни алманаси. Със сигурност се знае, че членовете му са в положение постоянно и едновременно да влияят върху всички важни икономически и политически събития в Западния свят.