„Силата на народа е в справедливостта.“

Справедливостта е многостранно понятие, обхващащо моралната правота, закона и етиката, като основните ѝ видове включват социална, обща, частна и наказателна справедливост. Тя цели осигуряване на равенство пред закона без дискриминация. Основните категории справедливост гарантират честно разпределение на ресурсите и налагане на наказания.
Въпреки че разбиранията за справедливост и състрадание понякога влизат в конфликт, немислимо е да имаме състрадателно общество без справедливост. Но какво се има в предвид под „справедливост“ и как да се справим с онези, които нарушават правилата и вредят на обществото? Това повдига въпроса за едно важно разграничаване между видовете справедливост и елементите на съзнанието ни, които подхранват различните типове стремеж към справедливост.
Важното разграничение тук е между справедливостта, търсеща възмездие (ретрибутивна) и възстановяваща (ресторативна) справедливост. Възмездяващата справедливост се фокусира върху осъждането, обвиняването и наказанието. Тя е съсредоточена върху срама, страха, причиняването на физическа болка и ограничаване на движението, свободата, задържане; целта й е нарушителят да страда.
При възстановяващата справедливост акцентът е в много по-малка степен върху страданието на нарушителя и много по-голяма – върху опита да се постигне изцеление както за него, така и за жертвата. Те се събират заедно и пряко се сблъскват с болката на другия.
Вместо емоции на срам, които могат да прераснат в оправдания, гняв или в отричане на сериозността на стореното, целта тук е да се развие взаимна емпатия: чувство на разкаяние, тъга и вина у извършителя, желание за прошка и приемане у жертвата Тези различия се очертават в таблица 2.
Таблица 2. Възмездяваща и възстановяваща справедливост.
| Възмездяваща справедливост | Възстановяваща справедливост |
| Жертви и съдилища: – гняв; – обвинение; – срам; – осъждане; – преследване/ наказание; – отмъщение/ възмездие; – разплата. | Жертви и съдилища: – сложни емоции на гняв; – изясняване на причинената болка; – нужда да разбере; – опит за де персонализиране; – липса на желание за разплата. |
| Реакциите на нарушителите са защитни, фокусирани върху собствената личност и свързани с чувството за заплаха: – депресия, страх, тревожност; – фокус върху Аза и срама (негативна представа за себе си); – фокус върху наказанието или; – изолация; обвиняване на другите, агресия, непокорност; – фалшиво разкаяние в отговор на очакванията на обществото. | Реакциите на нарушителите са по-открити и насочени към другите: – съжаление, разкаяние; – вина за собственото поведение; – емпатично осъзнаване на нанесената вреда; – поемане на отговорност; – възстановяване на щетите. |
Състраданието не означава да позволяваме на престъпниците да се измъкват или да не признаваме собствените си грешки; тъкмо обратното. Става въпрос за поемане на отговорност по специфичен начин, базиращ се на грижата за другите, вместо фокусиране върху собствената личност.
Всеки, който знае нещичко за престъпността ще ви каже, че много от нарушителите страдат от редица затруднения, свързани с обучението, от психични проблеми или са имали трудно, критично минало, често са били подлагани на насилие, много от тях са прекарали детството си в социални институции. Трябва да се реши така ли искаме да третираме хората с подобни проблеми и към какво общество всъщност се стремим:
– Общество, фокусирано върху възмездието, гласува за политици, които залагат на необходимостта от повече наказания, заради собствените си страхове и желание за мъст (при това противно на всички доказателства, че този подход не върши добра работа, струва скъпо и не изкоренява престъпността). Наистина ли искаме да строим още затвори и да плащаме луди пари, за да държим хората в тях?
– Общество, в което политиците разбират, че голяма част от престъпността е резултат от социални и психологически проблеми и изисква съответно социални и психологически решения, не на последно място състрадание, грижа и ангажиране с трудната задача да се осигури адекватна, превантивна политика, да се работи в училищата и рисковите общности, да се полагат усилия хората да се почувстват ценни членове на обществото. И това, преди да стигнем до сексуалното образование, целящо намаляване на случаите на нежелана бременност, и емоционалната подкрепа за родителите в затруднено положение.
Коментари
Все още няма коментари