„Докато рибата е в морето, не слагай тигана.“

Морските риби се разглеждат като отделна екологична функционална група на биоразнообразието (дескриптор 1) и морските хранителни вериги (дескриптор 4) от Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО. В Българската акватория на Черно море има 134 вида риби, които принадлежат към 44 семейства. Повечето от тези видове са средиземноморски имигранти (100 вида), 23 са понто-каспийски реликти и 10 вида са бореално-атлантически реликти. Един вид от кефаловите риби (Mugil soiuy) е интродуциран в Черно море и понастоящем е широко разпространен по Българския бряг.

Видовете, които извършват миграции между крайбрежната и откритоморската зона са 62, докато 64 вида извършват миграции между северната и южната част на Черно море. Общият брой видове, които се размножават в пелагиала (открити води) е 66. Около 27 до 29 от тях се размножават по българското крайбрежие: 17-19 в близост до брега и 10 – в открити води. От общо 46 вида риби, които отлагат хайвера си на дъното, 41-42 се размножават в българската акватория. Живораждащи са 3 вида, два от които се срещат по българското крайбрежие. С изключение на 6 вида, които се размножават през есеннозимния сезон, останалите видове се размножават през пролетта и лятото. Повечето видове риби се размножават в крайбрежната зона, което ги прави по-уязвими към замърсяване.

Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна включва следните видове черноморски риби: немска есетра – Acipenser sturio; и видовете от р. Alosa (карагьозови). Немската есетра (Acipenser sturio) е включена в Червената книга на Р. България, но се счита за изчезнал вид по българското крайбрежие. В Черно море са улавяни само единични индивиди в района на Варна и Бургас. Видовете от р. Alosa са разпределени неравномерно в българската морска акватория, през пролетния сезон се срещат в крайбрежната зона, мигрирайки към реките за размножаване. Голяма част от уловените индивиди са възрастни, 3-4 годишни полово-зрели, със средна дължина 27.5 cm. През есенните и зимни месеци се наблюдават в цялата акватория, с повисока численост в районите пред Шабла – Калиакра, Камчия – нос Емине и Маслен нос – Царево на дълбочини от 50 до 75 m. Повечето от уловените индивиди са незрели, на възраст 1-2 години и средна дължина 16.5 cm. Приложение 2 към Протокола за опазване на биоразнообразието в Черно море включва 38 вида редки и застрашени риби, важни за екосистемата на Черно море.

РДМС разграничава видове риби, които са обект на стопански риболов (Дескриптор 1, 3) и видове риби, които не са обект на стопански риболов (Дескриптор 1, 4). Въпреки че стопанският риболов оказва натиск основно върху стопански ценните видове риби, натискът е насочен и върху останалите видове, които попадат в рибарските мрежи като случаен приулов. Поради тази причина мащабът на натиска е неизвестен, но въздействието съществува.

Обект на риболов в българската акватория на Черно море са над 20 вида риби, описани в Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието ( Аграрен доклад -2020)84 , Оценката за състоянието на рибните запаси за Черно море през последните години се извършва в рамките на изпълнението на научните изследвания, които България е задължена да осъществява, в изпълнение на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в сектор рибарство в изпълнение на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/ 1004 на Европейския парламент и на съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвяне на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 199/ 2008 на Съвета. Основната оценка се прави за квотираните видове риби, които за Черно море са калкан (S. maximus) и трицона (Sprattus sprattus). Институтите, отговорни и изпълняващи тази дейност са: Институт по рибни ресурси, Варна; Институт по океанология към БАН, Варна, и Институт по рибарство и аквакултури, Пловдив.

Морските риби са подложени на различни източници на натиск поради това, че са част от високите звена на хранителните вериги – антропогенна еутрофикация и предизвиканата от нея дънна хипоксия; замърсяване с тежки метали и устойчиви органични замърсители от сушата, морския транспорт и атмосферното отлагане; хищничество от страна на инвазивни видове върху ихтипланктона.

Фигура 7: Разпределение на средната плътност на риболовния флот през 2017-2018 г., в часове на km2 на година

Сред основните проблеми за рибните популации в Черно море е и интензивният риболовен натиск. С цел намаляване на този натиск през 2018 и 2019 г. са предприети мерки, свързани с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Местообитанията на дънните видове риби се унищожават преди всичко поради тралене и драгиране.Районите с най-значителен натиск от морския риболов са съсредоточени в акваторията около двата големи залива по българското Черноморско крайбрежие, където са разположени риболовните флотилии. Въз основа на данните от EMODnet през 2017 г. дейността на риболовните кораби е съсредоточена в два района: северен, в акваторията от нос Калиакра на север до устието на р. Камчия на юг и южен – обхващащ акваторията на Бургаския залив и достигащ на юг до Маслен нос.

В периода 2006-2011 г. в „добро“ състояние от видовете, които са обект на стопански риболов по някои от индикатори е само трицоната (Sprattus sprattus). Останалите 3 вида, за които има данни и индикатори за добро състояние: сафрид (T. mediterraneus), меджид (M. merlangus) и барбуня (M. barbatus), състоянието не е добро, а за останалите 5 вида, посочени в програмата за мониторинг по дескриптор 3, състоянието не може да бъде определено, поради липсата на данни или изведени стойности на съответните индикатори.

През 2018 г. за първи път е извършен мониторинг на риби, които не са обект на стопански риболов. От 21 вида, 2 вида са в добро състояние: (Hippocampus guttulatus Cuvier, 1829) и морски дракон (Trachinus draco Linnaeus, 1758), а за останалите 15 вида състоянието не е добро. Липсата на исторически данни, ограниченият пространствен обхват на мониторинга и недостигът на информация за рибните съобщества в зависимост от типа на местообитанията, ареала на разпространение на видовете, както и числеността и демографската структура на популациите, възпрепятстват прилагането на индикаторите за оценка на напредъка към постигането на добро екологично състояние.

Допълнителни проблеми са отпадъците, поглъщането на микроотпадъци или заплитането в морски отпадъци (изоставени мрежи) и подводния шум. Въздействието на някои от тези източници на натиск (морски отпадъци, подводен шум) все още не е добре изучено, но съществува, което изисква прилагането на програмите от мерки, определени в Морската стратегия на Р. България. Пространствено, разпределението на въздействието е неравномерно – то е най-силно във Варненския и Бургаския залив, както и между Варна и Каварна, където са разположени най-значителните източници на натиск.

Основните изводи от идентифицираните проблеми и трудности в опазването на рибните ресурси и тяхното изследване, освен изброените по-горе, са за липса на данни от мониторинг и гранични стойности на индикаторите за добро състояние, което не позволява оценка на състоянието на някои видове риби, обект на стопански риболов. Допълнителен проблем е липсата на исторически данни на индексите за разнообразието на видовете риби, които не са обект на стопански риболов в трите зони на оценка – крайбрежна, шелфова и дълбоководна. Не достигат данни за структурата на съобщества на видовете риби, които не са обект на стопански риболов, в зависимост от типа на местообитанията, ареала на разпространение на видовете, числеността и демографската структура на техните популации.

От решаващо значение за подобряване на състоянието е повишаване качеството на информационната осигуреност, обхвата на приложните изследвания и наблюдението и прилагането на мерки срещу незаконния риболов и източниците на замърсяване, тъй като те въздействат върху всички видове риби. Част от тези мерки включват определяне на зони за защита в крайбрежните води на видовете риби, които са обект на стопански риболов, в които се прилагат временни забрани за риболов.