„Малката лодка не носи вести отдалече.“

Навигационно хидрографска информация.

Топография.

Варненски залив. Вдава се на запад в сушата между нос Св. Константин с нос Камчия. Северният и южният бряг на залива са образувани от склоновете на двете високи плата – Варненското на север и Авренското на юг. Тези брегове са високи с планински характер. Северният бряг на залива от нос Св. Константин до акваторията на пристанище Варна–изток на разстояние 4 мили има почти западна посока. На няколко места по него при Евксиноград, местността „Почивка” и централната част на Морската градина има пясъчни плажове. Западният бряг на Варненския залив е нисък и песъчлив. Той е пресечен от два плавателни канала (стария канал и канал № 1), които го съединяват с Варненското езеро. На юг от канал № 1 морският бряг представлява пясъчен плаж с дължина 1 миля и широчина 0,5 кбт. Южният бряг на Варненския залив от местността „Карантината” до нос Галата е висок, покрит с гора и е недостъпен от море. Северното крайбрежие на Варненския залив е заето предимно от лозя, а южното – от гори. Град Варна със своите квартали, вилната й част и промишлената зона е разположен и по трите бряга на залива. Възможност за приставане на малки плавателни средства, освен в пристанищния комплекс има и на пристан Евксиноград, буна Траката, буни 101, 102, 103 и на пристаните по плажовете на западния и южния бряг. За ориентири може да бъдат използвани кулата на резиденция Евксиноград, телевизионната антена североизточно от града, кулата на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”, хотел „Черно море” и други. Релефът на дъното е равен, с изключение на районите на рифовете. Грунтът на дъното в залива е предимно пясък и тиня. Навигационна опасност са рифовете по южния бряг в района пред Карантината и нос Галата.

Варненско езеро – намира се на запад от Варненския залив на 1,2 мили от морския бряг. То е най-голямото по обем българско езеро. Дължината му по направление изток – запад е 5,7 мили, минималната му ширина – 5,4 кбт, а максималната – 1,4 мили. На изток езерото е свързано с морето чрез два канала – стария и канал №1, а на запад, чрез канал №2 с Белославското езеро. Южният бряг на езерото е висок, на отделни места обривист, а на други е покрит с гори и лозя. Той е слабо разчленен. По характерни носове на него са Чайка и Бели нос. Северният бряг на езерото в по-голямата си част е нисък, блатист и обрасъл с тръстика. На него има разположени няколко населени пункта и пристанища. Той е слабо разчленен от ниски заблатени носове. Дълбочините в езерото, близо до брега са неравномерно разпределени. Средната му дълбочина е 9,5 м, а максималната е 19 м. В акваторията на езерото има фарватер за корабите, плаващи до пристанищата в Варненското и Белославското езера. Грунтът на дъното е предимно тиня. Подходящ за заставане на котва е районът североизточно от село Казашко.

Белославско езеро – намира се на 2,8 мили западно от Варненското езеро. Дължината на езерото по направление изток – запад е 1,2 мили, а широчината му е 5 кбт. Бреговете на езерото са ниски, мочурливи и обрасли с тръстика. На 100 – 200 м зад бреговата линия те се повишават, стават стръмни и обрасли с гора и храсти. Езерото е сладководно. Максималните му дълбочини са 1,9 м. През средата му е прокопана западната част на канал №2, свързващ пристанище Варна-запад и подходен канал за пристанището на Фериботния комплекс. Грунтът на дъното е предимно тиня.

Регулация на трафика

Система за разделно движение Плаване между пристанищата по крайбрежието и подхождане ( излизане ) към ( от ) тях от всички чуждестранни и български кораби с водоизместване над 300 т. се извършва по системата за разделно движение. Системата за разделно движение е показана на картите.

Светещ буй, специален (43°11,0´N, 28°00,0´E) – намира се на 2,5 мили североизточно от нос Галата. Представлява жълт цилиндричен буй с топова фигура – жълт кръст. РЛП, ревун.

Препоръчани пътища за плаване на малки пътнически кораби с водоизместване до 300 т. Препоръчан път от Варненския рейд до пристанище Балчик. Препоръчан път от Варненския рейд до пристанище Несебър.

Райони за котвени стоянки на корабите от варненските пристанища.

Във Варненски залив. Район №1. Южно от нос Галата. Район №2. Североизточно от устието на р. Камчия. Район №4. Южно от пристанище Балчик. Район №5. Във Варненско езеро. Район № ,№3, 6, 7.

Райони забранени за плаване.

Във Варненски залив. Район №013. В района са поставени два несветещи буйя, северен и южен. В района на пристанище Варна-изток. Район №014. Във Варненско езеро. Район №015. Южно от нос Галата. Район №016.

Райони, временно забранени за плаване.

Югоизточно от пристанище Балчик. Район №111.

Райони, забранени за заставане на котва, за риболов с придънни средства, за подводни и драгажни работи, за придънно тралене и за подводни взривове. Във Варненския залив. Район №, №310, 311. Южно от пристанище Балчик. Район №314. Източно от Варненски залив. Район №315. Източно от нос Галата. Район №320. Във Варненско езеро. Район №321.

Райони, временно опасни за плаване.

При подхождане към Варненския залив от югоизток. Район №211

Пилотаж. Пилотажът е морско – техническа услуга, предоставяна в пристанищата за обществен транспорт и се извършва от пристанищни оператори. За обезпечаване безопасността на корабоплаването между пристанища, по подходните пътища към пристанищата в районите им, както и в други места, където е признато за необходимо провеждането на корабите, независимо от знамето им и от това кому принадлежат, се извършва от морски пилоти.

Основни ориентири и обекти.

Забележими ориентири.

Във Варненски залив. Нос Галата – Носът е висок, стръмен, покрит с гора и храсти. Около носа има рифове с широчина 2,5 кбт и дълбочини в края му 8 – 10 м. В края на носа се намира кулата на фар Галата, а непосредствено под нея кулата на стария фар (бяла, кръгла кула с жилищна постройка в основата й). Нос Св. Димитър Носът е сравнително нисък и обривист. На носа се намира двореца Евксиноград, чиято четириъгълна кула е добре забележима. Около него има риф от подводни и надводни камъни. Нос Св. Георги Носът е нисък и трудно забележим от море. Около него има тесен риф. Нос Св. Константин Носът е нисък, слабо вдаден в морето и трудно забележим, пред него има отделни надводни камъни.

За Варненско езеро.

Бели нос – намира се на южния бряг на Варненското езеро срещу пристанище „Леспорт” и на 1,5 мили източно от входа на канал №2. Носът е висок и стръмен, има белезникав цвят и добре забележим. Дълбочините пред него са големи. Десетметровата изобата минава на 0,5 кбт от бреговата линия. Грунтът на дъното около носа е пясък. Македонски нос – намира се на 1,3 мили западно от Липовански нос. Той е нисък, мочурлив и трудно забележим. Липовански нос – намира се на северния бряг на езерото на 2,5 мили западно от изхода на стария канал. Той е нисък, широк и мочурлив.

Основни навигационни ориентири

За Варненски залив.

Фар Галата (43°10,2´N, 27°56,8´E) – намира се на нос Галата. Представлява осмоъгълна бетонна кула боядисана на бели и бежови вертикални ивици с постройка до нея с височина от основата – 22 м, височина от морското ниво – 76 м и далечина на видимост – 26 мили. Има Радиофар – девиационен (Д, Г, 297,5кХц А2А), наутофон МО (В). Построен е през 2001 г.

Нос Галата от E

Фар Варна (43°11,3´N, 27°55,4´E) – намира се на челото на източния мол. Представлява бяла кръгла метална кула с височина от основата – 12 м, височина от морското ниво – 17 м и далечина на видимост – 10 мили. Има наутофон – МО (И). Построен е през 1903 г. и модернизиран през 1989 г.

Фар Варна от SE

Навигационни ориентири.

За Варненски залив. Светещ навигационен знак Евксиноград (43°13,0´N, 27°59,3´E) – намира се на челото на мола. Представлява бяла кръгла каменна кула с височина от основата – 16 м, височина от морското ниво – 18 м и далечина на видимост – 6 мили. Построен е през 1910 г и е модернизиран през 1947 г.

Светещ навигационен знак Евксиноград от E